Седем, осем и ще се паднали
Изборите завършиха за всички, с изключение на за заложниците от секционните комисии, и царува цялостно единогласие, че този избор беше политически ауфтакт - луфт на демокрацията, след който няма по какъв начин да не последва мощен и цялостен нов парламентарен избор. Най-вероятно е по този начин - в разгара на лятото явно ще вършим нови избори за депутати и този избор ще се опита да нарисува по-ясен парламентарен пейзаж.
Но това напълно не значи, че тези избори, които минаха, не бяха значими. Напротив - те бяха решаващи. Те може да не родят постоянна власт, само че са на път да трансформират политическия ландшафт.
Изборите на 4 април разрушиха илюзията за политическата непоклатимост, за наложителност, орис и съдба, в която волно плуваха Бойко Борисов и рибите-прилепало от ръководещото през последните 4 години болшинство. Макар ГЕРБ на Борисов да е за следващ път първа политическа мощ, картината през 2021 година няма безусловно нищо общо с тази от 2017 година Желаното от Борисов болшинство не просто не се случи, то се взриви. Затова и
Борисов няма по какъв начин да е министър председател за 4-и мандат.
През 2009-а Бойко - момчето от Банкя, се появи като изразител на националния протестен избор и завоюва 12 избори като подобен, въпреки от дълго време да се беше трансформирал в омразно статукво, против което сякаш се бореше. В неделя Борисов загуби 350 000 гласа, които се отляха най-вече към Има Такъв Народ на Слави Трифонов. Това не е просто отлив. Това е отлив към нов притежател на протестния избор, към новия любим на народа. И той ще продължи. Може “гласовете на ГЕРБ “ да не отидат единствено към Слави, може да бъдат привлечени от други партии. Но ще понижават, до момента в който нищо не остане от ГЕРБ.
Това трябваше да се случи по-рано - ГЕРБ губеше инерция и се тресеше от кавги - все по-сериозни с всяка минала година. Но нямаше кой да се опълчи. И Борисов и ко започнаха да живеят в личен свят на благополучие и разцвет, който няма нищо общо с нашия.
Българска социалистическа партия на Корнелия Нинова бе и е жалка картина,
а още по-жалко е, че алената партия мъчно схваща това и няма съпротивителни сили, които да спрат елементарното разделяне, което тече на “Позитано ”. За това приказва даже единствено фактът, че социалистите вършат лично редом броене на изборите с вярата то да ги изкара някаква най-малко мощ.
Десницата? Градската десница се самоубиваше ритуално преди всеки избор. Сега споделят, че е мощна и единна. Не имам вяра. Тя е все по този начин аморфна, все по този начин претенциозна, което я прави все по този начин несъответстваща. На процедура Демократична България сега мяза на Европейски Съюз - пътят е верен, само че дейностите са бавни и безредни. Най-бързо Демократична България ще добие облик, в случай че стане ясно кой е лицето за контакт в тази политическа мощ, тъй като другите крила и перца водят от време на време взаимноизключваща се политика по едни и същи въпроси.
Изборите трансформираха всичко и по тази причина е мъчно да се сформира държавно управление в новия парламент - в него има партии и обединения, които имат лица, имат ясна позиция, а
не са склонни на бърз пазарлък и монетизиране на вота
Надявам се, че е по този начин.
Може ли въпреки всичко да се сформира управническа коалиция в границите на 45-то Народно събрание? Може, несъмнено. В главите на някои фантазьори. Коалиция с мандат на ГЕРБ и с министър председател някой отвън ГЕРБ - т.е., коалиция “И без петел ще съмне ”... ГЕРБ и Слави.... Експертен кабинет с мандат на Борисов или Демократична България.... Всичко това звучи несериозно. Притесненият Борисов се опита още в нощта на изборите да изиграе ролята на бащица на нацията, на цар-обединител, протягайки ръка към всички, с изключение на към изнервилата го Мая Манолова. Твърде късно е за тази роля - след 10 година в ръководство евентуално всички се научиха, че всеки досег до ГЕРБ е отровен. Че който е играл танц с него не доживява до идващия избор. Ако Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи или който и да е се включи в следващата игра с Борисов, политическият му път ще свърши бързо и внезапно. Въпреки че доста хора бабуваха на коалиция Борисов-Слави, имам вяра, че Трифонов е научил най-малко този урок.
Но освен ГЕРБ е отровен
Нинова съумя да отблъсне всеки - освен вътрешнопартийните си съперници, само че и възможните външни сътрудници. Преди време тя подаде оставка и след това отхвърли да си върви. Този път би трябвало освен да си върви, само че и са се скрие в някоя партизанска землянка.
Заради Нинова през днешния ден няма никой наоколо до Българска социалистическа партия. Слави споделя, че е на “другия бряг “. Завой наляво за ”Демократична България ” е разкол. Дори Движение за права и свободи не ще да се целува с Българска социалистическа партия по площадите като едно време. Кой остана? Остана Мая Манолова, а тя не стига, пък и още не е преглътнала обидата, че загуби изборите в соцпартията тъкмо от Нинова.
Демократична България също си е отрязала всевъзможни пътища. Далеч преди изборите ръководителят на ДСБ Атанас Атанасов очерта едно допустимо бъдеще за дясната коалиция - да изчака умерено президентът Румен Радев да им даде третия изследователски мандат, с който да се опитат да сформират експертно държавно управление. Т.е. те се борят от дълго време за това, което Борисов предложи в неделя. Но на процедура това в този момент е нереалистично.
Експерти за кабинет елементарно ще се намерят, само че депутати за поддръжка - трудно
Ако и опозицията не успее да направи държавно управление, то явно ще се очертае още по-ясно кой е огромният победител на тези избори - Румен Радев. В края на “въртележката “ стои тъкмо президентът, който назначава служебно държавно управление и трасира пътя към дефинитивно погребение на ”стабилността “ на Борисов. Ако погледнете деликатно резултатите от изборите и изключите възприятията, които участниците в 45-ото Народно събрание изпитват един към различен, ще видите, че най-вече гласове събират партиите, които поддържат мощно или с половин уста втори мандат на Румен Радев. Това са “Има подобен народ ”, половината Българска социалистическа партия /без кръжеца към Нинова/ и “Изправи се! Мутри вън! ”. Заедно те нямат болшинство в този момент, само че не забравяйте, че по време на мандата Радев събра лична почитател група, която по никакъв начин не е дребна. На този стадий Радев е изрично водещ претендент за президентските избори наесен, без значение дали в тях ще се включи Бойко Борисов.
Заради всичко това тези избори бяха в действителност политически ауфтакт. Смислова пауза, която трансформира доста.
На първо време това няма да си проличава - Борисов ще подаде оставка, само че ще продължи да ръководи още няколко месеца. За положително или неприятно - здравната рецесия няма да остане без министерска настойчивост. Държавата ще си крета не по-лошо даже и след залеза на “експерта ” Борисов.
Дано в късия живот на 45-ото Народно събрание най-малко депутатите вземат ограничения за изборното законодателство, щото сцените с баталиите при гласуването на българите в чужбина и изборните заложници в българските “Арени ” е повече от неприличен.
След това нещата ще се развият бързо. Банкя ще се трансформира в Учин дол.
Но това напълно не значи, че тези избори, които минаха, не бяха значими. Напротив - те бяха решаващи. Те може да не родят постоянна власт, само че са на път да трансформират политическия ландшафт.
Изборите на 4 април разрушиха илюзията за политическата непоклатимост, за наложителност, орис и съдба, в която волно плуваха Бойко Борисов и рибите-прилепало от ръководещото през последните 4 години болшинство. Макар ГЕРБ на Борисов да е за следващ път първа политическа мощ, картината през 2021 година няма безусловно нищо общо с тази от 2017 година Желаното от Борисов болшинство не просто не се случи, то се взриви. Затова и
Борисов няма по какъв начин да е министър председател за 4-и мандат.
През 2009-а Бойко - момчето от Банкя, се появи като изразител на националния протестен избор и завоюва 12 избори като подобен, въпреки от дълго време да се беше трансформирал в омразно статукво, против което сякаш се бореше. В неделя Борисов загуби 350 000 гласа, които се отляха най-вече към Има Такъв Народ на Слави Трифонов. Това не е просто отлив. Това е отлив към нов притежател на протестния избор, към новия любим на народа. И той ще продължи. Може “гласовете на ГЕРБ “ да не отидат единствено към Слави, може да бъдат привлечени от други партии. Но ще понижават, до момента в който нищо не остане от ГЕРБ.
Това трябваше да се случи по-рано - ГЕРБ губеше инерция и се тресеше от кавги - все по-сериозни с всяка минала година. Но нямаше кой да се опълчи. И Борисов и ко започнаха да живеят в личен свят на благополучие и разцвет, който няма нищо общо с нашия.
Българска социалистическа партия на Корнелия Нинова бе и е жалка картина,
а още по-жалко е, че алената партия мъчно схваща това и няма съпротивителни сили, които да спрат елементарното разделяне, което тече на “Позитано ”. За това приказва даже единствено фактът, че социалистите вършат лично редом броене на изборите с вярата то да ги изкара някаква най-малко мощ.
Десницата? Градската десница се самоубиваше ритуално преди всеки избор. Сега споделят, че е мощна и единна. Не имам вяра. Тя е все по този начин аморфна, все по този начин претенциозна, което я прави все по този начин несъответстваща. На процедура Демократична България сега мяза на Европейски Съюз - пътят е верен, само че дейностите са бавни и безредни. Най-бързо Демократична България ще добие облик, в случай че стане ясно кой е лицето за контакт в тази политическа мощ, тъй като другите крила и перца водят от време на време взаимноизключваща се политика по едни и същи въпроси.
Изборите трансформираха всичко и по тази причина е мъчно да се сформира държавно управление в новия парламент - в него има партии и обединения, които имат лица, имат ясна позиция, а
не са склонни на бърз пазарлък и монетизиране на вота
Надявам се, че е по този начин.
Може ли въпреки всичко да се сформира управническа коалиция в границите на 45-то Народно събрание? Може, несъмнено. В главите на някои фантазьори. Коалиция с мандат на ГЕРБ и с министър председател някой отвън ГЕРБ - т.е., коалиция “И без петел ще съмне ”... ГЕРБ и Слави.... Експертен кабинет с мандат на Борисов или Демократична България.... Всичко това звучи несериозно. Притесненият Борисов се опита още в нощта на изборите да изиграе ролята на бащица на нацията, на цар-обединител, протягайки ръка към всички, с изключение на към изнервилата го Мая Манолова. Твърде късно е за тази роля - след 10 година в ръководство евентуално всички се научиха, че всеки досег до ГЕРБ е отровен. Че който е играл танц с него не доживява до идващия избор. Ако Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи или който и да е се включи в следващата игра с Борисов, политическият му път ще свърши бързо и внезапно. Въпреки че доста хора бабуваха на коалиция Борисов-Слави, имам вяра, че Трифонов е научил най-малко този урок.
Но освен ГЕРБ е отровен
Нинова съумя да отблъсне всеки - освен вътрешнопартийните си съперници, само че и възможните външни сътрудници. Преди време тя подаде оставка и след това отхвърли да си върви. Този път би трябвало освен да си върви, само че и са се скрие в някоя партизанска землянка.
Заради Нинова през днешния ден няма никой наоколо до Българска социалистическа партия. Слави споделя, че е на “другия бряг “. Завой наляво за ”Демократична България ” е разкол. Дори Движение за права и свободи не ще да се целува с Българска социалистическа партия по площадите като едно време. Кой остана? Остана Мая Манолова, а тя не стига, пък и още не е преглътнала обидата, че загуби изборите в соцпартията тъкмо от Нинова.
Демократична България също си е отрязала всевъзможни пътища. Далеч преди изборите ръководителят на ДСБ Атанас Атанасов очерта едно допустимо бъдеще за дясната коалиция - да изчака умерено президентът Румен Радев да им даде третия изследователски мандат, с който да се опитат да сформират експертно държавно управление. Т.е. те се борят от дълго време за това, което Борисов предложи в неделя. Но на процедура това в този момент е нереалистично.
Експерти за кабинет елементарно ще се намерят, само че депутати за поддръжка - трудно
Ако и опозицията не успее да направи държавно управление, то явно ще се очертае още по-ясно кой е огромният победител на тези избори - Румен Радев. В края на “въртележката “ стои тъкмо президентът, който назначава служебно държавно управление и трасира пътя към дефинитивно погребение на ”стабилността “ на Борисов. Ако погледнете деликатно резултатите от изборите и изключите възприятията, които участниците в 45-ото Народно събрание изпитват един към различен, ще видите, че най-вече гласове събират партиите, които поддържат мощно или с половин уста втори мандат на Румен Радев. Това са “Има подобен народ ”, половината Българска социалистическа партия /без кръжеца към Нинова/ и “Изправи се! Мутри вън! ”. Заедно те нямат болшинство в този момент, само че не забравяйте, че по време на мандата Радев събра лична почитател група, която по никакъв начин не е дребна. На този стадий Радев е изрично водещ претендент за президентските избори наесен, без значение дали в тях ще се включи Бойко Борисов.
Заради всичко това тези избори бяха в действителност политически ауфтакт. Смислова пауза, която трансформира доста.
На първо време това няма да си проличава - Борисов ще подаде оставка, само че ще продължи да ръководи още няколко месеца. За положително или неприятно - здравната рецесия няма да остане без министерска настойчивост. Държавата ще си крета не по-лошо даже и след залеза на “експерта ” Борисов.
Дано в късия живот на 45-ото Народно събрание най-малко депутатите вземат ограничения за изборното законодателство, щото сцените с баталиите при гласуването на българите в чужбина и изборните заложници в българските “Арени ” е повече от неприличен.
След това нещата ще се развият бързо. Банкя ще се трансформира в Учин дол.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ