Къде по света жените все още трудно гласуват
Исторически видяно, правото на дамите да гласоподават на избори е релативно новопридобито за актуалния свят. Нека погледнем обратно към историята на Европа. Малко повече от 100 години са минали от представянето на Народния закон от 1918 година, което уголемява парламентарния избор за някои дами и проправя пътя за всеобщо изборно право 10 години по-късно.
Законът за представителството от 1918 година е акт на Британския парламент, признат за реформиране на изборната система във Англия и Ирландия. Понякога се назовава Четвърти закон за промяната. Този акт е първият, който включва на практика всички мъже в политическата система и стартира включването на дами. Пълното изборно тъждество е реализирано в Ирландия през 1922 година, а във Англия през 1928 година
3 окт 2022 | Въпреки срутва на вота за левицата, ръководителят на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова и членовете на Изпълнителното бюро...
В България през 1909 година със Закона за националната култура за пръв път се дава право на дамите да бъдат избирани в учебните настоятелства, само че не могат да вземат участие в гласуването. През 1937 година се реализира непълен триумф като " дамите майки от легален брак " получават правото да гласоподават в локални избори , само че не и да бъдат избирани. През 1938 година това право се уголемява за гласоподаване в парламентарни избори за дамите над 21 години, които са " омъжени, разведени или вдовици ". Това не важи за неомъжените дами.
Законът дава единствено интензивно изборно право на дамите - да гласоподават, само че не и да бъдат избирани. През 1944 година дамите в България получават равни изборни права, а през 1945 година в 26-ото нормално Народно събрани са определени за депутати първите 16 дами.
Не единствено у нас, само че и в международен проект към днешна дата обстановката е много по-различна. Жените към този момент имат право да гласоподават съвсем във всяка страна и територия в света като се изключи една: Ватикана, в която единствено кардиналите на католическата черква, които би трябвало да са мъже, гласоподават за избора на папа.
За страдание съществуването на законно право на глас не постоянно подсигурява реалистична опция за гласоподаване написа. В някои страни или райони дамите имат законно право да гласоподават, само че са възпрепятствани да го създадат от публични правила, тормоз и принуждение в урните или напън от съпрузите им.
Например, макар че бременните дами имат предпочитан достъп до изборните секции в Кения, съгласно уеб страницата за наблюдаване и отчет на Организация на обединените нации от 2019 година по отношение на насилието, обвързвано с изборите, обособени случаи на тормоз или принуждение против гласоподаватели остават мотив за безпокойствие.
По същия метод всички египтяни се записват автоматизирано за гласоподаване, когато навършат 18 години. Въпреки това, съгласно отчет от 2022 година на плана с нестопанска цел , видимо рационалното условие за проявление на годен документ за идентичност в урните може да потисне женския избор. Жените в това обичайно доминирано от мъже общество е по-малко евентуално от мъжете да имат персонална карта (както и обучение и равно заплащане). Дори и да са се снабдили с подобен, той постоянно се носи от брачна половинка им - който може да го задържи и по този метод да им попречи да гласоподават, в случай че желае.
Един индикатор за това дали дадена страна дейно дава опция на дамите да гласоподават е броят на дамите, кандидатстващи или заемащи обществени длъжности.
Например президентските избори в Нигерия през 2019 година включваха 73 претенденти, само че единствено шест дами - и шестте отдръпнаха кандидатурите си преди изборите. Понастоящем дамите заемат по-малко от 7% от националните държавни места в Нигерия (сравнено със междинна световна стойност от почти 26%), макар обстоятелството, че 47% от записаните гласоподаватели са дами. Експертите обаче виждат ясната причина за това несъответствие- патриархално национално отношение, което утвърждава потискането на дамите по доста способи.
Широко дискутирано през 2016 година, бе изказването на президента Мухамаду Бухари- „ Не знам тъкмо към коя партия принадлежи жена ми. Всъщност мястото й е в кухнята, хола и другите стаи в къщата ми ".
Следва....
Законът за представителството от 1918 година е акт на Британския парламент, признат за реформиране на изборната система във Англия и Ирландия. Понякога се назовава Четвърти закон за промяната. Този акт е първият, който включва на практика всички мъже в политическата система и стартира включването на дами. Пълното изборно тъждество е реализирано в Ирландия през 1922 година, а във Англия през 1928 година
3 окт 2022 | Въпреки срутва на вота за левицата, ръководителят на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова и членовете на Изпълнителното бюро... В България през 1909 година със Закона за националната култура за пръв път се дава право на дамите да бъдат избирани в учебните настоятелства, само че не могат да вземат участие в гласуването. През 1937 година се реализира непълен триумф като " дамите майки от легален брак " получават правото да гласоподават в локални избори , само че не и да бъдат избирани. През 1938 година това право се уголемява за гласоподаване в парламентарни избори за дамите над 21 години, които са " омъжени, разведени или вдовици ". Това не важи за неомъжените дами.
Законът дава единствено интензивно изборно право на дамите - да гласоподават, само че не и да бъдат избирани. През 1944 година дамите в България получават равни изборни права, а през 1945 година в 26-ото нормално Народно събрани са определени за депутати първите 16 дами.
Не единствено у нас, само че и в международен проект към днешна дата обстановката е много по-различна. Жените към този момент имат право да гласоподават съвсем във всяка страна и територия в света като се изключи една: Ватикана, в която единствено кардиналите на католическата черква, които би трябвало да са мъже, гласоподават за избора на папа.
За страдание съществуването на законно право на глас не постоянно подсигурява реалистична опция за гласоподаване написа. В някои страни или райони дамите имат законно право да гласоподават, само че са възпрепятствани да го създадат от публични правила, тормоз и принуждение в урните или напън от съпрузите им.
Например, макар че бременните дами имат предпочитан достъп до изборните секции в Кения, съгласно уеб страницата за наблюдаване и отчет на Организация на обединените нации от 2019 година по отношение на насилието, обвързвано с изборите, обособени случаи на тормоз или принуждение против гласоподаватели остават мотив за безпокойствие.
По същия метод всички египтяни се записват автоматизирано за гласоподаване, когато навършат 18 години. Въпреки това, съгласно отчет от 2022 година на плана с нестопанска цел , видимо рационалното условие за проявление на годен документ за идентичност в урните може да потисне женския избор. Жените в това обичайно доминирано от мъже общество е по-малко евентуално от мъжете да имат персонална карта (както и обучение и равно заплащане). Дори и да са се снабдили с подобен, той постоянно се носи от брачна половинка им - който може да го задържи и по този метод да им попречи да гласоподават, в случай че желае.
Един индикатор за това дали дадена страна дейно дава опция на дамите да гласоподават е броят на дамите, кандидатстващи или заемащи обществени длъжности.
Например президентските избори в Нигерия през 2019 година включваха 73 претенденти, само че единствено шест дами - и шестте отдръпнаха кандидатурите си преди изборите. Понастоящем дамите заемат по-малко от 7% от националните държавни места в Нигерия (сравнено със междинна световна стойност от почти 26%), макар обстоятелството, че 47% от записаните гласоподаватели са дами. Експертите обаче виждат ясната причина за това несъответствие- патриархално национално отношение, което утвърждава потискането на дамите по доста способи.
Широко дискутирано през 2016 година, бе изказването на президента Мухамаду Бухари- „ Не знам тъкмо към коя партия принадлежи жена ми. Всъщност мястото й е в кухнята, хола и другите стаи в къщата ми ".
Следва....
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ