Древна Спарта
Историята на античните нации постоянно е впечатляваща. От модерна позиция предците будят учудване с метода си на живот, устройството на обществото си и взаимоотношенията сред близки и по-далечни съседи.
Това умозаключение важи с огромна мощ на античните спартанци. Държавното им обединяване поражда в античността и буди интерес даже с обстоятелството, че спартанците не построили крепостни стени към полиса си.
Не било нужно, от тях се страхували в цяла Елада. Няма по какъв начин да не буди почит даже в суровите антични времена фразата: върни се с щита си или върху него, с която майките в Спарта изпращали синовете си на боен поход.
Кои са античните спартанци, по какъв начин построили обществото си и с какви каузи останали известни в историята на античния свят?
Възникване и местонахождение на антична Спарта
Спарта носи още едно име - Лакадемон, и е прочут древен град-държава, заемал територията на полуостров Пелопонес, в подножието на планината Тайгет, най-високата планинска верига на полуострова. Този античен град и през днешния ден пази името си. Съвременна Спарта се намира в рамките на днешна Гърция.
Античният град е доста античен, основан е през Х век преди Христа в региона Лакония, на река Еврота. Възникването на селището е обвързвано с легенда - от брака на кралица Спарта с цар Лакадемон се появило името на селището, което прераства в полис. И става емблематичен за елинската цивилизация.
Древна Спарта се появява на картата на античния свят като обединяване на 5 селища, която стопанска активност била земеделието. Равнината към река Еврота лежи в полите на планините Тайгет и Парон. Те основават чувство за защитеност и вършат мястото изолирано от останалия свят.
Градът бързо се разраства и се усеща потребност от запаси. Енергичните спартанци вземат решение бързо този въпрос, създавайки колонии. Колонизацията обаче се оказала незадоволителна и това предиздвикало спартанците да погледнат към земите на съседите си. До тях в древността била Месения.
Военната акция става причина за І и ІІ месенска война, при което Месения търпи погром, а спартанците поробват локалното население, което не съумява да избяга.
Победените получават статут на безправни, наречени илоти. Те плащали налог на Спарта в размер на половината си годишна продукция. Наличието на огромна маса робско население изисква структурна смяна в самия полис Спарта.
Тази структурна промяна се реализира през VІІІ-VІІ век преди новата епоха от Ликург. Полисът добива изражение на боен лагер, а спартанците се трансформират във военизирано затворено общество. В него ползите на страната безусловно преобладават над ползите на обособения субект.
Структура на спартанското общество
Спартиати
За една военна машина като Спарта е естествено най-високата управителна роля да принадлежи на елитните бойци. Те са наричани спартиати. Тези хора са поданици на Спарта и принадлежат на общността на равните или хоплити, както са известни в полиса. Към това общество принадлежали към 8-9 хиляди фамилии. Класата е експлоататорска. Мъжете от ранна възраст стартират да се образоват за бойци и заниманието с военно дело е същността на целия им живот.
Още на възраст 7 години момчетата напущат фамилията си и отиват в Arore. Това е военна школа, която е първата стъпка към военната им подготовка. В школите момчетата са проведени в групи, наречени агели, т.е. стада. Обучението може да бъде несъмнено като грубо. Под управлението на педономи- техните учители, те се учат да привикват с бойния спри и получават нужната физическа подготовка. Всеки боец има единствено начална просветеност, останалото е военна подготовка.
От образованието основна роля има подготовката по пеене и танци. Това дава отговор на визията, че песента повдига бойния дух, а танцът основава чувство за темп и синхрон. Тези качества са основата на напредването на бойния строй на спартанците, наименуван фаланга. Спартанската фаланга не влиза в пердах по безреден метод, тя настава постепенно под звуците на флейта. Създаденото усещане у враговете било толкоз мощно, че постоянно те побягвали още преди същинския конфликт.
Периеки
Това е другата класа в обществото на спартанците. Буквалният превод на думата е: тези, които живеят в близост. Предполага се, че това са ахейци, предходно локално население за региона. Те са подчинени на спартиатите, само че основно като техен съдружник.
Периеките са свободни хора, само че нямат политически права и дължат налози. При военни акции те се бият настрана от спартанската фаланга като спомагателен отряд. Като число, те съставляват народ от към 30 хиляди индивида. Те са главно земеделци, занаятчии и търговци. Рудниците на Лакония се обработват също от периеки. Участието на тази група в икономическия живот на Спарта е мощно, само че развиването им е ограничавано от спартанските закони.
Всичко, което не е подчинено на военното дело бива потискано, а това значи, че се поставя спирачка на икономическия и културния напредък. Общество, което не върви напред не може да има бъдеще. Спартанците сами залагат своя крах в обществото си.
Илоти
Най-многобройното съсловие е това на илотите. Смята се, че са били към четвърт милион. Това са хора, живеещи на своята родна земя, само че са безправни и работят, с цел да задоволяват потребностите на господарите от Спарта. Цялата стопанска система на полиса е била подвластна от труда на робите - илоти. За разлика от други робовладелски общества, робите не са частна благосъстоятелност на обособени господари, а техен притежател е страната.
Поземлената политика е сходна по устройството си. Цялата земя е благосъстоятелност на страната. Произведената продукция се разпределя за потребностите на спартанските жители. Илотите са следени непрекъснато посредством държавна организация, наречена Криптея. Тя дава отговор за терора над поробените. Отделни отряди на организацията избива най-бунтовно настроените измежду илотите. Самата страна всяка година афишира война на илотите, която е алегорична по своята същина, само че припомня на робите за техния статут.
Обичаи, правила и особености на живота в антична Спарта
Макар че по своята същина Спарта е надълбоко тоталитарна страна, на дамите са дадени равни на мъжете права. Девойките упражняват голи наедно с момчетата. Учели се в специфични гимназии, където акцент е подложен на физическата им подготовка, защото общоприетото разбиране е, че единствено красиви, атлетични и здрави дами могат да раждат същински мъже.
Семейството и фамилният живот обаче в Спарта не са на респект. На тях се държи дотолкоз, доколкото са нужни за раждането на нови спартанци. Общото виждане поддържа визията, че всички би трябвало да са отдадени на страната, а мъжете на своите военни подразделения и на бойните си приятели. Поддържал се даже хомосексуализмът, тъй като се считало, че двама сътрудници ще се бият до гибел един за различен на бойното поле.
Спартанското общество е единственото, в което жертва на системата са главно мъжете. Още с раждането на момчето то бива прегледано от старейшина и се взема решение дали е годно за предстоящ боец. Ако не е, е хвърляно от скалите до Спарта. До 7-годишна възраст момчетата са отглеждани от майките, само че под зоркия взор на страната.
В школите момчетата са подлагани на принуждение, болежка и страдалчество. Изпитанията и мъченията нарастват с годините и са непрекъснат сателит на младежите през цялото им образование. То приключва на възраст 20 години, когато са признати в общността на равните. Това не значи, че животът им се трансформира фрапантно. Те би трябвало да живеят в ограничения, на границата на бедността, да се хранят с най-проста храна и да бъде подготвен всеки миг да загине в пердах.
В пердах спартанците влизат с присъщи алени туники, въоръжени с дълго копие, пай двуостър меч и тежък щит. Строявали ги в 9 редици, а фалангите били от по 600 мъже.
На 7, на 12, на 18 години са основни години във военното образование на всеки спартанец, а когато то приключва, той получава цивилен права. Военната работа завършва чак на 60 години в Спарта.
Боговете на спартанците не се отличават от боговете на останалите гърци. Със специфичен статут се употребява богинята Артемида Ортия - настойничка на плодородието, раждането, лова и дивите животни. Тя протекция също дамите и децата. Почитан е и Посейдон, на който спартанците издигат няколко светилища. Царете на спартанците са и основни жреци.
Упадък на Древна Спарта
Епаминонд се явява екзекутор на Спарта, само че не поради военната победа при Левктра. Гръбнакът на Лакедемон е пречупен със основаването на две самостоятелни държавни формирания на Пелопонес - Месения и съюза на Аркадия. След отпадането на тези две области спартиатите в никакъв случай повече не съумяват да възвърнат предходната си мощност. Нито промените, нито наемниците, нито паричните обръщения, нито поданството, давано на периеките и освобождението на илотите не дават резултат. Спарта стартира да изнася най-конвертируемата си стока- хоплитите. Персия е огромният пазар за тях и персийското злато потича към Лакедемон.
Опитите да се възвърнат строгите закони на Ликург посредством нови промени дават единствено временен резултат. Спарта е обречена, тъй като упадъкът е заложен във философията, която обществото следва. Без прогрес няма бъдеще. И Спарта губи авторитет, отстъпвайки на демократично устроените общества.
