Защо Исландия не присъства в новините ?!!! Отговор – защото вече е извън „матрицата”…
Историята, разказана от италианското радио за пълзящата гражданска война в Исландия, е отличен образец за това какъв брой малко нашите „ медии “ ни описват за света. През 2008 година, при започване на финансовата рецесия, Исландия безусловно изпада в неплатежоспособност. Причините бяха упоменати единствено пътем, и защото тя е малко прочут член на Европейския съюз, по този начин да се каже, изчезна от радарите.
След като една след друга европейските страни поредно се оказват застрашени от банкрут, което заплашва съществуването на еврото, което още веднъж ще има съществени последици за целия свят, последното нещо, което управляващите биха желали е Исландия да се трансформира в образец за другите. Ето за какво:
За Пет години нео-либералният режим прави Исландия (население 320 000, без армия), една от най-богатите страни в света. През 2003 година всички банки в страната са приватизирани, и за да се привлекат задгранични вложители, те оферират онлайн банкиране, а ниските разноски им разрешават да предложат относително високи равнища на възвръщаемост. Сметките Icesave притеглят доста дребни английски и холандски вложители.
Но с повишаването на вложенията нараства и външният дълг на банките. През 2003 година дългът на Исландия се равнява на 200 % от нейния Брутният вътрешен продукт, а през 2007 година е 900 %. Глобалната финансова рецесия от 2008 година е съдбовен удар. Трите съществени банки в страната – Landbanki, Kapthing и Glitnir са национализирани, а кроната изгубва 85 на 100 от цената си по отношение на еврото. В края на годината Исландия е оповестена в неплатежоспособност.
Противно на това, което може да се чака, в процеса на директната народна власт рецесия докара Исландия до възобновяване на нейните суверенни права, което в последна сметка докара до нова конституция. Но това е било реализирано посредством доста тежки борби.
Министър-председателят на Социалдемократическото съдружно държавно управление, Геир Хаарде води договарянията за даване на 2,1 милиарда щатски $ заем, към който скандинавските страни прибавят още 2.5 милиарда евро. Но интернационалната финансова общественост притиска Исландия да одобри фрапантни ограничения. МВФ и Европейският съюз желаят да поемат дълга с аргумента, че за страната това е единственият метод да се разплати с Англия и Холандия.
Протестите и безредиците не престават, което в последна сметка принуждава държавното управление да подаде оставка. Изборите са преместени за април 2009 година, като на власт идва лява коалиция, която осъжда нео-либералната икономическа система, само че незабавно се поддава на условията Исландия да изплати общо на три и половина милиарда евро.
Което значи, че всеки жител на Исландия би трябвало да заплаща по 100 евро на месец в продължение на петнадесет години, с цел да изплати задълженията, направени от частни лица към други лица. Това в действителност се оказва сламката, която счупи гърба на камилата.
И тогава се случва нещо извънредно
Становището, че жителите би трябвало да заплащат за грешките на финансовия монопол, че цялата страна би трябвало да бъдат задължена да заплаща частни задължения, трансформира връзките сред жителите и техните политически институции, и в последна сметка докара до това, водачите на Исландия да вземат страната на гласоподавателите. Държавният глава Олафур Рагнар Гримсон отхвърля да ратифицира закона, който ще направи жителите на Исландия виновни за задълженията на исландските банки и се съгласява да свика референдум.
Разбира се, интернационалната общественост единствено усилва натиска върху Исландия. Англия и Холандия заплашват със сурови репресии, което ще докара до изолираност на страната. Когато исландците гласоподават, МВФ заплашва да лиши страната от помощ. Британското държавно управление заплашива да замрази спестовни и разплащателни сметки на исландците. Grimmson споделя: „ Беше ни казано, че в случай че не приемем изискванията на интернационалната общественост, ще се превърнем в северна Куба. Но в случай че ние се бяхм съгласили, щяхме да станем северното Хаити.
В през март 2010 година на референдума 93 на 100 гласоподават срещу изплащането на задълженията си. МВФ замразява кредитирането незабавно. Но революцията (за която съвсем не писаха обичайните медии) не се изплашва. С поддръжката на гневни жители, държавното управление стартира цивилен и наказателни следствия против лицата, виновни за финансовата рецесия. Интерпол издава интернационална заповед за арест на някогашния президент на банка Kaupthing Сигурдур Einarsson, а други банкери, също съпричастни към злополуката, бягат от страната.
Но исландците не стопират дотук: те вземат решение да одобряват нова конституция, която ще освободи страната от властта на интернационалните финанси и виртуални пари.
За да напишат нова конституция, хората на Исландия избират 25 души, измежду 522 възрастни, които не принадлежат към нито една политическа партия, и които са предложени от минимум 30 души. Този документ не е дело на шепа политици, а е написан в Интернет. Учредителните събрания се организират он-лайн, жителите могат да пишат мнения, да вършат оферти и със личните си очи да гледате по какъв начин последователно конституция се оформя. Конституцията, която в последна сметка е основана с присъединяване на всички хора, ще бъде показана в Народното събрание за утвърждение, след идващите избори.
Днес същите тези решения се оферират на други народи…. на Гърция, Испания, Италия…
Нека да погледнем Исландия. На нейния отвод да се подчини на непознати ползи, когато дребна страна, мощно и ясно съобщи, че страната е самостоятелна.
Ето за какво Исландия не участва в новините.
От Асен Асенов
