Нова хипотеза за изчезването на цивилизацията на маите. Причината - царевицата
Историята на древността е цялостна със загадки, които вълнуват мозъците на откривателите и пораждат все нови и нови хипотези за загадъчните исторически събития. Едно от тях е изгубването на огромни цивилизации от лицето на земята. Пример за мистериозно изчезнала цивилизация е тази на маите.
Какво знаем за античната просвета на маите и за нейния непредвиден провал?
Цивилизацията на античния народ маи обгръща райони на днешните страни Мексико, Хондурас и Салвадор и цялата територия на днешните Гватемала и Белиз. Различават се интервали в развиването на цивилизацията. Архаичен се назовава интервалът преди към две хиляди години преди новата епоха, когато са сложени основите на земеделието и се появяват първите селища. Древните маи стартират да отглеждат съществени хранителни артикули. На първо място това е царевицата.
В ранния интервал маите са се хранели освен с царевица, само че и с диворастящи растения, както и с месо от животни. Разнообразието в храната е осигурявало на маите в ранния интервал от развиването им безвредно оцеляване по време на суши и други неподходящи естествени аномалии.
В средата на ІІІ век стартира класическият интервал, който се характеризира с повишаване на неселението, изграждане на огромни каменни градове, с което стават първите хора на континента, строили градове от камък. Те издигат монументални градежи - храмове и административни здания, жилищни комплекси, пътища. Разцвет бележат другите науки, като астрономията се явява център на техните научи постижения. Известни са с точните си календари.
Стандартът на живот се покачва и това води до внезапно повишаване на популацията. За изхранването на доста хора маите почнали да разчитат най-много на царевицата. Това обаче е просвета, която е застрашена от сушата и при настъпването на такива интервали неизбежно идва гладът. Това пък води до западането и надлежно изгубването им.
До тези заключения са стигнали американски учени от Пенсилвания. Те решили да изследват остатъци от античните маи в Белиз. В града Кахал Печ се натъкнали на петдесет гроба и с метода на въглеродното датиране открили, че те са от интервала от към 400 години преди Христа до към 850 години от новата епоха.
Чрез разбор е открит съставът на изотопите на колагеновите остатъци, с което е открито с какво са се хранели жителите в по-ранните и по-късните интервали. Делът на царевицата доста е повишен в по-късните интервали, когато популацията се е нараснало сензитивно. Неустойчивата на сушите царевица, на която главно се е разчитало да изхранва маите, е довела до краха на цивилизацията им, настояват учените.
