Новото чифликчийство с парите от ЕС
Иво Беров в коментар за Deutsche Welle
Не единствено от латиноамерикански писатели (Маркес, Жоржи Амаду, Исабел Алиенде), само че и от международните стопански летописи знаем, че едрите земевладелци (латифундистите) могат да се намесят в съдбините на една страна и да трансформират развиването й.
Доста от нашите зърнари също са латифундисти. Според българския разяснителен речник едно обикновено стопанство е към 150 декара, а земя над 1000 декара към този момент се счита за латифундия.
Според отчет, подаден от групата на Зелените към Европейския парламент, арендаторите в България надвишават съвсем двойно междинния брой на тези в Европа в съответствие 72% към 45%. Това е, несъмнено, за сметка на междинните и дребните земеделци, чийто брой непрестанно понижава . А пък рентите, плащани от арендаторите към притежателите на земя, демонстрират, че отпуснатите от Европа дотации за едрите български земевладелци надвишават двойно изплатената от тях аренда. Което красноречиво демонстрира източника на благосъстоянието им. Към тях могат да се прибавят и парите от страната.
Реклама
Така че българските едри земевладелци очевидно към този момент са набрали задоволително мощ, с цел да опитат да трансформират в своя полза стопанската политика на страната. И това не би трябвало да бъде изненада, доколкото отразява една историческа причинност. В предишното по сходен метод са работили латифундистите освен в Латинска Америка (там те и в този момент работят така), само че и в Европа (лендлордовете). И не е единствено в Европа, същото се е случвали и в Япония, при японските " даймио " (едри земевладелци). Стопанските взаимоотношения в Османската империя се трансформира радикално, в това число и в България, с появяването през XVIII и XIX век на едрото земевладение (чифликчийството). Просто едрите земевладелци превземат страната.
Отговорните политици и държавници си дават сметка, че едрото земевладение има податливост да се трансформира в монопол, което води до повишаване на питателните (а и на други) артикули, до замиране на междинното и дребното земеделие, до обезлюдяване на селата и до общ спад на виталното ниво . Затова Европейският съюз ограничи дотациите за един производител до 300 хиляди евро. В отговор българските латифундисти приложиха една известна нашенска ловкост - раздробиха производството посредством подставени компании и лица, с цел да получават още веднъж същите средства. Разбира се, българската прокуратура няма да ревизира до каква степен тази ловкост е законна, любопитно е дали Кьовеши ще направи някаква инспекция.
В началото България като че ли имаше изгода от едрото земеделие. В страната съвсем не останаха запустели земи, земята към този момент се обработва с най-съвременни машини (купени с европейски пари, схваща се), добивите на зърно станаха изключително високи, стигна се до големи облаги за някои хора. Всичко това за сметка на зеленчукопроизводството, отглеждането на животни и производствата с по-висока принадена стойност.
И по тази причина изходът от митинга на латифундистите е ненапълно предопределен за страната. От него зависи ще се върнем ли към средновековния метод на произвеждане, към някакъв тип модерно чифликчийство, или ще останем в конкурентната среда на развитите страни. Затова би трябвало деликатно да се наблюдава какво е отношението на другите партии и политиците към този митинг.
Реклама
Социалистическата партия би трябвало да бъде първата, опълчила се против едрите земевладелци. Корнелия Нинова обаче не работи по този метод. Явно стремежът към властови придобивки надвива над общоприетите социалистически начала. Президентът, който постоянно и съвсем постоянно несвоевременно се намесва в политиката, също си трае. Вероятно тъй като протестът на латифундистите е в ущърб на Украйна и в интерес на Русия. И устатия шоумен Трифонов също никакъв го няма. Бойко Борисов с половин уста поддържа държавното управление, а с другата половина заобяснява напълно по борисовски по какъв начин щял бил да се оправи доста по-добре с ситуацията. Дори политиците на Политическа партия и Демократична България нещо не бързат да вземат отношение.
Така че в този момент всичко зависи от твърдостта на държавното управление и от публичната поддръжка, която то ще получи. Ако я получи.
Към евросубсидиите се прибавят и парите от страната. Източник: Shutterstock Свързани публикации Държавата узря за счупения пазар на слънчоглед 13 септември 2023, 19:13 Заводите за олио са под преса да купуват безценен локален слънчоглед и да губят 30 август 2023, 08:48 Почти половин милиард лв. дотации са си поделили 10 агрокомпании за 10 години 17 ноември 2022, 11:39
Не единствено от латиноамерикански писатели (Маркес, Жоржи Амаду, Исабел Алиенде), само че и от международните стопански летописи знаем, че едрите земевладелци (латифундистите) могат да се намесят в съдбините на една страна и да трансформират развиването й.
Доста от нашите зърнари също са латифундисти. Според българския разяснителен речник едно обикновено стопанство е към 150 декара, а земя над 1000 декара към този момент се счита за латифундия.
Според отчет, подаден от групата на Зелените към Европейския парламент, арендаторите в България надвишават съвсем двойно междинния брой на тези в Европа в съответствие 72% към 45%. Това е, несъмнено, за сметка на междинните и дребните земеделци, чийто брой непрестанно понижава . А пък рентите, плащани от арендаторите към притежателите на земя, демонстрират, че отпуснатите от Европа дотации за едрите български земевладелци надвишават двойно изплатената от тях аренда. Което красноречиво демонстрира източника на благосъстоянието им. Към тях могат да се прибавят и парите от страната.
Реклама
Така че българските едри земевладелци очевидно към този момент са набрали задоволително мощ, с цел да опитат да трансформират в своя полза стопанската политика на страната. И това не би трябвало да бъде изненада, доколкото отразява една историческа причинност. В предишното по сходен метод са работили латифундистите освен в Латинска Америка (там те и в този момент работят така), само че и в Европа (лендлордовете). И не е единствено в Европа, същото се е случвали и в Япония, при японските " даймио " (едри земевладелци). Стопанските взаимоотношения в Османската империя се трансформира радикално, в това число и в България, с появяването през XVIII и XIX век на едрото земевладение (чифликчийството). Просто едрите земевладелци превземат страната.
Отговорните политици и държавници си дават сметка, че едрото земевладение има податливост да се трансформира в монопол, което води до повишаване на питателните (а и на други) артикули, до замиране на междинното и дребното земеделие, до обезлюдяване на селата и до общ спад на виталното ниво . Затова Европейският съюз ограничи дотациите за един производител до 300 хиляди евро. В отговор българските латифундисти приложиха една известна нашенска ловкост - раздробиха производството посредством подставени компании и лица, с цел да получават още веднъж същите средства. Разбира се, българската прокуратура няма да ревизира до каква степен тази ловкост е законна, любопитно е дали Кьовеши ще направи някаква инспекция.
В началото България като че ли имаше изгода от едрото земеделие. В страната съвсем не останаха запустели земи, земята към този момент се обработва с най-съвременни машини (купени с европейски пари, схваща се), добивите на зърно станаха изключително високи, стигна се до големи облаги за някои хора. Всичко това за сметка на зеленчукопроизводството, отглеждането на животни и производствата с по-висока принадена стойност.
И по тази причина изходът от митинга на латифундистите е ненапълно предопределен за страната. От него зависи ще се върнем ли към средновековния метод на произвеждане, към някакъв тип модерно чифликчийство, или ще останем в конкурентната среда на развитите страни. Затова би трябвало деликатно да се наблюдава какво е отношението на другите партии и политиците към този митинг.
Реклама
Социалистическата партия би трябвало да бъде първата, опълчила се против едрите земевладелци. Корнелия Нинова обаче не работи по този метод. Явно стремежът към властови придобивки надвива над общоприетите социалистически начала. Президентът, който постоянно и съвсем постоянно несвоевременно се намесва в политиката, също си трае. Вероятно тъй като протестът на латифундистите е в ущърб на Украйна и в интерес на Русия. И устатия шоумен Трифонов също никакъв го няма. Бойко Борисов с половин уста поддържа държавното управление, а с другата половина заобяснява напълно по борисовски по какъв начин щял бил да се оправи доста по-добре с ситуацията. Дори политиците на Политическа партия и Демократична България нещо не бързат да вземат отношение.
Така че в този момент всичко зависи от твърдостта на държавното управление и от публичната поддръжка, която то ще получи. Ако я получи.
Към евросубсидиите се прибавят и парите от страната. Източник: Shutterstock Свързани публикации Държавата узря за счупения пазар на слънчоглед 13 септември 2023, 19:13 Заводите за олио са под преса да купуват безценен локален слънчоглед и да губят 30 август 2023, 08:48 Почти половин милиард лв. дотации са си поделили 10 агрокомпании за 10 години 17 ноември 2022, 11:39
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ