Из философския дневник Към себе си“ на римския император Марк

Из философския дневник „ Към себе си “ на римския император Марк Аврелий Антонин (121-180 г.)

(Last Words of the Emperor Marcus Aurelius (1844) by Eugène Delacroix)

Не единствено за това би трябвало да държиш сметка, че с всеки минал ден животът ти се редуцира и остава все по-малка част от него. Но и друго е нужно да имаш поради - че в случай че човек живее дълго, не е ясно дали в този случай ще разполага с задоволително разум, кадърен да разбере нещата и да реализира знанието, отнасящо се до опита в божественото и човешкото. Ако изпадне в старческа нелепост, дишането, храненето, представката дарба, импулсите и всичко друго от този жанр ще продължи. Но ще угасне преди гибелта му опцията да разполага със себе си, да осъзнава тъкмо какъв брой са неговите отговорности, да проучва явленията, да забележи дали към този момент не е време да напусне света и доста други сходни неща, за които е необходим добре извършен разум. Та би трябвало да се бърза освен тъй като с всеки минал ден гибелта наближава, само че и тъй като способността да се схващат нещата и да се вниква в тях ни напуща авансово.

§

И на това е редно да се обръща внимание: което съпровожда естествено ставащото, и то е белязано от известна хубост и прелест. Както примерно при печенето на хляба на някои места се образуват шупли. Та тия шупли, причина за които е невладеенето на пекарството, и те някак отиват на хляба и по необикновен метод будят вкус. Също и смокините - когато са най-зрели, се спъхват. И при узрелите на дървото маслини самата непосредственост на гниенето прибавя на плода самобитна хубост. Ако човек огледа клюмналите надолу класове, бръчката на лъвското чело, пяната, която се стича от устата на глигана, и доста други неща, те са надалеч от красивото, само че въпреки всичко заради това, че следват естественото, способстват някак за хубостта и имат прелест. Тъй че в случай че човек има по-дълбоко възприятие и схващане за осъществяващото се в целостта на света, за него съвсем никое всред тия неща, които стават като разследване, не би било лишено от самобитно наслаждение. Истинската паст на звяра той ще следи с не по-малко наслаждение от това, което ни доставят художниците и ваятелите в подражанията си. Със своите умни очи той ще може да съзре самобитен подем и хубост у старицата и стареца, както и обаяние у детето. И доста други сходни неща, не от всеки доловими, ще доближат само до оня, който фактически се е привързал към природата и нейните каузи.

§

След като излекува толкоз заболявания, и Хипократ се разболя и умря. Халдейците предсказаха гибелта на мнозина, само че ориста застигна и тях. Александър, Помпей и Гай Цезар, откакто унищожиха толкоз пъти цели градове и посекоха в борби десетки хиляди пешаци и конници, и те най-после напуснаха живота. След толкоз проучвания върху пожара, в който ще погине светът, Хераклит умря от водянка, намазан целият с говежда тор. Демокрит почина атакуван от гадини, Сократ от различен тип гадини. Защо по този начин? Качил си се, плувал си, дошъл си, слез. Ако е различен живот, несъмнено и в него няма да живееш без богове. Ако пък ще си безсърдечен, няма да понасяш страдания и удоволствия и да слугуваш на обвивка толкоз по-негодна, колкото я надвишава това, което я обслужва. То е разум и господ, а тя е земя и нечиста кръв.

§

Недей да хабиш останалата част от живота си да се занимаваш мислено с другите хора, когато това не води до нещо общополезно. Защото се лишаваш от друго дело, като заемаш мозъка си с мисли какво прави еди-кой си и за какво го прави, какво приказва, какво има поради и какво крои, сходно занятие те обърква и отклонява от личното ти управително начало. Нужно е да се оправиш и със инцидентното и безцелното в реда на това, което ти минава мислено, само че най-много с дребнавото любознание и злобата. Трябва да привикнеш в главата ти да има единствено такива неща, за които, в случай че някой те попита ненадейно: „ Какво мислиш сега? “, да можеш неотложно да отговориш искрено: „ Това и това “, щото начаса да стане ясно, че всичко, което е в мозъка ти, е непретенциозно и доброжелателно, уместно за общностно създание, отнасящо се с равнодушие към обвързваното на драго сърце и въобще към фантазиите, подбудени от насладата, към деянията на самолюбие, злоба и съмнение или на нещо друго, чието наименуване би те предиздвикало да се изчервиш. Подобен човек, който повече не отсрочва да се подреди сред най-хубавите, е като сановник и божи чиновник. Той служи и на положеното вътре в него провидение, което му оказва помощ да остане неоцапан от наслаждения, ненаранен от каквато и да е тъга, непокътнат от каквато и да е несправедливост, безсърдечен към всякаква подлост. Състезаващ се в най-трудното съревнование, в това да надмогне всички усеща, докрай налегнат от правдивост, той с цялата си душа приветствува всичко, което е отредено да му се случи, и не постоянно, нито без последна потребност, наложена от публичното богатство, позволява да се занимава мислено с това какво желаят да кажат другите хора или какво правят и мислят. Подобен човек привежда в деяние единствено своето и се занимава с това, което нему е отредено от Вселената. Убеден, че цялото е богатство, той прави своето красиво. Защото това, което всекиму е отредено, зависи от цялото, само че и му въздействува. Подобен човек помни, че всички рационални същества са сродни и че да демонстрира грижа към всички хора е присъщо на човешката природа. Но би трябвало да държи не на мнението на всички, а единствено на живеещите съгласно природата. Колкото до ония, които не живеят по този метод, той не не помни какви са вкъщи си и на открито, какви са нощем и през деня и каква им е компанията. Затова не обръща внимание на похвалата на сходни люде, които даже от самите себе си не са удовлетворени.

§

Недей да действуваш срещу волята си, нито егоистично, нито без да си даваш точна сметка, нито уверен в противоположното. И недей да кичиш мисълта си с духовитост. Не бъди нито отегчителен, нито натоварен с каузи. Освен това дано твоят вътрешен господ да предвожда един заслужен мъж, предан на своя град, римлянин и общественик, основал ред в себе си. Такъв би бил очакващият призоваването да напусне живота, подготвен да тръгне незабавно, без да се нуждае нито от клетва, нито от човек очевидец, оставайки и в този миг бодър, ненуждаещ се от външната помощ и успокоението, предоставяно от другите. Трябва да си прав, а не изправян.

§

Внимавай да не зачетеш някой път като по-полезно за тебе това, което ще те принуди да престъпиш клетва, да загубиш възприятието си за позор, да намразиш и да заподозреш някого, да прокълнеш, да постъпиш лицемерно, да пожелаеш нещо, което би трябвало да се скрие зад стена или завеса. Избралият своя разум и провидение, както и мистериите на неговата добродетел, не прави трагични представления, не охка. Той няма да изпита потребност нито от самотност, нито от многолюдно обграждане и най-важното ще живее, без да преследва и да бяга от никого. Него ни минимум не го е грижа дали в по-дълъг или в по-кратък интервал от време ще разполага с обхванатата от тялото му душа. И в случай че към този момент би трябвало да си отиде, той потегля толкоз елементарно и умерено, все едно, че му следва да се заеме с някое от ония каузи, които се правят със въздържаност и възпитание. През целия си живот той е внимавал единствено за това - да не би мозъкът му да се отклони в посока, несвойствена за природата на едно рационално и публично създание.

§

В мозъка на приучения към въздържаност и рафиниран мъж не ще откриеш нищо гнило, нито мръсно, нито пък диря от незаздравяла рана. Смъртният час няма да го завари незавършил живота си и човек не би споделил, че е като трагически артист, напуснал представлението, без да изиграе до дъно своята роля. Освен това в него няма нищо робско, нито изискано, нищо прекомерно преждевременно или демонстративно без значение, нищо подбудено от сметка, нито прикрито като в дупка.

§

Огради с респект способността да си съставяш мнение. От нея зависи да не се поражда в никакъв случай в управителното ти начало мироглед, който няма да следва природата и градежа на рационалното създание. Тя подсигурява да постъпваме премислено, да се държим другарски с хората и да следваме боговете.

§

Отхвърли всичко друго и задръж единствено тези няколко положения. Освен това не забравяй, че човек живее единствено в мига на актуалното. Останалото е или изживяно, или неразбираемо. Малко е това, което човек претърпява, малко е ъгълчето земя, където живее. Малка е и най-дълговечната популярност. И тя се приема и предава от толкоз кратковечни човечета, които себе си не познават, камо ли умрелия преди доста време.

Из: „ Към себе си “, Марк Аврелий, превод от старогръцки Богдан Богданов, изд. „ Народна просвета “, 1986 година
* Last Words of the Emperor Marcus Aurelius (1844) by Eugène Delacroix; en.wikipedia.org