Психологът Росен Йорданов, специално за Zonanews: Радев е руско прокси, не натовски генерал! Русия и русофилите ни направиха импотентно общество
Интервю на Живка Кехайова с психолога Росен Йорданов
Психология на страха, или логика на психиката на интереса видяхме през вчерашния ден в Народно събрание при гласуването на на помощта за Украйна?
Дори ми е мъчно да дефинирам какво тъкмо видяхме, с изключение на безусловно сигурното оскърбление за всички нас като разследване от това гласоподаване. Трябва да проумеем, че страните в доста връзки наподобяват на хората. Не е нужно човек да има профилирани знания по логика на психиката, с цел да знае, че естествените хора не обичат - надлежно народите не обичат - тези, които се пробват да хитруват, да послъгват, изключително в такива рискови обстановки, в които би трябвало да се вземе ясна и безапелационна позиция, освен това доблестна.
Има обстановки, в които човек е добре да търгува, да бъде еластичен и комбинативен. Има други обстановки, в които би трябвало да бъде благонадежден, предан, кардинален и самоуверен. Защото в последна сметка светът се движи от тъй наречените честен алтруизъм и обществата най-после постоянно толерират тъкмо това. Вчера наблюдавахме най-много логика на психиката на жертвата. Ние сме детерминирани като народ доста и продължаваме да разрешаваме да ни детерминират и унижават едни хора към този момент десетилетия посредством своите проксита в България.
Най-унизително беше за демократичните хора в България. За тези, които са избрали и са способни да бъдат цивилизовани, да са на страната на цивилизования свят. Мисля, че една от дребните обединения в обединението, прокламираща се като дясностояща, си направи същинско харакири.
Какъв е анализът Ви за логиката на психиката на българския путинофил?
Наличието на този вид логика на психиката в нашето общество не просто ме унижава...
Плаши Ви?
Да, плаши ме. Ако тази логика на психиката бъде прегледана на самостоятелно равнище, проличава, че хората, които са низши духом, хората, които са по-неграмотни и по-непълноценни в обществото, хората, които се усещат непълноценни в обществото по каквато и да е причина, в последна сметка са и по-екстремни. Огромната част от средата, в която виреят сходни хрумвания, е подбудена от незнанието. Парадоксалното е, че същите тези хора живеят напълно с богатствата, създавани от света, който отхвърлят, а не със създаваното от евразийския свят, който просто не основава никакви богатства на процедура.
Тези хора са в една особена субективна обстановка. При всички положения ние последните 30 години не се оказахме способни да се възползваме от огромните благоприятни условия, които ни дава цивилизованият свят. Допуснахме безпределно доста неточности и това е разбираемо за една, събудила се от дълъг престой в концлагер нация. С логиката на психиката на концлагерист не можеш незабавно да станеш свободен човек.
Част от нацията обаче се опитваше и се пробва и съумя в огромна степен да построи свободния човек у себе си. Друга част - хората, за които приказваме сега, по този начин и не съумяха. Чувстват се непълноценни. На самостоятелно равнище по този начин и не съумяха да се почувстват задоволително стойностни и задоволително уверени. Виждаме, че вторият вид търси главно групата с логиката на психиката на глутницата. Затова и са толкоз дейни някак да се сдружават, да се " загряват " един различен в групата, да са част от нещо, тъй като единствено по този начин могат да се усещат по-важни, по-значими.
Самата идея на индивида, който се опълчва на всичко това, към което те не могат да се приспособяват, а точно към цивилизования свят, се трансформира в центъра, в знамето, към което се сплотяват. Това е група от нашето общество, която по този метод в действителност блестящо показва чувството си за малоценност и непълноценност като обществена позиция и като самостоятелна позиция.
Не ужасява ли огромният % сходни хора в обществото ни?
Не бива да се спекулира с този %. Насажда се схващането за голям % единствено заради по-голямата му видимост поради групирането. Хиляди пъти в годините е повтаряно, че множеството българи са такива, в това число от медиите, а това просто не е правилно. Пускайте по-често кино лентата " Второто избавление ", не повтаряйте лъжата, че са прекомерно огромен %, придавайки й силата по този начин да става истина и следствията ще са разнообразни.
В социологическите проучвания се задават анкетни въпроси без разяснения. Не се изследват настройките на хората в цялост - задачите са други, моментни. Ние психолозите вършим нещо друго. Ако изследваме да вземем за пример, дали един човек е разговорлив, ще му зададем най-малко 10-15 въпроса и посредством тях ще изследваме другите му връзки в разнообразни обстановки. Човекът е контекстуално създание - не е неизменима единица.
В този смисъл настройките са динамични. Когато се повтаря непрекъснато, че ние ще пострадаме, че в случай че пратим оръжие, това ще ни включи във война - повтаряно непрекъснато от куп публицисти, а и от най-високо равнище в страната, това безспорно основава настройки. Обществото ни е облъчвано извънредно доста от пропагандна информация. Дори се прави нещо още по-лошо - известни публицисти вкарват агитация под формата на " другата позиция ", маскират я привлекателно като " другата позиция ".
Дезинформацията се показва като другата позиция - по този начин е, виждаме го всеки ден и във водещи медии.
Ето това образува процесите, за които приказваме. Комунистите, да вземем за пример - болшевиките най-много (яростното революционно изражение на комунистите) имат един в действителност доста мощен прийом. За разлика от демократично мислещите хора, те търсят референдуми и съобщност, в това число с електората си, единствено когато са в слаба позиция. Фактът, че го вършат сега значи, че прелестно знаят и усещат, че са в слаба позиция и тъкмо това би трябвало да се акцентира. То е доказателство, че колкото и нападателни и групирани да са недемократично мислещите хора, те са по-малко в обществото ни от демократично мислещите, от съумелите да се приспособяват към нормалността хора.
Когато са в мощна позиция болшевиките безусловно се опияняват от властта и работят мълниеносно, не търсят съпричастност и мнението на хората. Пример - представете си, че МОЧА - (монументът на окупационната алена войска, засрамващ ни като нация), беше примерно паметник на Мидхат паша, или на някой мразен от интернационалните ни " патриоти ". При състояние, че са на власт и бяха мощни, просто щяха да го демонтират, или срутят за няколко часа и да оставят по-късно хората колкото си желаят да стачкуват, да се съдят и така нататък Нито щяха да търсят консенсус, нито юридически пътища, нито да питат.
Та тази обстановка, която през вчерашния ден мина в Народно събрание и ни засрамиха с безумното предложение, с унизителния текст, с цялото това превиване - защо беше? За да удовлетворим една свободно падаща маса от хора, на които единственото, което им остава е да се закрепят на някакви политически позиции, с цел да създадат нещо за себе си. Няма логичност при тази обстановка тези хора да желаят да не престават да ръководят, в случай че те са виновни политици. Очевидно въпросните човеци имат потребност просто да захлебят - оправдавам се за махленския израз.
Не е ли прекомерно даже у нас срамната агитация да продължава да се тиражира не от различен, а от най-високопоставените фигури в страната като президента да вземем за пример? Не го липрави срамната агитация една от най-срамните фигури в новата ни история следователно?
Още от началото на мандата му във всички свои мнения аз споделям едно и също: " Този човек е съветско прокси, а не натовски военачалник. Този човек не е стойностен политик. Той просто повтаря репетативно заучени изречения на група ченгета от предишното, които са го обкръжили и несъмнено на своя патрон от Кремъл ". Това прави този човек.
Тези илюзии с натовските генерали са жалки и бяха жалки, само че хванаха декиш и това беше най-лошото за рационално мислещите хора. Има и още нещо, тъй като приказваме за обстановката - знаете ли, хората доста ненавиждат загубите. Мразят ги два пъти повече, в сравнение с обичат вярата да завоюват нещо. Това е повода тази власт към момента да се къпе в прочут публичен комфорт.
На една част от хората, които са създали този избор, им е доста мъчно да си признаят, че са сбъркали. За тях да си признаеш, че си сбъркал значи, че си изгубил. В обстановката през днешния ден, когато умерено можем да предвиждаме, че вероятността това държавно управление да не доизкара годината е голяма, затова вероятността от тотална загуба за гласувалите е най-малко 90-95%. И остават едни 5-10% на вярата.
Именно това е открил Даниел Канеман - един от най-големите модерни психолози, че в такива обстановки, когато вероятността от загуба е голяма, а вярата за облага - минимална, хората са най-склонни да не мислят рационално, да постъпват рисково, да работят не по логиката да минимизират загубите и да се оправят с казуса, а с прочувствената вяра да се случи знамение и нещо да се промени.
Сега сме във фаза - загубата на илюзиите. И тъй като в действителност се отвращаваме от загубите, обстановката е доста мъчителна. А се обрисува една доста бърза загуба и по тази причина толкоз хора, очаквайки нерационално да се случи нещо друго, се пробват да са толерантни даже към безумията както във вътрешнополитически, по този начин и във външнополитически проект. Не е въпрос на логичност това, въпрос е на ирационална логика на психиката, която се задейства точно в такива обстановки. Просто опасността е доста огромна.
Тази ирационална логика на психиката ни извади освен обратно, а и много настрана от цивилизацията за прекомерно дълго исторически време. Не направихме ли още веднъж по този начин, че за още десетилетия да останем отвън нея?
Не ми се желае да съм толкоз песимист, въпреки че тази опция по никакъв начин не е изключена. За страдание нашето общество ще мине по много бодлив път до естественото си съзряване като обикновено общество. Нашето не е по-различно от останалите по света, просто те са имали повече време за акомодация.
И нещо още по-важно - развитите през днешния ден общества, все пак са имали това крепко базисно доверие в себе си като общественост, че могат да се оправят с провокациите даже и след голяма злополука, или проваляне (японското, немското и други общества безусловно се възродиха като феникси даже след Втората международна война) освен по стопански аргументи, а и тъй като си имат вяра, че като общества могат да вършат велики неща.
Точно тази убеденост е надълбоко кастрирана в нашето общество още в зародиша на българската освободителна битка през 19 век. За да не се случи това великите ни революционери - Апостолът на свободата, Г.С. Раковски, Ботев и други, са били изрично срещу да бъдем " освобождавани " от огромния брат. Всъщност тази импотентност ни е закодирана безусловно в гените по-късно, предава се от потомство в потомство.
Полетът, който ни обезпечи един различен огромен общественик, даже принудително и брутално - Стефан Стамболов и по този метод сътвори най-сериозния стопански напредък на България в последните 150 години, а и излекува от импотентността огромна част от българите и им сподели, че могат прелестно да се оправят и наредят до другите европейски нации, бе прекършен.
Особено след Първата международна война грешките на куп други и русофилски държавници доведоха до това да бъде смачкана вярата ни, че като общественост сме способни на значими каузи. След 1944 година тази религия е безусловно унишожена. Оттогава сме фрагментирани като общество. Оттогава не може да се възвърне онази здрава тъкан, хубавичко нишка ценностна основа на обществото, която би ни направила потентна нация.
Очевидно по тази причина и най-неадаптивните прослойки на обществото ни естествено ги влече към общественост с още по-импотентно и смачкано общество като съветското, край което няма да се усещат неуспели, разнообразни, или безперспективни?
Точно по този начин. Зловещото е, че тези тежнения към непознато общество са наричани " патриотични ", назовават чуждопоклоннически организации " патриотични " - перверзия, говореща за сериозен проблем в обществото ни, за отклонения, които се нуждаят от доста съществено лекуване.
Психология на страха, или логика на психиката на интереса видяхме през вчерашния ден в Народно събрание при гласуването на на помощта за Украйна?
Дори ми е мъчно да дефинирам какво тъкмо видяхме, с изключение на безусловно сигурното оскърбление за всички нас като разследване от това гласоподаване. Трябва да проумеем, че страните в доста връзки наподобяват на хората. Не е нужно човек да има профилирани знания по логика на психиката, с цел да знае, че естествените хора не обичат - надлежно народите не обичат - тези, които се пробват да хитруват, да послъгват, изключително в такива рискови обстановки, в които би трябвало да се вземе ясна и безапелационна позиция, освен това доблестна.
Има обстановки, в които човек е добре да търгува, да бъде еластичен и комбинативен. Има други обстановки, в които би трябвало да бъде благонадежден, предан, кардинален и самоуверен. Защото в последна сметка светът се движи от тъй наречените честен алтруизъм и обществата най-после постоянно толерират тъкмо това. Вчера наблюдавахме най-много логика на психиката на жертвата. Ние сме детерминирани като народ доста и продължаваме да разрешаваме да ни детерминират и унижават едни хора към този момент десетилетия посредством своите проксита в България.
Най-унизително беше за демократичните хора в България. За тези, които са избрали и са способни да бъдат цивилизовани, да са на страната на цивилизования свят. Мисля, че една от дребните обединения в обединението, прокламираща се като дясностояща, си направи същинско харакири.
Какъв е анализът Ви за логиката на психиката на българския путинофил?
Наличието на този вид логика на психиката в нашето общество не просто ме унижава...
Плаши Ви?
Да, плаши ме. Ако тази логика на психиката бъде прегледана на самостоятелно равнище, проличава, че хората, които са низши духом, хората, които са по-неграмотни и по-непълноценни в обществото, хората, които се усещат непълноценни в обществото по каквато и да е причина, в последна сметка са и по-екстремни. Огромната част от средата, в която виреят сходни хрумвания, е подбудена от незнанието. Парадоксалното е, че същите тези хора живеят напълно с богатствата, създавани от света, който отхвърлят, а не със създаваното от евразийския свят, който просто не основава никакви богатства на процедура.
Тези хора са в една особена субективна обстановка. При всички положения ние последните 30 години не се оказахме способни да се възползваме от огромните благоприятни условия, които ни дава цивилизованият свят. Допуснахме безпределно доста неточности и това е разбираемо за една, събудила се от дълъг престой в концлагер нация. С логиката на психиката на концлагерист не можеш незабавно да станеш свободен човек.
Част от нацията обаче се опитваше и се пробва и съумя в огромна степен да построи свободния човек у себе си. Друга част - хората, за които приказваме сега, по този начин и не съумяха. Чувстват се непълноценни. На самостоятелно равнище по този начин и не съумяха да се почувстват задоволително стойностни и задоволително уверени. Виждаме, че вторият вид търси главно групата с логиката на психиката на глутницата. Затова и са толкоз дейни някак да се сдружават, да се " загряват " един различен в групата, да са част от нещо, тъй като единствено по този начин могат да се усещат по-важни, по-значими.
Самата идея на индивида, който се опълчва на всичко това, към което те не могат да се приспособяват, а точно към цивилизования свят, се трансформира в центъра, в знамето, към което се сплотяват. Това е група от нашето общество, която по този метод в действителност блестящо показва чувството си за малоценност и непълноценност като обществена позиция и като самостоятелна позиция.
Не ужасява ли огромният % сходни хора в обществото ни?
Не бива да се спекулира с този %. Насажда се схващането за голям % единствено заради по-голямата му видимост поради групирането. Хиляди пъти в годините е повтаряно, че множеството българи са такива, в това число от медиите, а това просто не е правилно. Пускайте по-често кино лентата " Второто избавление ", не повтаряйте лъжата, че са прекомерно огромен %, придавайки й силата по този начин да става истина и следствията ще са разнообразни.
В социологическите проучвания се задават анкетни въпроси без разяснения. Не се изследват настройките на хората в цялост - задачите са други, моментни. Ние психолозите вършим нещо друго. Ако изследваме да вземем за пример, дали един човек е разговорлив, ще му зададем най-малко 10-15 въпроса и посредством тях ще изследваме другите му връзки в разнообразни обстановки. Човекът е контекстуално създание - не е неизменима единица.
В този смисъл настройките са динамични. Когато се повтаря непрекъснато, че ние ще пострадаме, че в случай че пратим оръжие, това ще ни включи във война - повтаряно непрекъснато от куп публицисти, а и от най-високо равнище в страната, това безспорно основава настройки. Обществото ни е облъчвано извънредно доста от пропагандна информация. Дори се прави нещо още по-лошо - известни публицисти вкарват агитация под формата на " другата позиция ", маскират я привлекателно като " другата позиция ".
Дезинформацията се показва като другата позиция - по този начин е, виждаме го всеки ден и във водещи медии.
Ето това образува процесите, за които приказваме. Комунистите, да вземем за пример - болшевиките най-много (яростното революционно изражение на комунистите) имат един в действителност доста мощен прийом. За разлика от демократично мислещите хора, те търсят референдуми и съобщност, в това число с електората си, единствено когато са в слаба позиция. Фактът, че го вършат сега значи, че прелестно знаят и усещат, че са в слаба позиция и тъкмо това би трябвало да се акцентира. То е доказателство, че колкото и нападателни и групирани да са недемократично мислещите хора, те са по-малко в обществото ни от демократично мислещите, от съумелите да се приспособяват към нормалността хора.
Когато са в мощна позиция болшевиките безусловно се опияняват от властта и работят мълниеносно, не търсят съпричастност и мнението на хората. Пример - представете си, че МОЧА - (монументът на окупационната алена войска, засрамващ ни като нация), беше примерно паметник на Мидхат паша, или на някой мразен от интернационалните ни " патриоти ". При състояние, че са на власт и бяха мощни, просто щяха да го демонтират, или срутят за няколко часа и да оставят по-късно хората колкото си желаят да стачкуват, да се съдят и така нататък Нито щяха да търсят консенсус, нито юридически пътища, нито да питат.
Та тази обстановка, която през вчерашния ден мина в Народно събрание и ни засрамиха с безумното предложение, с унизителния текст, с цялото това превиване - защо беше? За да удовлетворим една свободно падаща маса от хора, на които единственото, което им остава е да се закрепят на някакви политически позиции, с цел да създадат нещо за себе си. Няма логичност при тази обстановка тези хора да желаят да не престават да ръководят, в случай че те са виновни политици. Очевидно въпросните човеци имат потребност просто да захлебят - оправдавам се за махленския израз.
Не е ли прекомерно даже у нас срамната агитация да продължава да се тиражира не от различен, а от най-високопоставените фигури в страната като президента да вземем за пример? Не го липрави срамната агитация една от най-срамните фигури в новата ни история следователно?
Още от началото на мандата му във всички свои мнения аз споделям едно и също: " Този човек е съветско прокси, а не натовски военачалник. Този човек не е стойностен политик. Той просто повтаря репетативно заучени изречения на група ченгета от предишното, които са го обкръжили и несъмнено на своя патрон от Кремъл ". Това прави този човек.
Тези илюзии с натовските генерали са жалки и бяха жалки, само че хванаха декиш и това беше най-лошото за рационално мислещите хора. Има и още нещо, тъй като приказваме за обстановката - знаете ли, хората доста ненавиждат загубите. Мразят ги два пъти повече, в сравнение с обичат вярата да завоюват нещо. Това е повода тази власт към момента да се къпе в прочут публичен комфорт.
На една част от хората, които са създали този избор, им е доста мъчно да си признаят, че са сбъркали. За тях да си признаеш, че си сбъркал значи, че си изгубил. В обстановката през днешния ден, когато умерено можем да предвиждаме, че вероятността това държавно управление да не доизкара годината е голяма, затова вероятността от тотална загуба за гласувалите е най-малко 90-95%. И остават едни 5-10% на вярата.
Именно това е открил Даниел Канеман - един от най-големите модерни психолози, че в такива обстановки, когато вероятността от загуба е голяма, а вярата за облага - минимална, хората са най-склонни да не мислят рационално, да постъпват рисково, да работят не по логиката да минимизират загубите и да се оправят с казуса, а с прочувствената вяра да се случи знамение и нещо да се промени.
Сега сме във фаза - загубата на илюзиите. И тъй като в действителност се отвращаваме от загубите, обстановката е доста мъчителна. А се обрисува една доста бърза загуба и по тази причина толкоз хора, очаквайки нерационално да се случи нещо друго, се пробват да са толерантни даже към безумията както във вътрешнополитически, по този начин и във външнополитически проект. Не е въпрос на логичност това, въпрос е на ирационална логика на психиката, която се задейства точно в такива обстановки. Просто опасността е доста огромна.
Тази ирационална логика на психиката ни извади освен обратно, а и много настрана от цивилизацията за прекомерно дълго исторически време. Не направихме ли още веднъж по този начин, че за още десетилетия да останем отвън нея?
Не ми се желае да съм толкоз песимист, въпреки че тази опция по никакъв начин не е изключена. За страдание нашето общество ще мине по много бодлив път до естественото си съзряване като обикновено общество. Нашето не е по-различно от останалите по света, просто те са имали повече време за акомодация.
И нещо още по-важно - развитите през днешния ден общества, все пак са имали това крепко базисно доверие в себе си като общественост, че могат да се оправят с провокациите даже и след голяма злополука, или проваляне (японското, немското и други общества безусловно се възродиха като феникси даже след Втората международна война) освен по стопански аргументи, а и тъй като си имат вяра, че като общества могат да вършат велики неща.
Точно тази убеденост е надълбоко кастрирана в нашето общество още в зародиша на българската освободителна битка през 19 век. За да не се случи това великите ни революционери - Апостолът на свободата, Г.С. Раковски, Ботев и други, са били изрично срещу да бъдем " освобождавани " от огромния брат. Всъщност тази импотентност ни е закодирана безусловно в гените по-късно, предава се от потомство в потомство.
Полетът, който ни обезпечи един различен огромен общественик, даже принудително и брутално - Стефан Стамболов и по този метод сътвори най-сериозния стопански напредък на България в последните 150 години, а и излекува от импотентността огромна част от българите и им сподели, че могат прелестно да се оправят и наредят до другите европейски нации, бе прекършен.
Особено след Първата международна война грешките на куп други и русофилски държавници доведоха до това да бъде смачкана вярата ни, че като общественост сме способни на значими каузи. След 1944 година тази религия е безусловно унишожена. Оттогава сме фрагментирани като общество. Оттогава не може да се възвърне онази здрава тъкан, хубавичко нишка ценностна основа на обществото, която би ни направила потентна нация.
Очевидно по тази причина и най-неадаптивните прослойки на обществото ни естествено ги влече към общественост с още по-импотентно и смачкано общество като съветското, край което няма да се усещат неуспели, разнообразни, или безперспективни?
Точно по този начин. Зловещото е, че тези тежнения към непознато общество са наричани " патриотични ", назовават чуждопоклоннически организации " патриотични " - перверзия, говореща за сериозен проблем в обществото ни, за отклонения, които се нуждаят от доста съществено лекуване.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ