Битката при Акциум
Историята познава доста сражения, някои от които са били огромни освен за времето си, само че и от позиция на съвременността. Но най-важни се оказват тези, които вземат решение бъдещото развиване на човечеството. Такава е борбата, провела се на 2 септември 31 година преди Христа в Йонийско море, до една от римските колонии - Акциум.
С какво тази борба се оказва съдбоносна за ориста на цивилизацията ни?
Воюващи страни и идеологии в борбата при Акциум
При Акциум се организира морска борба сред флота на двамата триумвири на Римската република - Марк Антоний и Октавиан, наименуван по-късно Август.
Това е стълкновение, връхна точка на битката за власт сред двамата ръководещи и някогашни съдружници в Рим. Те взаимно си насочат обвинявания в коварства, блян към преобразяване на общата власт в еднолична, измяна и убийства.
Марк Антоний дава мотив на Октавиан да търси метод за отстраняването му от триумвирата с няколко непремерени дейности - празнуване на успех след завземането на Армения, без да е приет от Сената, купите, които дава на Клеопатра, с която е в любовна връзка, и признаването на нейния наследник от връзката с Юлий Цезар - Цезарион, за правоприемник на Юлий Цезар, с което домогването на Клеопатра до властта в Рим стават заплашително. Октавиан съумява да убеди Сената да разгласи война на Египет, само че това е в действителност война против Марк Антоний. На процедура това е нова революция, която взема решение какъв курс ще вземе политиката в Рим и оттова по какъв начин ще се развива цялата антична цивилизация нататък.
Битката е освен военна, това е борба и на идеологии. Марк Антоний желае да направи господстваща елинистичната политика, която издига в фетиш владетелят - воин, който е жив господ на земята. Октавиан е покровител на римските обичаи и полезности, приказва за възобновление на републиката, само че зад тези хрумвания изплува едноличната власт на самодържеца. Октавиан е първият император с неограничена власт в Рим.
Провеждане на борбата и успеха на Октавиан
Подготовката за борбата на двамата противници подсказва значимостта на това стълкновение. Вземат присъединяване както флотилиите на двамата пълководци, по този начин и конници и легионери.
Край залива Амбракия в Йонийско море в края на лятото през 31 година преди новата епоха се срещат двете флоти, тъй като Марк Антоний взема решение да води морска борба. Той разполага с 400 кораба, само че тежки и мощни, до момента в който Октавиан води в борбата 260 леки маневрени съда.
Двете враждуващи страни се подреждат една против друга рано сутринта на 2 септември, само че борбата стартира чак по обяд. Корабите на Октавиан разрушават флота на Марк Антоний. Клеопатра бяга със своите 60 кораба, откакто вижда, че ще изгубят, а Марк Антоний се измъква с флагманския си транспортен съд след нея, като оставя флота си самичък в багра.
Седмица след морското стълкновение от Марк Антоний няма никаква новина и командващият легионите се предава на Октавиан с бойците си.
След борбата Октавиан се завръща бързо в Рим, с цел да потуши боен протест, само че година по-късно се връща още веднъж в Египет, с цел да довърши акцията си.
Смъртта на Марк Антоний и Клеопатра
Последната година от живота си Марк Антоний и Клеопатра прекарват в Александрия и се заклеват да умрат дружно.
При завръщането на Октавиан Марк Антоний взема решение да му даде финален отпор както по суша, по този начин и по море, само че е зарязан от войните си.
До Марк Антоний идва сведение, че Клеопатра е поставила завършек на живота си, тъй като тя се затваря в гробницата си, и той се самоубива с меча си.
Египетската владетелка схваща, че Октавиан се готви да я води в Рим, където ще чества своя успех, а победените биват убивани по-късно. Затова тя избира сама гибелта си, като се оставя да бъде ухапана от кобра.
Октавиан заповядва Цезарион да бъде погубен, тъй като е кандидат за властта в Рим, а децата на Марк Антоний и Клеопатра води в Рим, където ги отглежда и възпитава брачната половинка на Марк Антоний - Октавия.
Октавиан става първият римски император и е наименуван Август.
