Ген. Атанас Запрянов в специално интервю за Zonanews: Русия не крие вече намерението си да използва военния инструмент за възстановяване на влиянието си в бившия соцлагер
Интервю на Живка Кехайова с ген. Атанас Запрянов, някогашен боен представител на Българската войска в Делегацията на Република България към НАТО,бивш зам.-министър на защитата в държавното управление " Борисов 3 "
Ген. Запрянов, какви са измеренията на съветската опасност с оглед нашествието в Украйна и предпоставките за това още от 2008 година насам - войната с Грузия и анексията на Крим?
Ситуацията през днешния ден стартира като двустранна война: съветска експанзия и война против Украйна под претекст, че Русия желае да реши въпроса с Донецката и Луганската републики, само че това беше единствено стратегическа дегизировка. Създадената формация от войски в Крим, Източна Украйна и Беларус показваше през цялото време, че същинските цели са доста по-големи и стратегически.
Подготовката за тази война бе по класическия сюжет на маскиране на подготовката за нея като стратегическо обучение, с доста неистини и обети от най-високо равнище на съветското управление - че Русия няма да атакува Украйна, че това е единствено обучение. Стигна се до такава степен, че когато разследващите служби и експерти, а и НАТО предупреждаваха за желанието на Русия да нападне, до последно формалните лица отричаха.
След това, започването на самата война отново мина под знака на лъжата, че това е специфична интервенция в Донбас. Но забележете - още при започване на военните дейности се видя, че те не се водят в Донецк и Луганск, а на цялата територия на Украйна. Беше ясно, че Русия не преследва лимитирани, а стратегически цели.
Накрая обръщението на Путин с голям цинизъм - идвал в Украйна като избавител, само че в това време щял да я демилитаризира, тя да капитулира, да смени държавното управление и така нататък, дадоха цялостна изясненост за същността на тази война. Друг е въпросът до каква степен Русия разполага с ресурса да извърши тази цел.
За тези 13 дни стана ясно, че концепцията за бърза война не се осъществя. Войната се стяга и от ден на ден и повече запас се постанова да употребява Русия в Украйна. Украинската армия се оказа доста по-подготвена от упованията на Путин. В Украйна са употребявали годините след окупацията на Крим да се приготвят, взели са си поучения, създали са нужното да модернизират въоръжените си сили. Очевидно този отпор, който Русия получи и от войска, и от население, не бе предстоящ. Резултатът е доста кръвопролитни бойни дейности и доста дребен триумф за съветската войска в Украйна.
Руснаците водят войната по най-мракобеснически метод, по тактиките и тактиките на тогавашния Съветски съюз (с големи жертви, с разрушение на цивилен обекти и цивилна инфраструктура, с бомбардировки на лечебни заведения, учебни заведения, жилищни квартали)? Това не са ли военни закононарушения?
Русия води тази война по типичния за нея метод в действителност. Имаме стандартна война, нямаме никаква специфична интервенция. Води войната, засягайки директно живота на цивилни хора, с цивилни жертви. Обстрелва жилищни региони, което е закононарушение против човечеството. Съществуват Женевски конвенции, задължаващи воюващите страни по всевъзможен метод да заобикалят цивилни жертви и заповедите към войските би трябвало да са единствено за поразяване на военни цели и военни дейности сред въоръжени формирования.
Русия работи по нейния си принцип, както беше и във войната в Чечня - помним какво стана там. Как нарушава тези конвенции? Първо, като вероломно атакува самостоятелна страна и след това като нарушава всички правила за право на нациите за самоопределяне, за ценене на границите им. Още по-циничното е, че Русия е поръчител на границите на Украйна по Будапещенското съглашение.
Русия е длъжна да пази границите на Украйна непокътнати след отхвърли й от нуклеарно оръжие. Имаме типичното безочливо държание, познато от предишното. Това обаче е двустранното измерение. Вече имаме тактически измерения, заплашващи районния и международния мир - заканата да се употребява нуклеарно оръжие е нещо доста съществено.
Спрямо Украйна, която не е нуклеарна страна, това е аморално нарушение на съглашението за неразпространение на нуклеарното оръжие. България да вземем за пример, също се е включила към него. Неядрените страни, които са се отказали непринудено от създаване и основаване на нуклеарно оръжие разчитат, че нуклеарните страни няма да ги шантажират и в това е смисълът. Но ето, Русия не съблюдава и нарушава даже това кардинално значимо за сигурността на света съглашение.
Как би трябвало да се промени тактиката на НАТО, с цел да извърши функционалностите си на защитителен съюз. Какво би трябвало да направи България, с цел да извърши статута си на натовски член до пълноценни равнища?
НАТО за следващ път потвърди, даже в тази обстановка, че е защитителен съюз и не желае да има войни. НАТО отстоя и продължава да отстоява правилата на международните договорености, на интернационалния ред.
Ето, даже в този момент НАТО не може да сътвори зона, неразрешена за полети над Украйна, тъй като това значи да вкара военно-въздушни сили и противовъздушни средства на територията на Украйна, а това би я направило незабавно страна във войната. От основаването си до през днешния ден НАТО е защитна организация, която потвърждава, че не желае да води война за уголемение и придобиване на територии - Русия прави тъкмо противоположното.
Русия цели териториално уголемение - видяхме го още в Грузия през 2008 година, когато отново бяха употребявани две области като Абхазия и Осетия, случи се с Крим през 2014 година и бе готова днешната стъпка с Донецк и Луганск.
Нека помислим какво предлага Русия и на договарянията, които ще се проведат в Анталия - предлага да има териториални придобивки. Следователно тази война на Русия е завоевателна. От позиция на военната история е несправедлива. За Украйна тази война е обективна, отбранителна и отечествена. Що се отнася до България - тя прецизно би трябвало да остане предан член на НАТО, на който може да се разчита и да се има вяра.
А тази война в този момент не се ли приготвяше още от 2008 година и дали пасивността на НАТО и цивилизования свят при спора с Грузия, не разреши на Путин умерено да премине в офанзива и към други?
До 2008 година - тогава и аз бях представител на България във Военния комитет на НАТО - сред Русия и НАТО имаше доста необятен разговор. Русия се считаше за стратегически сътрудник и връзките бяха толкоз положителни, че се организираха взаимни учения НАТО-Русия. Даже се възнамеряваха взаимни учения на системите за противоракетна защита на НАТО и Русия.
Явно към 2008 година Путин е трансформирал радикално външната политика на Русия, а войната в Грузия бе възприета от НАТО и Запада като някакъв случай, като инцидентна неточност на Русия, която ще бъде поправена. Реакцията в действителност беше доста дребна. Разчиташе се, че Русия ще разбере, че по този начин не може.
В НАТО отрезвяването настъпи едвам в 2014 година, когато беше анексиран Крим и когато се видя, че обстановката от 2008 година не е била нито инцидентна, нито инцидентна, а е преднамерена и Русия очевидно е трансформирала своя курс. Че стартира да построява системи, които да употребява за агресия - Донецк и Луганск са една от тях.
И виждаме към този момент дефинитивно откритата цел при настояването на Путин НАТО да свие границите си до тези преди 1989 година. Явно Русия не крие към този момент желанието си да употребява военния инструмент за възобновяване на въздействието си в някогашния соцлагер.
Надявам се, НАТО и цивилизованият свят да са наясно, че в случай че в този момент Русия не бъде спряна, то ще имаме едно бъдеще с извънредно доста жертви.
Мисля, че освен НАТО и Европейски Съюз, целият свят го разбра това. Доказателство е резолюцията на Организация на обединените нации, в която 141 страни подписаха осъждането на съветската експанзия в Украйна и я оцениха като несправедлива. Показателно е, че даже Китай и Иран - досегашни съдружници на Русия, се въздържаха и единствено страни като Сирия и Северна Корея поддържаха Русия. Това демонстрира, че светът е схванал защо става въпрос.
Мисля, че методът, по който западният свят в този момент постанова наказания, също го демонстрира, без значение, че тези наказания са доста деликатни. Подчертавам, западният свят не се нуждае от водене на война с Русия, тъй като такава би прераснала във всички случаи в нуклеарна с големи, големи провали за човечеството.
Това не е политиката. Най-вече не е моралът, не са правилата на демократичния свят - да се домогваш до цели без оглед на жертвите. Петър Стоянов вярно сподели: " Демокрациите не желаят война. Те не водят война между тях ". Но това не е уязвимост на НАТО, западният свят и демокрациите. Всъщност е силата им и по тази причина са по-надеждни, привлекателни за болшинството хора и проспериращи.
Защото, в случай че приказваме за военни съотношения, НАТО е в действителност най-силният военно-политически съюз в този свят, само че потреблението на военна мощ, поради разрушителната мощност даже на неядрените ни модерни оръжия, е нечовешко и ще аргументи голямо количество почтени, невоенни жертви.
Това не е морала на НАТО. Алиансът не би жертвал милиони. Това е моралът на Путин и в действителност това го прави по-слабия и нежелателен към този момент съвсем от никого сътрудник. Съвременната световна война не може да се ограничи на един полигон сред две сили. Тя се води на цялата планета, унищожава всички стопански системи, убива минимум десетки милиони, унищожава инфраструктура.
Виждате даже в Украйна - имаме към този момент хиляди жертви. Убити са деца, възрастни хора, срината е инфраструктура, 5 млн. души ще бъдат евентуално бежанци.
Как виждате края на тази война?
Време е за стратегически компромис и дипломатически старания. Добър знак е, че въобще се водят договаряния, само че те не могат да продължат по този безсрамен метод от Русия - предлагаш зелени коридори, само че единствено към Русия и Беларус, с цел да отиде там украинското население като пленник.
Да не приказваме, че украинците просто по никой метод няма да тръгнат към Русия и Беларус. Надявам се, съветската страна мощно да преоцени позициите и държанието си, имайки поради това, че войната за нея мощно се стяга, а икономическите наказания към този момент разрушават съществени стълбове на страната.
Ако казусът са права на рускоезичното население, то това, коства ми се от дълго време можеше да бъде решено с договаряния. Да не приказваме, че не различен, а Русия отхвърли умиротворители на Организация на обединените нации да влязат в Донецк и Луганск. Защо не се съгласи Съвета за сигурност и съдействие да управлява границата сред Русия и двете области, а всичко беше сведено до надзор на линията на прикосновение сред двете области и Украйна?
Явно не е това задачата - нито двете области, нито правата на който и да е, а става въпрос за териториални придобивки, само че може да послужи за дипломатическо изплъзване с някакво достолепие.
Можем ли да помогнем на Украйна като изпратим старите ни руски самолети там, а да се приказва със Съединени американски щати за попълването им с американски самолети F-16, които да не заплащаме? Мисля, че към този момент даже се водят сходни диалози.
По член 3-ти страните-членки на НАТО би трябвало да имат отбранителни качества. Ние, в случай че имаме непотребни самолети, единствено тогава можем да ги предоставим.
Но ние имаме единствено тези самолети. НАТО не желае страните да унищожават военните си качества. При Полша въпросът и различен - те имат F-16 оперативни и МИГ 29 са им спомагателни и спомагателни. Дори Румъния имат оперативни F-16 и МИГ-21. Ние нямаме никакви други самолети, с изключение на тези, а НАТО споделя: " Няма случай страна-членка да се отслабва, да се ликвидира въоръжението й, боеспособността й ".
Да не приказваме, че въпросните наши самолети нямат и задоволително летателен запас, имат проблеми с поддръжката. Ако някой праща нещо на Украйна, то би трябвало да е годно, а не проблематично. Можем да оказваме помощ със стрелково оръжие, каски, бронежилетки... Те имат потребност от тях, от чисто отбранителна неща също. Това е въпрос на решение на българското държавно управление.
Как България може да има престижа на сигурен и предан член на отбранителния алианс?
Като изпълняваме отговорностите си и браним източния фланг и територията си. Разбира се, огромна нелепост е, че не поискахме натовски войски у нас, само че това е проблем на самите нас, вътрешен проблем. Все още можем да желаяме по-сериозно наличие, както направиха всички други, само че това към този момент зависи от държавното управление
Генерал-лейтенант (о.р.) Атанас Запрянов на 4 май 2005 година е назначен за длъжността заместник-началник на Генералния щаб по ресурсите. На 25 април 2006 година е назначен за боен представител на Българската войска в Делегацията на Република България към НАТО считано от 1 юни 2006 година На 26 май 2006 година е награден с медал „ За военна заслуга “ първа степен за огромните му заслуги за развиването и укрепването на Българската войска, за проявен професионализъм при организирането и сполучливото присъединяване на подразделения и военнослужещи от Българската войска в мироопазващи, миротворчески и филантропични интервенции в разнообразни региони по света, за дългогодишна и безупречна работа в Българската войска и принос за поддържане на националната сигурност на Република България. На 19 януари 2007 година е назначен за представител на началника на Генералния щаб на Българската войска във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз.
На 1 юли 2009 година е освободен от длъжността представител на началника на Генералния щаб на Българската войска във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз и назначен за представител на началника на защитата във Военния комитет на НАТО. През 2010 година минава в запаса. От 2010 до 2013 година е консултант в кабинета на министъра на защитата и от януари 2015 година още веднъж е на тази служба. Награждаван е с орден „ За вярна работа под знамената “, първа степен. На 5 юли 2015 година е назначен за заместник-министър на защитата. Награждаван е неведнъж за отлична работа и високи професионални резултати, отличен е с медал „ За военна заслуга “ – първа степен. Владее британски и съветски език.
Ген. Запрянов, какви са измеренията на съветската опасност с оглед нашествието в Украйна и предпоставките за това още от 2008 година насам - войната с Грузия и анексията на Крим?
Ситуацията през днешния ден стартира като двустранна война: съветска експанзия и война против Украйна под претекст, че Русия желае да реши въпроса с Донецката и Луганската републики, само че това беше единствено стратегическа дегизировка. Създадената формация от войски в Крим, Източна Украйна и Беларус показваше през цялото време, че същинските цели са доста по-големи и стратегически.
Подготовката за тази война бе по класическия сюжет на маскиране на подготовката за нея като стратегическо обучение, с доста неистини и обети от най-високо равнище на съветското управление - че Русия няма да атакува Украйна, че това е единствено обучение. Стигна се до такава степен, че когато разследващите служби и експерти, а и НАТО предупреждаваха за желанието на Русия да нападне, до последно формалните лица отричаха.
След това, започването на самата война отново мина под знака на лъжата, че това е специфична интервенция в Донбас. Но забележете - още при започване на военните дейности се видя, че те не се водят в Донецк и Луганск, а на цялата територия на Украйна. Беше ясно, че Русия не преследва лимитирани, а стратегически цели.
Накрая обръщението на Путин с голям цинизъм - идвал в Украйна като избавител, само че в това време щял да я демилитаризира, тя да капитулира, да смени държавното управление и така нататък, дадоха цялостна изясненост за същността на тази война. Друг е въпросът до каква степен Русия разполага с ресурса да извърши тази цел.
За тези 13 дни стана ясно, че концепцията за бърза война не се осъществя. Войната се стяга и от ден на ден и повече запас се постанова да употребява Русия в Украйна. Украинската армия се оказа доста по-подготвена от упованията на Путин. В Украйна са употребявали годините след окупацията на Крим да се приготвят, взели са си поучения, създали са нужното да модернизират въоръжените си сили. Очевидно този отпор, който Русия получи и от войска, и от население, не бе предстоящ. Резултатът е доста кръвопролитни бойни дейности и доста дребен триумф за съветската войска в Украйна.
Руснаците водят войната по най-мракобеснически метод, по тактиките и тактиките на тогавашния Съветски съюз (с големи жертви, с разрушение на цивилен обекти и цивилна инфраструктура, с бомбардировки на лечебни заведения, учебни заведения, жилищни квартали)? Това не са ли военни закононарушения?
Русия води тази война по типичния за нея метод в действителност. Имаме стандартна война, нямаме никаква специфична интервенция. Води войната, засягайки директно живота на цивилни хора, с цивилни жертви. Обстрелва жилищни региони, което е закононарушение против човечеството. Съществуват Женевски конвенции, задължаващи воюващите страни по всевъзможен метод да заобикалят цивилни жертви и заповедите към войските би трябвало да са единствено за поразяване на военни цели и военни дейности сред въоръжени формирования.
Русия работи по нейния си принцип, както беше и във войната в Чечня - помним какво стана там. Как нарушава тези конвенции? Първо, като вероломно атакува самостоятелна страна и след това като нарушава всички правила за право на нациите за самоопределяне, за ценене на границите им. Още по-циничното е, че Русия е поръчител на границите на Украйна по Будапещенското съглашение.
Русия е длъжна да пази границите на Украйна непокътнати след отхвърли й от нуклеарно оръжие. Имаме типичното безочливо държание, познато от предишното. Това обаче е двустранното измерение. Вече имаме тактически измерения, заплашващи районния и международния мир - заканата да се употребява нуклеарно оръжие е нещо доста съществено.
Спрямо Украйна, която не е нуклеарна страна, това е аморално нарушение на съглашението за неразпространение на нуклеарното оръжие. България да вземем за пример, също се е включила към него. Неядрените страни, които са се отказали непринудено от създаване и основаване на нуклеарно оръжие разчитат, че нуклеарните страни няма да ги шантажират и в това е смисълът. Но ето, Русия не съблюдава и нарушава даже това кардинално значимо за сигурността на света съглашение.
Как би трябвало да се промени тактиката на НАТО, с цел да извърши функционалностите си на защитителен съюз. Какво би трябвало да направи България, с цел да извърши статута си на натовски член до пълноценни равнища?
НАТО за следващ път потвърди, даже в тази обстановка, че е защитителен съюз и не желае да има войни. НАТО отстоя и продължава да отстоява правилата на международните договорености, на интернационалния ред.
Ето, даже в този момент НАТО не може да сътвори зона, неразрешена за полети над Украйна, тъй като това значи да вкара военно-въздушни сили и противовъздушни средства на територията на Украйна, а това би я направило незабавно страна във войната. От основаването си до през днешния ден НАТО е защитна организация, която потвърждава, че не желае да води война за уголемение и придобиване на територии - Русия прави тъкмо противоположното.
Русия цели териториално уголемение - видяхме го още в Грузия през 2008 година, когато отново бяха употребявани две области като Абхазия и Осетия, случи се с Крим през 2014 година и бе готова днешната стъпка с Донецк и Луганск.
Нека помислим какво предлага Русия и на договарянията, които ще се проведат в Анталия - предлага да има териториални придобивки. Следователно тази война на Русия е завоевателна. От позиция на военната история е несправедлива. За Украйна тази война е обективна, отбранителна и отечествена. Що се отнася до България - тя прецизно би трябвало да остане предан член на НАТО, на който може да се разчита и да се има вяра.
А тази война в този момент не се ли приготвяше още от 2008 година и дали пасивността на НАТО и цивилизования свят при спора с Грузия, не разреши на Путин умерено да премине в офанзива и към други?
До 2008 година - тогава и аз бях представител на България във Военния комитет на НАТО - сред Русия и НАТО имаше доста необятен разговор. Русия се считаше за стратегически сътрудник и връзките бяха толкоз положителни, че се организираха взаимни учения НАТО-Русия. Даже се възнамеряваха взаимни учения на системите за противоракетна защита на НАТО и Русия.
Явно към 2008 година Путин е трансформирал радикално външната политика на Русия, а войната в Грузия бе възприета от НАТО и Запада като някакъв случай, като инцидентна неточност на Русия, която ще бъде поправена. Реакцията в действителност беше доста дребна. Разчиташе се, че Русия ще разбере, че по този начин не може.
В НАТО отрезвяването настъпи едвам в 2014 година, когато беше анексиран Крим и когато се видя, че обстановката от 2008 година не е била нито инцидентна, нито инцидентна, а е преднамерена и Русия очевидно е трансформирала своя курс. Че стартира да построява системи, които да употребява за агресия - Донецк и Луганск са една от тях.
И виждаме към този момент дефинитивно откритата цел при настояването на Путин НАТО да свие границите си до тези преди 1989 година. Явно Русия не крие към този момент желанието си да употребява военния инструмент за възобновяване на въздействието си в някогашния соцлагер.
Надявам се, НАТО и цивилизованият свят да са наясно, че в случай че в този момент Русия не бъде спряна, то ще имаме едно бъдеще с извънредно доста жертви.
Мисля, че освен НАТО и Европейски Съюз, целият свят го разбра това. Доказателство е резолюцията на Организация на обединените нации, в която 141 страни подписаха осъждането на съветската експанзия в Украйна и я оцениха като несправедлива. Показателно е, че даже Китай и Иран - досегашни съдружници на Русия, се въздържаха и единствено страни като Сирия и Северна Корея поддържаха Русия. Това демонстрира, че светът е схванал защо става въпрос.
Мисля, че методът, по който западният свят в този момент постанова наказания, също го демонстрира, без значение, че тези наказания са доста деликатни. Подчертавам, западният свят не се нуждае от водене на война с Русия, тъй като такава би прераснала във всички случаи в нуклеарна с големи, големи провали за човечеството.
Това не е политиката. Най-вече не е моралът, не са правилата на демократичния свят - да се домогваш до цели без оглед на жертвите. Петър Стоянов вярно сподели: " Демокрациите не желаят война. Те не водят война между тях ". Но това не е уязвимост на НАТО, западният свят и демокрациите. Всъщност е силата им и по тази причина са по-надеждни, привлекателни за болшинството хора и проспериращи.
Защото, в случай че приказваме за военни съотношения, НАТО е в действителност най-силният военно-политически съюз в този свят, само че потреблението на военна мощ, поради разрушителната мощност даже на неядрените ни модерни оръжия, е нечовешко и ще аргументи голямо количество почтени, невоенни жертви.
Това не е морала на НАТО. Алиансът не би жертвал милиони. Това е моралът на Путин и в действителност това го прави по-слабия и нежелателен към този момент съвсем от никого сътрудник. Съвременната световна война не може да се ограничи на един полигон сред две сили. Тя се води на цялата планета, унищожава всички стопански системи, убива минимум десетки милиони, унищожава инфраструктура.
Виждате даже в Украйна - имаме към този момент хиляди жертви. Убити са деца, възрастни хора, срината е инфраструктура, 5 млн. души ще бъдат евентуално бежанци.
Как виждате края на тази война?
Време е за стратегически компромис и дипломатически старания. Добър знак е, че въобще се водят договаряния, само че те не могат да продължат по този безсрамен метод от Русия - предлагаш зелени коридори, само че единствено към Русия и Беларус, с цел да отиде там украинското население като пленник.
Да не приказваме, че украинците просто по никой метод няма да тръгнат към Русия и Беларус. Надявам се, съветската страна мощно да преоцени позициите и държанието си, имайки поради това, че войната за нея мощно се стяга, а икономическите наказания към този момент разрушават съществени стълбове на страната.
Ако казусът са права на рускоезичното население, то това, коства ми се от дълго време можеше да бъде решено с договаряния. Да не приказваме, че не различен, а Русия отхвърли умиротворители на Организация на обединените нации да влязат в Донецк и Луганск. Защо не се съгласи Съвета за сигурност и съдействие да управлява границата сред Русия и двете области, а всичко беше сведено до надзор на линията на прикосновение сред двете области и Украйна?
Явно не е това задачата - нито двете области, нито правата на който и да е, а става въпрос за териториални придобивки, само че може да послужи за дипломатическо изплъзване с някакво достолепие.
Можем ли да помогнем на Украйна като изпратим старите ни руски самолети там, а да се приказва със Съединени американски щати за попълването им с американски самолети F-16, които да не заплащаме? Мисля, че към този момент даже се водят сходни диалози.
По член 3-ти страните-членки на НАТО би трябвало да имат отбранителни качества. Ние, в случай че имаме непотребни самолети, единствено тогава можем да ги предоставим.
Но ние имаме единствено тези самолети. НАТО не желае страните да унищожават военните си качества. При Полша въпросът и различен - те имат F-16 оперативни и МИГ 29 са им спомагателни и спомагателни. Дори Румъния имат оперативни F-16 и МИГ-21. Ние нямаме никакви други самолети, с изключение на тези, а НАТО споделя: " Няма случай страна-членка да се отслабва, да се ликвидира въоръжението й, боеспособността й ".
Да не приказваме, че въпросните наши самолети нямат и задоволително летателен запас, имат проблеми с поддръжката. Ако някой праща нещо на Украйна, то би трябвало да е годно, а не проблематично. Можем да оказваме помощ със стрелково оръжие, каски, бронежилетки... Те имат потребност от тях, от чисто отбранителна неща също. Това е въпрос на решение на българското държавно управление.
Как България може да има престижа на сигурен и предан член на отбранителния алианс?
Като изпълняваме отговорностите си и браним източния фланг и територията си. Разбира се, огромна нелепост е, че не поискахме натовски войски у нас, само че това е проблем на самите нас, вътрешен проблем. Все още можем да желаяме по-сериозно наличие, както направиха всички други, само че това към този момент зависи от държавното управление
Генерал-лейтенант (о.р.) Атанас Запрянов на 4 май 2005 година е назначен за длъжността заместник-началник на Генералния щаб по ресурсите. На 25 април 2006 година е назначен за боен представител на Българската войска в Делегацията на Република България към НАТО считано от 1 юни 2006 година На 26 май 2006 година е награден с медал „ За военна заслуга “ първа степен за огромните му заслуги за развиването и укрепването на Българската войска, за проявен професионализъм при организирането и сполучливото присъединяване на подразделения и военнослужещи от Българската войска в мироопазващи, миротворчески и филантропични интервенции в разнообразни региони по света, за дългогодишна и безупречна работа в Българската войска и принос за поддържане на националната сигурност на Република България. На 19 януари 2007 година е назначен за представител на началника на Генералния щаб на Българската войска във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз.
На 1 юли 2009 година е освободен от длъжността представител на началника на Генералния щаб на Българската войска във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на Европейския съюз и назначен за представител на началника на защитата във Военния комитет на НАТО. През 2010 година минава в запаса. От 2010 до 2013 година е консултант в кабинета на министъра на защитата и от януари 2015 година още веднъж е на тази служба. Награждаван е с орден „ За вярна работа под знамената “, първа степен. На 5 юли 2015 година е назначен за заместник-министър на защитата. Награждаван е неведнъж за отлична работа и високи професионални резултати, отличен е с медал „ За военна заслуга “ – първа степен. Владее британски и съветски език.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ