Коронавирусът - точно 100 години след Испанския грип
Испански грип е названието на международната пандемия от грип (инфлуенца), обхванала целия свят през 1918 година
Пандемията продължава от януари 1918 година до декември 1920 година, достигайки разпространяване даже до Арктика и отдалечените островни групи в Тихия океан.
Данните за смъртността варират в много необятни граници, от 50 до 130 милиона жертви, само че даже отчитайки по-малкото число, Испанският грип е едно от най-смъртоносните естествени бедствия в човешката история.
При тогавашното население на Земята от 1,86 милиарда души, сред 3% и 5% умират, 500 милиона (27%) са инфектираните.
За разлика от множеството грипни епидемии, които засягат най-вече малолетни и по-възрастни хора в недобро здравословно положение, при испанския грип огромна част от инфектираните са млади зрели хора в чудесно здраве.
След проучване на тъкан, взета от замразени жертви, се стига до умозаключение, че вирусът е убивал чрез предизвикателство на така наречен цитокинова стихия (свръхреакция на имунната система). Това изяснява по какъв начин реакцията на мощните имунни системи в действителност е опустошавала тялото на инфектирания.
Цитокиновата стихия е свърхзащитна реакция на организма, това е имунен отговор, посредством който тялото се пробва да убие вируса. Но в желанието да убие вируса, имунната система на организма създава толкоз доста антитела, че в действителност стартира да убива личното тяло.
Хората са изпадали в полиорганна непълнота, бъбречна непълнота и са умирали в границите на няколко часа или до няколко дни. Младите хора са били главните жертви, тъй като техните имунни системи са били мощни и са били способни да дадат доста мощна защитна реакция, водеща до цитокинова стихия.
По възрастните хора са умирали доста по-рядко, в границите на естественото за грипни епидемии.
Първите случаи на заболяването са регистрирани в континенталната част на Съединените щати и Европа, преди достигането ѝ до Испания.
По време на Първата международна война Испания е неутрална страна и заради това няма наложена цензура в новините по отношение на провалите от разпростиращата се зараза.
В същото време наложената цензура в Германия, Англия, Франция и Съединени американски щати прикрива равнището на провалите, нанесени от грипа в тези страни за опазване на високия дух на популацията в сложните военни времена.
Всичко това поражда неправилното усещане, че разпространяването на грипната вълна в Испания е неведнъж по-силно, заради което се постанова названието „ Испански грип “.
Основен фактор при тази пандемия е неимоверно повишеният брой пътувания на хората в международен мащаб.
В началото на 20 век всеобщото нахлуване на съвременни транспортни системи улеснява напредването на близки и далечни дистанции, както на бойци и моряци, по този начин и на цивилни пасажери, довеждайки до всеобщото разпространяване на заболяването в границите на къс интервал от време.
В Съединените щати първото вписване на заболяването става през януари 1918 година в окръг Хаскъл, Канзас, подтиквайки локалния доктор Лоринг Майнер да сигнализира американската социална здравна работа.
На 4 март 1918 година се оповестява за болни във военната база „ Форт Райли “, Канзас. До обяд на 11 март към този момент над 100 бойци от базата постъпват в болница. В рамките на няколко дни е докладвано за болестта на 522 души в същата база. Към датата 11 март заболяването е достигнала Куинс, Ню Йорк.
През август 1918 година още по-вирулентен вариант се появява по едно и също време в Брест (Франция), Фрийтаун (Сиера Леоне) и Бостън, (САЩ). През ноември 1918 година заболяването навлиза от Франция в Испания, където заради неутралността на страната, получава по-голямо медийно внимание. Тогава съюзническите сили стартират да назовават бедствието „ Испански грип “.
Няма точни данни за световното количество на жертвите от пандемията през 1918 – 1919 година, само че ориентировъчно се приема, че сред 10% и 20% от заболелите умират.
Имайки поради, че близо една трета от тогавашното население на Земята се заразява с заболяването, което значи, че сред 3% и 6% от хората са починали в резултат на Испанския грип.
Предполага се, че единствено за първите 25 седмици от пандемията жертвите са към 25 милиона.
Съвременните калкулации варират в диапазона от 50 до 100 милиона жертви за целия интервал в международен мащаб. Бедствието е сравнявано даже с чумната пандемия от средновековието, известна като Черната гибел.
Изследванията сочат, че Испанският грип за 24 седмици убива повече хора, в сравнение с Синдромът на добитата имунна непълнота (СПИН) за 24 години.
Близо 99 % от смъртните случаи са на хора на възраст под 65 години, като половината от тях са на хора на възраст сред 20 и 40 години.
28-годишният австрийски художник Егон Шиле умира единствено три дни след бременната си брачна половинка. 55-годишният му сътрудник Густав Климт си отива няколко месеца преди него.
Френският стихотворец и публицист Гийом Аполинер умира от испански грип на 38 години.
Великият немски правист, икономист и социолог Макс Вебер умира на 56 години, вследствие затруднения от грипа на 14 юни 1920 година
Главната разлика сред него и COVID-19 е, че сегашната зараза визира основно хора над 60 години. През 1918-1920 година умират най-много младежи, сред 20-40 години, безшумно, в домовете си.
Ново проучване се пробва да извлече поучения от ужасната пандемия, засегнала преди време една трета от популацията на света. „ Пандемия с сходни мащаби през днешния ден би лишила живота на 147 милиона души “, твърдят създателите на проучването.
В съпоставяне с Испанския грип, коронавирусът за момента наподобява да е лека простуда.
И въпреки доста циници да разясняват, че планетата се самоизчиства от човешкия си товар на всеки 100 години, колкото повече успеем да управляваме сложната обстановка със спокойна осъзнатост и внимание, вместо да изпадаме в алармизъм, боязън и суматоха, толкоз по-добре ще овладеем сигурно действителната опасност – както в медицински, по този начин и в стопански аспект. /tribune.bg
Пандемията продължава от януари 1918 година до декември 1920 година, достигайки разпространяване даже до Арктика и отдалечените островни групи в Тихия океан.
Данните за смъртността варират в много необятни граници, от 50 до 130 милиона жертви, само че даже отчитайки по-малкото число, Испанският грип е едно от най-смъртоносните естествени бедствия в човешката история.
При тогавашното население на Земята от 1,86 милиарда души, сред 3% и 5% умират, 500 милиона (27%) са инфектираните.
За разлика от множеството грипни епидемии, които засягат най-вече малолетни и по-възрастни хора в недобро здравословно положение, при испанския грип огромна част от инфектираните са млади зрели хора в чудесно здраве.
След проучване на тъкан, взета от замразени жертви, се стига до умозаключение, че вирусът е убивал чрез предизвикателство на така наречен цитокинова стихия (свръхреакция на имунната система). Това изяснява по какъв начин реакцията на мощните имунни системи в действителност е опустошавала тялото на инфектирания.
Цитокиновата стихия е свърхзащитна реакция на организма, това е имунен отговор, посредством който тялото се пробва да убие вируса. Но в желанието да убие вируса, имунната система на организма създава толкоз доста антитела, че в действителност стартира да убива личното тяло.
Хората са изпадали в полиорганна непълнота, бъбречна непълнота и са умирали в границите на няколко часа или до няколко дни. Младите хора са били главните жертви, тъй като техните имунни системи са били мощни и са били способни да дадат доста мощна защитна реакция, водеща до цитокинова стихия.
По възрастните хора са умирали доста по-рядко, в границите на естественото за грипни епидемии.
Първите случаи на заболяването са регистрирани в континенталната част на Съединените щати и Европа, преди достигането ѝ до Испания.
По време на Първата международна война Испания е неутрална страна и заради това няма наложена цензура в новините по отношение на провалите от разпростиращата се зараза.
В същото време наложената цензура в Германия, Англия, Франция и Съединени американски щати прикрива равнището на провалите, нанесени от грипа в тези страни за опазване на високия дух на популацията в сложните военни времена.
Всичко това поражда неправилното усещане, че разпространяването на грипната вълна в Испания е неведнъж по-силно, заради което се постанова названието „ Испански грип “.
Основен фактор при тази пандемия е неимоверно повишеният брой пътувания на хората в международен мащаб.
В началото на 20 век всеобщото нахлуване на съвременни транспортни системи улеснява напредването на близки и далечни дистанции, както на бойци и моряци, по този начин и на цивилни пасажери, довеждайки до всеобщото разпространяване на заболяването в границите на къс интервал от време.
В Съединените щати първото вписване на заболяването става през януари 1918 година в окръг Хаскъл, Канзас, подтиквайки локалния доктор Лоринг Майнер да сигнализира американската социална здравна работа.
На 4 март 1918 година се оповестява за болни във военната база „ Форт Райли “, Канзас. До обяд на 11 март към този момент над 100 бойци от базата постъпват в болница. В рамките на няколко дни е докладвано за болестта на 522 души в същата база. Към датата 11 март заболяването е достигнала Куинс, Ню Йорк.
През август 1918 година още по-вирулентен вариант се появява по едно и също време в Брест (Франция), Фрийтаун (Сиера Леоне) и Бостън, (САЩ). През ноември 1918 година заболяването навлиза от Франция в Испания, където заради неутралността на страната, получава по-голямо медийно внимание. Тогава съюзническите сили стартират да назовават бедствието „ Испански грип “.
Няма точни данни за световното количество на жертвите от пандемията през 1918 – 1919 година, само че ориентировъчно се приема, че сред 10% и 20% от заболелите умират.
Имайки поради, че близо една трета от тогавашното население на Земята се заразява с заболяването, което значи, че сред 3% и 6% от хората са починали в резултат на Испанския грип.
Предполага се, че единствено за първите 25 седмици от пандемията жертвите са към 25 милиона.
Съвременните калкулации варират в диапазона от 50 до 100 милиона жертви за целия интервал в международен мащаб. Бедствието е сравнявано даже с чумната пандемия от средновековието, известна като Черната гибел.
Изследванията сочат, че Испанският грип за 24 седмици убива повече хора, в сравнение с Синдромът на добитата имунна непълнота (СПИН) за 24 години.
Близо 99 % от смъртните случаи са на хора на възраст под 65 години, като половината от тях са на хора на възраст сред 20 и 40 години.
28-годишният австрийски художник Егон Шиле умира единствено три дни след бременната си брачна половинка. 55-годишният му сътрудник Густав Климт си отива няколко месеца преди него.
Френският стихотворец и публицист Гийом Аполинер умира от испански грип на 38 години.
Великият немски правист, икономист и социолог Макс Вебер умира на 56 години, вследствие затруднения от грипа на 14 юни 1920 година
Главната разлика сред него и COVID-19 е, че сегашната зараза визира основно хора над 60 години. През 1918-1920 година умират най-много младежи, сред 20-40 години, безшумно, в домовете си.
Ново проучване се пробва да извлече поучения от ужасната пандемия, засегнала преди време една трета от популацията на света. „ Пандемия с сходни мащаби през днешния ден би лишила живота на 147 милиона души “, твърдят създателите на проучването.
В съпоставяне с Испанския грип, коронавирусът за момента наподобява да е лека простуда.
И въпреки доста циници да разясняват, че планетата се самоизчиства от човешкия си товар на всеки 100 години, колкото повече успеем да управляваме сложната обстановка със спокойна осъзнатост и внимание, вместо да изпадаме в алармизъм, боязън и суматоха, толкоз по-добре ще овладеем сигурно действителната опасност – както в медицински, по този начин и в стопански аспект. /tribune.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ