Изгубеният град на хората-гущери
Историята на цивилизацията на хората-гущери, които са населявали територията на сегашен Лос Анджелис, Съединени американски щати е почтена да бъде филмирана от Джордж Лукас, като продължение на паметната му трилогия за археолога Индиана Джоунс.
Често срещан претекст в песнопенията и преданията на индианските племена Тонгва и Чумаши, коренни поданици на този регион на Америка, е историята за хората-гущери, които са живеели дълго и щастливо, до момента в който неочакван естествен прелом не ги принудил да търсят леговище под земната повърхнина.
Според античните индиански митове античните хора-гущери почитали влечугите, в частност гущерите, като знак на дългоденствие и мъдрост. Градовете им наподобявали тялото на гущер. Цивилизацията им била изненадващо развита за времето си.
Смята се, че са били надарени с изключителни интелектуални качества, които надалеч изпреварвали времето си. В песните си индианците чумаши настояват, че даже децата им са били доста по-умни от огромна част от университетските ученици през днешния ден.
Преди почти 5000 години, в разцвета на цивилизацията си, античните хора-гущери са били застигнати от нечувано, до този миг, естествено злополучие. Огнено злополучие е унищожило градовете им и умъртвило огромна част от жителите.
Преданията го разказват като “огнен език, дълъг доста стъпки, който се спусна от югозапад, изпепелявайки всичко живо по пътя си “. Оцелелите хора-гущери решили да построят нов град, надълбоко подземен с цел да се предпазят от бъдещи катаклизми.
Изгубеният град на оживелите представители на тайнствената цивилизация е бил издигнат на брега на океана. Не лопати и кирки са употребявани за построяването му, пеят в песните си чумашите. Мощни химикали са употребявали хората-гущери, с цел да издълбаят подземния си град.
Укрепили стените на новото си леговище с цимент – по-твърд в сравнение с днешните учени и строители в миналото са виждали. Според преданията той се е простирал на надълбоко под земната повърхнина, приличайки на голям закопан гущер.
Помещенията са били задоволително с цел да обезпечат удобен живот на повече от 1000 фамилии. Една част от издълбаните пространства са били употребявани не за жилищна повърхност, а за депозиране на огромни количества билки, семена и други хранителни муниции, които да са задоволителни за изхранването на оживелите за дълъг интервал от време.
Други, доста на брой пространства са служили като несъмнено място за безчетните съкровища, златни украшения и други скъпи артефакти на тази тайнствена цивилизацията. Напорната мощ на приливите и отливите спомагала за естествената въздушна вентилация на подземния град.
Повече от половин век минния инженер Дж. Уорън Шафълт търси входа към изгубения град на хората-гущери. Следвайки античните песнопения и предания на индианските племена, населяващи земите на днешния Лос Анджелис, Шафълт е съумял да открие евентуалното местоположение на този, чужд за науката град. Преданията разказват входа на града като мястото където „ хълмовете се срещат и образуват конско копито “.
Разкопките на господин Шафълт и екипа му са достигнали един от вероятните подстъпи към града. На дълбочина съвсем 80 метра под земното ниво те са достигнали до материал, който изумително напомнял по изложение на цимента, употребен от изчезналата цивилизация на хората-гущери. Рентгеновите фотоси, които откривателите създали разкрили съществуването на голям брой пространства в дълбочина.
„ Знаех, че се намирам над лабиринт от катакомби. Внимателно бях нанесъл на картата местоположението на обособените пространства, посоката на тунелите. Виждаха се даже очертанията на разнообразни предмети. Не разбирах само величината на откритието, което бях направил “, споделя откривателят на изгубения град – Дж. Уорън Шафълт. Все още не е изцяло ясно дали именитите съкровища, които съгласно легендите на чумашите лежат прибрани на несъмнено в основната стая, в действителност са там.
