История на италианската храна
Италианската храна е международно известна, а най-популярни са пицата и макаронените произведения, които са познати по целия свят. Италианските предписания се отличават с умелото съчетаване на билки и подправки, а кухнята им датира още от античните римски времена.
Историците смятат, че историята на италианската кухня е почнала някъде през 8 век прочие Хр., когато гърците са колонизирали Сицилия и Магна Греция, район в северна Италия.
Италианската храна в планинските региони е примес от френска кухня и планински специалитети. Използва се мощният мирис на чесъна, който също е взаимстван от Франция.
Едно от известните италиански ястия са белите трюфели, наречени „ trifola d’Alba ”, а в Лигурия, намираща се с Северна Италия, са публикувани морските деликатеси, само че отново с френски привкус.
История на италианската кухня - Магна Греция
Италианците имат вяра, че питателната им и вкусна кухня е взаимствана от гърците. Обикновено ястията се изготвяли с леблебия, лупина (бобово растение), изсушени смокини, мариновани маслини, солена и изсушена риба, и свинско.
При празненства, като сватбите и разните фестивали, се приготвяли най-разнообразни неща. Някои ястия от Магна Греция включвали подсладени меса, направени с присъединяване на бадеми и орехи, медни сосове, супи и месо в оцет. Пищното угошение се асоциирало с римските аристократи.
История на италианската кухня - Средновековието
Италия е нападната от варварите през 5 в прочие Хр. Тяхната кухня много се различавала от италианската и се е състояла от пълнени сладкиши, печени свраки и меса.
Варварската кухня оказала огромно въздействие върху италианската. В ранните 1000 прочие Хр. в диетата им били включени пресните плодове и зеленчуци. Този интервал е прочут като възхода в италианското кулинарно изкуство.
История на италианската кухня - Пица
Историята на италианската кухня няма да е цялостна в случай че не споменем и пицата. Тя била известно ядене в античен Рим, античен Египет и Вавилон.
Много исторически доказателства разкриват, че тя е харесвана от античните историци Катон Стари и Херодот. Преди тя се приготвяла на нажежен камък, а по-късно се консумирала със зеленчуци и задушени меса. Понякога пицата се поръсвала с билки и подправки.
На латински пица е „ pinsa ”, което значи плосък самун. В Средновековието хората са почнали да я подготвят с разнообразни подправки, смесени със зехтин. Със сигурност може да се твърди, че през този интервал пицата придобила нов тип и усет. Накрая, с въвеждането на биволското сирене, наречено моцарела, италианската пица станала известна освен в страната си, само че и по целия свят.
Древните римляни нормално се хранели с нещо леко два пъти денем и хапвали устойчиво един път. Постите се нарушавали с маслини, мляко, яйца и вино.
На обяд нормално участвали плодовете и студените ястия, а най-тежка била вечерята, която се състояла от морски деликатеси, самун, подсладени и елементарни меса, и вино. За десерт се сервирали пресни и изсушени плодове.
