Гешев атакува пред Конституционния съд механизма за главния прокурор и по-лесното му уволнение
Иван Гешев публично внесе в понеделник в Конституционния съд (КС) за анулация на законовите промени, които вкарват механизъм за следствие на основния прокурор и понижаване на нужния брой гласове за отстраняването му от поста. Той нападна и планувания правосъден надзор над някои прокурорски отводи за формиране на следствие.
Въпросните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ) бяха Румен Радев в Държавен вестник в петък и влизат в действие във вторник.
Сезирането на Конституционен съд значи, че за освобождение на Гешев няма да може да се реализира по новите правила преди да са се произнесли конституционните съдии. Новите правила плануват, че за уволнението на основния прокурор ще са нужни най-малко 13 гласа от 25-членния Пленум на Висшия правосъден съвет (ВСС), вместо досегашните най-малко 17 гласа.
Промените в Наказателно-процесуален кодекс преди десетина дни от Народното събрание с гласовете на ГЕРБ, “Продължаваме промяната-Демократична България ”, Движение за права и свободи и “Има подобен народ ”.
Гешев дефинира опцията за по-лесното си освобождение като неравнопоставеност по отношение на ръководителите на двете висши съдилища, за които остана остарялото условие за най-малко 17 гласа.
„ Такава неравнопоставеност е неприемлива за всяка правова страна. Конституцията повелява вземането на кадрови решения и за тримата висши представители на правосъдната власт да се прави с квалифицирано болшинство като израз и гаранция за съблюдаване на правилото на правната сигурност в страната “, написа основният прокурор.
По отношение на новия механизъм за следствие на ръководителя на държавното обвиняване Гешев показва, че това не може да се случи без промени в главния закон. Прокуратурата защитаваше тази теза и по време на разискването на поправката сред първо и второ четене в Народното събрание.
Механизмът планува следствията против основния прокурор и заместниците му да се водят от углавен арбитър с сан на висш, който краткотрайно да бъде назначаван за ad hoc прокурор. Доказателствата ще се събират от избрани от вътрешния министър проверяващи служители на реда. След привършване на следствието съдията ще се връща на остарялата си служба.
„ С промените в Наказателно-процесуален кодекс е очакван ред, друг от общия, за започване на следствие против основния прокурор, който го слага в по-неблагоприятно състояние от всички останали жители – задоволителен е единствено легален мотив, само че не и задоволително данни за осъществено закононарушение “, написа Гешев по този мотив.
Той обръща внимание, че водещият това следствие „ няма да разполага със независим и самостоятелен проверяващ уред, а проверяващите служители на реда и митнически инспектори ще се дефинират надлежно по преценка на министрите на вътрешните работи и на финансите “.
„ Така се основава опция за директна интервенция на изпълнителната власт в следствието против основния прокурор. При това той може да бъде разследван от органи на изпълнителната власт, за разлика от всички останали магистрати, които според Наказателно-процесуален кодекс се проверяват от следователи “, аргументира се Гешев.
Според него „ по този метод се основава система от органи с белези на извънредност, пренебрегва се и правилото за инцидентния асортимент при систематизиране на делата и преписките “.
Главният прокурор дефинира като противоконституционна и смяната, която вкарва правосъден надзор над прокурорските отводи за формиране на досъдебно произвеждане за тежки закононарушения, категорично изброени в Наказателно-процесуален кодекс. Промяната планува те да могат да се апелират пред съда, който да има опция да дава наложителни инструкции на прокуратурата.
„ Това ще докара и до неприемливо накърняване на пълномощието на прокурора суверенно и без значение да реши дали да образува или да откаже започване на следствие “, твърди Гешев.
Според него това значи, че съдът „ ще навлезе във функционалности на прокурора и ще засегне опцията му да вземе решението си по вътрешно разбиране, а в една правова страна е неприемливо държавен орган да изземва пълномощия на различен “.
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 година до 2004 година излъчва излъчвания на български език. От началото на 2019 година Свободна Европа е възобновена като цифрова платформа за даване на мултимедийно наличие на български език.
RSS АБОНАМ
Въпросните промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за правосъдната власт (ЗСВ) бяха Румен Радев в Държавен вестник в петък и влизат в действие във вторник.
Сезирането на Конституционен съд значи, че за освобождение на Гешев няма да може да се реализира по новите правила преди да са се произнесли конституционните съдии. Новите правила плануват, че за уволнението на основния прокурор ще са нужни най-малко 13 гласа от 25-членния Пленум на Висшия правосъден съвет (ВСС), вместо досегашните най-малко 17 гласа.
Промените в Наказателно-процесуален кодекс преди десетина дни от Народното събрание с гласовете на ГЕРБ, “Продължаваме промяната-Демократична България ”, Движение за права и свободи и “Има подобен народ ”.
Гешев дефинира опцията за по-лесното си освобождение като неравнопоставеност по отношение на ръководителите на двете висши съдилища, за които остана остарялото условие за най-малко 17 гласа.
„ Такава неравнопоставеност е неприемлива за всяка правова страна. Конституцията повелява вземането на кадрови решения и за тримата висши представители на правосъдната власт да се прави с квалифицирано болшинство като израз и гаранция за съблюдаване на правилото на правната сигурност в страната “, написа основният прокурор.
По отношение на новия механизъм за следствие на ръководителя на държавното обвиняване Гешев показва, че това не може да се случи без промени в главния закон. Прокуратурата защитаваше тази теза и по време на разискването на поправката сред първо и второ четене в Народното събрание.
Механизмът планува следствията против основния прокурор и заместниците му да се водят от углавен арбитър с сан на висш, който краткотрайно да бъде назначаван за ad hoc прокурор. Доказателствата ще се събират от избрани от вътрешния министър проверяващи служители на реда. След привършване на следствието съдията ще се връща на остарялата си служба.
„ С промените в Наказателно-процесуален кодекс е очакван ред, друг от общия, за започване на следствие против основния прокурор, който го слага в по-неблагоприятно състояние от всички останали жители – задоволителен е единствено легален мотив, само че не и задоволително данни за осъществено закононарушение “, написа Гешев по този мотив.
Той обръща внимание, че водещият това следствие „ няма да разполага със независим и самостоятелен проверяващ уред, а проверяващите служители на реда и митнически инспектори ще се дефинират надлежно по преценка на министрите на вътрешните работи и на финансите “.
„ Така се основава опция за директна интервенция на изпълнителната власт в следствието против основния прокурор. При това той може да бъде разследван от органи на изпълнителната власт, за разлика от всички останали магистрати, които според Наказателно-процесуален кодекс се проверяват от следователи “, аргументира се Гешев.
Според него „ по този метод се основава система от органи с белези на извънредност, пренебрегва се и правилото за инцидентния асортимент при систематизиране на делата и преписките “.
Главният прокурор дефинира като противоконституционна и смяната, която вкарва правосъден надзор над прокурорските отводи за формиране на досъдебно произвеждане за тежки закононарушения, категорично изброени в Наказателно-процесуален кодекс. Промяната планува те да могат да се апелират пред съда, който да има опция да дава наложителни инструкции на прокуратурата.
„ Това ще докара и до неприемливо накърняване на пълномощието на прокурора суверенно и без значение да реши дали да образува или да откаже започване на следствие “, твърди Гешев.
Според него това значи, че съдът „ ще навлезе във функционалности на прокурора и ще засегне опцията му да вземе решението си по вътрешно разбиране, а в една правова страна е неприемливо държавен орган да изземва пълномощия на различен “.
Свободна Европа е службата за България на Radio Free Europe/Radio Liberty (RFE/RL). От 1950 година до 2004 година излъчва излъчвания на български език. От началото на 2019 година Свободна Европа е възобновена като цифрова платформа за даване на мултимедийно наличие на български език.
RSS АБОНАМ
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ