12-годишни сексуални робини: трагедията на хиляди язидки
Ислямска страна отвлича към седем хиляди язидски дами и девойки. Някои от тях са едвам 12-годишни, когато виждат по какъв начин фамилиите им са избити, а самите те - превърнати в полови робини.
Филмът " Сабая " споделя за спасяването на хиляди язидки от печално известния бежански лагер Ал Хол в Сирия. В него са заточени 73 хиляди души от 58 страни - главно хипотетични последователи или близки на бойци от " Ислямска страна " (ИД).
В палатковия лагер са настанени и доста язидки - млади девойки и дами, които са били отвлечени от ИД и превърнати в полови робини - известни още като " сабая ".
Един режисьор потегля по стъпките на " сабая "
Отвличанията са осъществени през 2014 година - след завладяването от джихадистите на провинция Синджар в Ирак. Последвалите всеобщи убийства на язиди в региона слагат и началото на геноцида над това религиозно малцинство.
Малък екип от организацията Yazidi Home Center прави всичко допустимо да стигне до тези млади девойки и дами и да ги избави от пленничеството им. Към тях се е включил и режисьорът Хогир Хирори, с цел да документира акцията по тяхното избавяне - едно много рисково начинание, както демонстрира и трагичната сцена, когато групата попада под обстрел. " Не чаках да оцелея ", споделя в тази връзка режисьорът на лентата при представянето на кино лентата в Берлин.
С прожекцията на " Сабая " беше открит филмовият фестивал в Берлин, отдаден на човешките права. Тази година той е в хибриден вид - единствено част от филмите ще бъдат показани онлайн, другите прожекции ще бъдат онлайн. " Сабая " е включен в стратегиите на към 30 интернационалните фестивала. Той беше показан и на българската аудитория – по време на фестивала за писмено кино " София ДокуМЕНТАЛ ". В Съединени американски щати лентата беше отличена с премията World Documentary Directing Award 2021.
" Сабая " е третата част от трилогията за последствията от войната в района – дружно с филмите " Момичето, което избави живота ми " (2014) и " Чистачът на мини " (2017).
Тези дами стават жертви на отвличания, побои и изнасилвания
Интервютата, които кинодокументалистът е провел със избавените девойки, са едни от най-разтърсващите подиуми във кино лентата. Някои от тях са били едвам 12-годишни, когато са били отвлечени. Те са станали очевидци на ужасяващи неща, в това число избиването на фамилиите им. Една от жертвите споделя, че е била препродавана на 15 разнообразни мъже, била е насилвана от тях по този начин грубо, че е с избити зъби и с дупка в главата. Друго от избавените деца е било още бебе на 1 година, когато са го отвлекли.
Травмите от претърпяното са оставили бездънен отпечатък върху избавените дами и девойки. Много от тях са изгубили фамилиите си и би трябвало да се оправят сами в живота. Други се притесняват да не бъдат стигматизирани, тъй като са били " сабая ".
Особено тежко е ситуацията на тези дами, които са заченали и родили деца от бойци на ИД. Те не могат да се върнат в своята общественост, защото Върховният язидски нравствен съвет не приема деца, родени след обезчестяване.
Според иракските закони, тези деца са родени като мюсюлмани и би трябвало да се възпитават като мюсюлмани, споделя Хирори. Затова единственият късмет за тези деца и техните майки язидки е да потърсят избавление в чужбина.
Около 7 хиляди дами и девойки са отвлечени от " Ислямска страна "
Някои от някогашните полови робини са изразили подготвеност да се върнат в лагера Ал Хол, с цел да оказват помощ на доброволците от Yazidi Home Center да разпознават други " сабая ". Без тяхна помощ хората от екипа мъчно могат да се оправят, защото в лагера дамите вървят с никаб, покриващ цялото тяло. Забулено остана също и цялото лице - с изключение единствено на една тясна цепка за очите.
Дотук по този метод са били избавени 206 дами. А от общо към 7 хиляди язидски девойки и дами, които са били отвлечени и превърнати в робини след 2014 година, сред 2000 и 2800 към този момент са в неопределеност.
За да снима лентата, Хирори рискува живота си. " Исках да снима този филм, с цел да не споделя след това някой, че не е знаел или не е чувал нищо за това ", съобщи създателят при представянето на кино лентата в Берлин. Той се надява, че държавни институции ще проявят интерес към ориста на тези дами и ще оказват помощ за тяхното избавяне. Защото поради множеството други рецесии те са напълно забравени от интернационалната общественост.
Филмът " Сабая " споделя за спасяването на хиляди язидки от печално известния бежански лагер Ал Хол в Сирия. В него са заточени 73 хиляди души от 58 страни - главно хипотетични последователи или близки на бойци от " Ислямска страна " (ИД).
В палатковия лагер са настанени и доста язидки - млади девойки и дами, които са били отвлечени от ИД и превърнати в полови робини - известни още като " сабая ".
Един режисьор потегля по стъпките на " сабая "
Отвличанията са осъществени през 2014 година - след завладяването от джихадистите на провинция Синджар в Ирак. Последвалите всеобщи убийства на язиди в региона слагат и началото на геноцида над това религиозно малцинство.
Малък екип от организацията Yazidi Home Center прави всичко допустимо да стигне до тези млади девойки и дами и да ги избави от пленничеството им. Към тях се е включил и режисьорът Хогир Хирори, с цел да документира акцията по тяхното избавяне - едно много рисково начинание, както демонстрира и трагичната сцена, когато групата попада под обстрел. " Не чаках да оцелея ", споделя в тази връзка режисьорът на лентата при представянето на кино лентата в Берлин.
С прожекцията на " Сабая " беше открит филмовият фестивал в Берлин, отдаден на човешките права. Тази година той е в хибриден вид - единствено част от филмите ще бъдат показани онлайн, другите прожекции ще бъдат онлайн. " Сабая " е включен в стратегиите на към 30 интернационалните фестивала. Той беше показан и на българската аудитория – по време на фестивала за писмено кино " София ДокуМЕНТАЛ ". В Съединени американски щати лентата беше отличена с премията World Documentary Directing Award 2021.
" Сабая " е третата част от трилогията за последствията от войната в района – дружно с филмите " Момичето, което избави живота ми " (2014) и " Чистачът на мини " (2017).
Тези дами стават жертви на отвличания, побои и изнасилвания
Интервютата, които кинодокументалистът е провел със избавените девойки, са едни от най-разтърсващите подиуми във кино лентата. Някои от тях са били едвам 12-годишни, когато са били отвлечени. Те са станали очевидци на ужасяващи неща, в това число избиването на фамилиите им. Една от жертвите споделя, че е била препродавана на 15 разнообразни мъже, била е насилвана от тях по този начин грубо, че е с избити зъби и с дупка в главата. Друго от избавените деца е било още бебе на 1 година, когато са го отвлекли.
Травмите от претърпяното са оставили бездънен отпечатък върху избавените дами и девойки. Много от тях са изгубили фамилиите си и би трябвало да се оправят сами в живота. Други се притесняват да не бъдат стигматизирани, тъй като са били " сабая ".
Особено тежко е ситуацията на тези дами, които са заченали и родили деца от бойци на ИД. Те не могат да се върнат в своята общественост, защото Върховният язидски нравствен съвет не приема деца, родени след обезчестяване.
Според иракските закони, тези деца са родени като мюсюлмани и би трябвало да се възпитават като мюсюлмани, споделя Хирори. Затова единственият късмет за тези деца и техните майки язидки е да потърсят избавление в чужбина.
Около 7 хиляди дами и девойки са отвлечени от " Ислямска страна "
Някои от някогашните полови робини са изразили подготвеност да се върнат в лагера Ал Хол, с цел да оказват помощ на доброволците от Yazidi Home Center да разпознават други " сабая ". Без тяхна помощ хората от екипа мъчно могат да се оправят, защото в лагера дамите вървят с никаб, покриващ цялото тяло. Забулено остана също и цялото лице - с изключение единствено на една тясна цепка за очите.
Дотук по този метод са били избавени 206 дами. А от общо към 7 хиляди язидски девойки и дами, които са били отвлечени и превърнати в робини след 2014 година, сред 2000 и 2800 към този момент са в неопределеност.
За да снима лентата, Хирори рискува живота си. " Исках да снима този филм, с цел да не споделя след това някой, че не е знаел или не е чувал нищо за това ", съобщи създателят при представянето на кино лентата в Берлин. Той се надява, че държавни институции ще проявят интерес към ориста на тези дами и ще оказват помощ за тяхното избавяне. Защото поради множеството други рецесии те са напълно забравени от интернационалната общественост.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ