Исак Нютон, Алберт Айнщайн, Чарлз Дарвин – какво обединява тези

Исак Нютон, Алберт Айнщайн, Чарлз Дарвин – какво сплотява тези три изключителни персони? Прието е, че е тримата са гении, само че има и още нещо. Редица невроучени в този момент считат, че и тримата са страдали от характерно неврологично разстройство , наречено синдром на Аспергер.

Самата формулировка на термина " неврологично разстройство " навежда на мисълта, че нещо не действа вярно в мозъка. Според доктор Вячеслав Власоф (Viatcheslav Wlassoff) – теоретичен и медицински съветник с опит във фармакологичните и генетичните проучвания, от ден на ден учени признават, че когато става въпрос за мозъчните процеси, неправилното действие не всеки път значи нещо неприятно.

Човешкият мозък съставлява прекомерно комплициран механизъм, с цел да бъде разказан по толкоз банален метод. Някои неврологични разстройства водят до развиването на изключително умствено положение, което постоянно се свързва с впечатляващи достижения в науката и изкуството.

Синдромът на Аспергер съставлява неврологично разстройство, което визира естественото развиване на индивида. Обикновено признаците включват обществено оттегляне, двигателна мудност и нарушавания, свързани с връзката. Според класификацията на Диагностичния и статистически справочник на психологичните разстройства 5 синдромът на Аспергер се намира в същата категория, към която спада и аутизмът. Често синдромът на Аспергер се разказва като високо работещ аутизъм, защото диагностицираните с неврологичното разстройство са по-интелектуално способни и като цяло се следят по-леки нарушавания в сравнение с при пациентите с аутизъм.

Симптоматика

Д-р Власоф изяснява, че изследванията и научните изявления по отношение на синдрома на Аспергер доближават своя пик сред 2000 година и 2012 година Различните проучвателен групи от учени оферират своя композиция от критерии, нужни за слагане на диагноза. Въпреки че някои от главните условия се припокриват, в Международната статистическа подредба на заболяванията и проблемите, свързани със здравето 10 са посочени следните основни характерности, които могат да бъдат употребявани, с цел да се сложи диагноза синдром на Аспергер:

• Значителни обществени нарушавания, които включват проблеми със обществената адаптивност, невербалната връзка и липса на обществена взаимност.
• Ограничени ползи, двигателна мудност, стереотипни (повтарящи се) държания или съвсем маниакално осъществяване на характерни ритуали и дейности.
• Хората със синдрома на Аспергер би трябвало да покажат обикновено (спрямо възрастта) когнитивно и езиково развиване.

Интересен е фактът, че бащата на неврологичното разстройство – Ханс Аспергер, разказва пациентите със синдром на Аспергер като разнообразни от пациентите с аутизъм. Той ги обрисува като интелектуално способни (като даже превъзхождащи останалите деца в някои характерни когнитивни области) човеци, които харесват нереалното мислене.

Десетилетия след наблюденията на Ханс Аспергер редица проучвания* откриват, че диагностицираните с неврологичното разстройство доста постоянно показват изключителни вербални и граматични умения, като нерядко превъзхождат своите връстници, когато става въпрос за флуидната просветеност.

Същевременно обаче учените установяват, че пациентите с диагноза постоянно имат забавена реакция и относително ниски резултатите на някои задания, по-специално при кодирането на знаци и скоростта на обработка на информация.

Д-р Власоф отбелязва, че е неочакван фактът, че синдромът на Аспергер е по-често срещано неврологично разстройство от класическия аутизъм. Епидемиологичните изследвания сочат, че почти 4 на всеки 10 000 деца биват диагностицирани с аутизъм, до момента в който приблизително 25 от 10 000 деца получават диагноза синдром на Аспергер. Също по този начин е значимо да се означи, че синдромът на Аспергер е по-често срещан при момчетата в сравнение с при девойките. Според доктор Власоф към момента няма научно пояснение за тези особености на двете неврологични разстройства.

Причини

Както при доста други разстройства не съществува една съответна причина за появяването на синдрома. По-вероятно е редица фактори да способстват за развиването на неврологичното разстройство.

При децата с диагноза се следи наклонност, сходна с тази при аутизма, по отношение на която най-малко един от родителите (най-често бащата) е диагностициран със синдрома на Аспергер или най-малко има някои отличителни характерности на неврологичното разстройство.

Изследователите са открили, че възможен фактор, способствуващ за развиването на синдрома, евентуално са промените в равнищата на някои невротрансмитери. При хората с диагноза се следят по-високи равнища на банкет на N-ацетил аспартат/холин (N-Acetyl Aspartate/ Choline) и нараснали равнища на допамин, което допуска изцяло изменение на състава на допаминергичния невротрансмитер в главните области на мозъка.

Освен измененията в равнищата на невротрансмитерите, също по този начин се следят и структурни промени в главните области на мозъка, които могат да бъдат свързани с развиването на синдрома на Аспергер. Различия в размерите на сивото и бялото мозъчно вещество, както и необикновена дебелина на хипокампуса, амигдалата и предната част на поясната кора на мозъка (anterior cingulate cortex) са едни от факторите, допринасящи за нарушените когнитивни функционалности при неврологичното разстройство.

Просто друга форма на аутизъм?

Поради забележителните прилики в симптоматиката на синдрома на Аспергер и аутизма постоянно едното неврологично разстройство се бърка с другото.

Изследванията, извършени през последните години, демонстрират разлики сред двете разстройства. При индивидите със синдрома на Аспергер се следят обикновено за възрастта или даже по-ранно езиково-говорно развиване, по-голямо предпочитание за обществена взаимност и впечатляващо въображение за разлика от децата с аутизъм.

Допълнително, малчуганите със синдрома на Аспергер са по-възприемчиви, имат отлични вербални и визуално-пространствени умения спрямо девойките и момчетата с аутизъм.

Д-р Власоф отбелязва, че главните дефекти на всички тези проучвания са големите разлики в участниците в опитите и несъгласията в заключенията, най-вероятно тъй като с напредването на възрастта на пациентите с едното и другото разстройство разликите доста понижават. Особено мъчно е синдромът на Аспергер да се категоризира като настрана разстройство, защото няма тъкмо избрани биомаркери, характерни единствено и само за това положение.

Тъй като към момента няма задоволително доказателства за ясно разграничими от останалите разстройства характерности на синдрома на Аспергер, учените, редактиращи Диагностичния и статистически справочник на психологичните разстройства 5, преразглеждат и категоризират неврологичното разстройство като принадлежащо в групата на аутизма. Въпреки че това решение бива подложено на критика от научната общественост, множеството откриватели са единомислещи най-малко за едно нещо – належащо е да се проведат още доста опити, които да спомогнат за разграничаването на синдрома на Аспергер от други форми на аутизъм.

* Faridi, F. and R. Khosrowabadi (2017) Behavioral, Cognitive and Neural Markers of Asperger Syndrome. Basic Clin Neurosci 8(5): 349-359.

Източник: Framar.bg