Кога интуицията ни говори?
Интуицията е оня интуиция, който ни подсказва по какъв начин да постъпим в една обстановка. Тя е по-скоро ненадейно появило се възприятие, а не трезво обмислен разбор над това, което ни се е случило.
За множеството хора е мъчно да разграничат интуицията от здравия си разсъдък, само че има няколко съществени житейски образеца, в които би трябвало да се доверим на страстите, а не на мозъка.
1. Когато не се чувствате добре – когато вие е неприятно с дадени хора или в дадена конюнктура, в случай че за първи път се виждате с тях или сте посетили съответното място – това е гласът на вашата вътрешен глас и ви споделя, че би трябвало да стоите надалеч, като разсънва отрицателни страсти у вас даже при среща с хора, които не сте познавали до неотдавна.
В противоположния вид – в случай че се чувствате прелестно и умерено измежду хора, с които в този момент се запознавате, вашата вътрешен глас ви дава зелена светлина за тях;
2.Когато усещате, че нещо не е вярно – имате ли чувството, че това, което вършите, не е вярно, вашата вътрешен глас ви подсказва, че активността, с която се занимавате, ще ви навреди.
Ако избран човек или обстановка разсънва у вас възприятие за нерешителност, паника или ви кара да бъдете по-мнителни, без да има основателни аргументи за това, доста е евентуално да приказва вашата вътрешен глас, която ви предизвестява да се отдалечите от съответния човек;
3. Когато чувствате, че би трябвало да помогнете – в случай че изпитвате потребност да помогнете на чужд човек, направете го, без по-късно да разказвате за благородното си дело.
Възможно е интуицията да ви споделя, че този жест е нужен, с цел да последват поредност от хубави събития;
4. Когато вършиме инцидентни неточности – освен страстите, а и някои наши дейности могат да са резултат от интуицията. Това могат да бъдат думи, които сме споделили или написали, без да сме ги обмисляли авансово.
Интуицията може да ни води на място, до което не сме възнамерявали да вървим.
