Историята на отец Урбан Грандиер е една от най-дълго пазените

Историята на отец Урбан Грандиер е една от най-дълго защитаваните секрети на Католическата черква.

Урбан живял преди четири века в градчето Лондун, Франция. Той бил католически духовник, само че с държанието си изобщо не показвал примирение и отдаденост на Бога. Описван от съвременниците си като демонски хубав мъж, той имал репутацията на извънреден ухажор, който изобщо на спазвал обета си за самоограничение. През леглото му минали множеството авторитетни и богати дами на херцогството, в което живеел.

Въпреки че нарушавал каноните на Църквата, той изобщо не пазел държанието си в загадка. Това му докарало неприятности и на 2 юни 1630 година бил задържан и приет за отговорен за порочност. Но Урбан умеел да основава солидни връзки. Само в границите на година бил не просто опрощение, само че и всичките му трофеи и позиции били възобновени. Естествено, той още веднъж се върнал към половите си завършения.

Онова, което Урбан не знаел, било, че след помилването му неговите сътрудници свещеници пуснали в деяние проект, който да докара до преждевременна и ужасяваща гибел.

Едно от отговорностите на отец Урбан било да изповядва монахини урсилини в намиращия се наоколо до Лондун манастир. Верен на нрава си, той се възползвал от доста от заклелите се във самоограничение изолирани дами.

Дълго време преди да се появи Урбан, изповедник в манастира бил отец Миньон. Той към момента се интересувал от делата в манастира и научил за скандалните извращения, ставащи в него. Миньон убедил доста монахини, изключително Жана де Ангес, да разгласят обществено, че отец Грандиер е употребявал магьосничеството върху тях. Някои твърдели, че са почнали да изпадат в пристъпи на полуда след изповедите си при Урабан, до момента в който други разгласявали, че той им се явявал като ангел и ги примамвал към развратни оргии. Монахините, прекарали дълги години във самоограничение, имали ярки и скандални мечти.

Когато отец Урбан схванал, че репутацията му е станала доста по-лоша от нормалното, той се обърнал към правосъдния пристав, с цел да моли монахините да бъдат изолирани от шепота на отец Миньон. Съдебният реализатор пренебрегнал молбата му и сестрите траяли да популяризират клюки за сатанинското въздействие на Грандиер.

Монахините били подложени на поредност от екзорсизми с общителното подпомагане на отец Миньон, по време на които дамите лаели, крещели, кълнели и мърморели диво из стаята и разказвали разнообразни невероятни истории по какъв начин били омагьосани и прелъстени от Урбан.

Въпреки напъните си отец Миньон не съумял да унищожи репутацията на Урбан Грандиер. Затова почнал да прави обществени екзорсизми на монахините, на които почнали да се събират големи тълпи от по 7000 индивида.

Гражданите на Лондун следили по какъв начин няколко свещеници се пробват да прогонят демоните от истерични монахини, всяка от които крещяла, че е цялостна с демони с помощта на злите дейности на отец Грандиер. Самият Урбан даже се опитал да извърши екзорсизъм на монахините с вярата да почисти името си. Това обаче не помогнало, тъй като, с цел да спасят живота си, дамите почнали да пищят и да лаят като кучета при типа му.

Последният пирон в ковчега на отец Грандиер пристигнал, когато на съдията по делото му били показани зашеметяващи доказателства, изпратили бедния сластен духовник напряко на кладата. Анонимен представител донесъл в съда същински контракт, откраднат сякаш от покоите на Урбан. Контрактът бил сред свещеника и самия Луцифер. Документът даже включвал неповторими подписи от всички упоменати страни. В него пишело: Ние, авторитетният Луцифер, младият Сатана, Веелзевул, Левиатан, Елими и Астарот, дружно с другите, през днешния ден приехме пакта за завет на Урбан Грандиер, който е наш и ние обещаваме любовта на дамите, цветето на девиците, уважението на монарсите, почестите, похотите и силите.

Договорът бил прочетен пред цялата навалица, събрала се да гледа процеса. Тя обезумяла. Отец Урбан Грандиер бил хвърлен в тюрма, непосредствено в ръцете на инквизиторите. Въпреки нечовешките изтезания, на които бил подложен, той не признал, че е сключил контракт с Дявола. Все отново съдът решил, че съществуването на документа е задоволително и свещеникът бил наказан на гибел посредством изгаряне.

Въпреки че Урбан Грандиер не бил последният човек, погубен след обвиняване в магьосничество, неговата история се различавала от останалите заради физическото доказателство за неговите демонски злодеяния. Въпросът от кое място се е появил договорът, подписан от Сатаната, дълго време тормозел някои откриватели. Години по-късно, когато хипотетичният контракт на Урбан с демоните на пъкъла бил преразгледан от анализатори на почерка, било открито, че стилът на писане съответствува с този на основната монахиня на манастира и главен негов обвинител – Жана де Ангес, монахиня, която дълго време била негова държанка, преди той да избере по-млада нейна сестра.