Проф. Масларов: Всяка минута по един човек в ЕС получава инсулт
" Инсултът може да бъде предотвратен със здравословен метод на живот. Последиците от мозъчен инфаркт могат да бъдат понижени фрапантно, в случай че болният получи светкавична здравна помощ. Само за последните години броят на тромболизираните инсулти е повишен пет пъти. Инсултът трансформира живота освен на пациента, само че и на неговите близки. Всяка минута един човек в Европейския съюз получава инсулт. Този инсулт може да бъде гибелен или инвалидизиращ, което води до смяна в живота освен на пациента, само че и на неговите близки. Последствията от инсулта са освен здравословни, а също обществени и финансови ". Това сподели в изявление за БГНЕС проф. доктор Димитър Масларов, дм, дн, шеф на Клиниката по нервни заболявания в Университетска Първа МБАЛ „ Св. Йоан Кръстител “ - София във връзка Световния ден за битка с инсулта.
" Броят на исхемичните инсулти в България се движи към 50 000 - 52 000 случая годишно. В предпандемичната 2019 година и при началото на пандемията през 2020 година НЗОК регистрира понижаване на исхемичните инсулти - към 40 000 случая, лекувани в лечебни заведения. В изискванията на пандемията от COVID-19 огромна част от хората се опасяваха да се съветват с доктор и да посещават болнични заведения ", споделя проф. Масларов.
ADVERTISING
" Ние, невролозите, сме уверени, че инсултът е предотвратим и лечим. Съществува забележителен капацитет за понижаване тежестта на инсулта, в това число и на дълготрайните последствия. Това изисква взаимни и координирани дейности на здравните експерти от разнообразни специалности (най-вече невролози, само че също интервенционални радиолози, физиотерапевти и др.), фармацевтичната промишленост, министерствата на опазването на здравето и на обществената политика, други държавни органи и неправителствени организации. Изключително значимо е да се увеличи равнището на ограмотеност на популацията по отношение на ранно различаване на белезите на инсулта ", изясни медикът.
По думите му над 50% от пациентите с инсулт могат да получат бързо и съответно лекуване в профилирано болнично звено със статут на център за лекуване на мозъчни инсулти, което разполага непрекъснато със експерти и инсталация. " В България съвсем 20 години се ползва венозна тромболитична терапия допълнително от 40 центъра, а невроинтервенционално лекуване (артериална тромболиза и тромбектомия) се ползва в няколко центъра в страната. Само за последните години броят на тромболизираните инсулти е повишен пет пъти. През 2014 година има извършени 270 венозни тромболизи, през 2018 година – 1177, а за шестте месеца на тази година – съвсем 700. Това е огромно достижение на невролозите в страната. Разбира се, има още доста какво да се желае във връзка с организацията, логистиката, окомплектовката и основаването на подготвени фрагменти ", сподели още доктор Масларов.
" Профилактиката е от извънредно значение ", добавя проф. Масларов. " Тя включва профилактика на атеросклерозата изобщо, тъй като тя е главен рисков фактор за увреда на мозъчните съдове. Рисковите фактори се разделят на две огромни групи, едната обгръща възраст, пол, раса и генетична предиспозиция; а другата - артериалната хипертония, следвана от захарния диабет, ритъмните нарушавания на сърцето или така наречен предсърдно мъждене, нарушаванията в липидния статус (т. нар. дислипидемии), затлъстяването, тютюнопушенето, нерационалното хранене, понижената физическа интензивност. Има и трета група, която директно въздейства на възникването на инсулт: метаболитен синдром, корист с алкохол, хиперхомоцистеинемия, хиперурикемия, корист с медикаменти, промени в коагулационния статус на кръвта, дълговременна и неконтролирана приложимост на орални противозачатъчни средства, тежка мигрена, обструктивна сънна апнея, меланхолия и други " посочи лекарят.
Когато приказваме за физическата интензивност, то става въпрос за една регулярна, неизтощителна систематична физическа интензивност. И за това има стратегии на актуалните смарт телефони, всеки човек може да си знае маршрута, тъй че да прави една разходка дневно от 10 хиляди крачки, която при всички положения оказва своето благотворно въздействие върху цялостната физиология на организма и върху мозъчната функционалност, поучава проф. Масларов.
" След пандемията лекарите от ден на ден научават за дълготрайните последствия от вируса, или така наречен LONG Коронавирус, чиито признаци могат да продължат до шест и повече месеци. Сред тях са: главоболие, болки по мускулите (т. нар. миофасциален синдром), нарушена памет, меланхолия и тревога, нарушавания на съня и други „ Мозъчната мъгла “ (brain fog) се дефинира като положение на липса на остра памет или компликация за централизация. Засегнатите от положението усещат, че не могат да мислят ясно, да считат мислено, както и мъчно си спомнят имена на хора, предмети и други ", акцентира той.
" Европейската организация по мозъчни инсулти си слага няколко цели до 2030 година: основаване на народен проект, обхващащ цялата верига от грижи при инсулта - от първичната профилактика до живота след инсулт. Българското сдружение по неврология от време на време актуализира Националния Консенсус за профилактика, диагностика и лекуване на мозъчносъдовите болести, който съставлява настояща и солидна научна основа на този план; над 90% от пациентите с инсулт да получат бързо и съответно лекуване в профилирано болнично звено, което разполага със експерти и апаратура; и да се понижи броят на инсултите с 10% ", приключи проф. Масларов.
" Броят на исхемичните инсулти в България се движи към 50 000 - 52 000 случая годишно. В предпандемичната 2019 година и при началото на пандемията през 2020 година НЗОК регистрира понижаване на исхемичните инсулти - към 40 000 случая, лекувани в лечебни заведения. В изискванията на пандемията от COVID-19 огромна част от хората се опасяваха да се съветват с доктор и да посещават болнични заведения ", споделя проф. Масларов.
ADVERTISING
" Ние, невролозите, сме уверени, че инсултът е предотвратим и лечим. Съществува забележителен капацитет за понижаване тежестта на инсулта, в това число и на дълготрайните последствия. Това изисква взаимни и координирани дейности на здравните експерти от разнообразни специалности (най-вече невролози, само че също интервенционални радиолози, физиотерапевти и др.), фармацевтичната промишленост, министерствата на опазването на здравето и на обществената политика, други държавни органи и неправителствени организации. Изключително значимо е да се увеличи равнището на ограмотеност на популацията по отношение на ранно различаване на белезите на инсулта ", изясни медикът.
По думите му над 50% от пациентите с инсулт могат да получат бързо и съответно лекуване в профилирано болнично звено със статут на център за лекуване на мозъчни инсулти, което разполага непрекъснато със експерти и инсталация. " В България съвсем 20 години се ползва венозна тромболитична терапия допълнително от 40 центъра, а невроинтервенционално лекуване (артериална тромболиза и тромбектомия) се ползва в няколко центъра в страната. Само за последните години броят на тромболизираните инсулти е повишен пет пъти. През 2014 година има извършени 270 венозни тромболизи, през 2018 година – 1177, а за шестте месеца на тази година – съвсем 700. Това е огромно достижение на невролозите в страната. Разбира се, има още доста какво да се желае във връзка с организацията, логистиката, окомплектовката и основаването на подготвени фрагменти ", сподели още доктор Масларов.
" Профилактиката е от извънредно значение ", добавя проф. Масларов. " Тя включва профилактика на атеросклерозата изобщо, тъй като тя е главен рисков фактор за увреда на мозъчните съдове. Рисковите фактори се разделят на две огромни групи, едната обгръща възраст, пол, раса и генетична предиспозиция; а другата - артериалната хипертония, следвана от захарния диабет, ритъмните нарушавания на сърцето или така наречен предсърдно мъждене, нарушаванията в липидния статус (т. нар. дислипидемии), затлъстяването, тютюнопушенето, нерационалното хранене, понижената физическа интензивност. Има и трета група, която директно въздейства на възникването на инсулт: метаболитен синдром, корист с алкохол, хиперхомоцистеинемия, хиперурикемия, корист с медикаменти, промени в коагулационния статус на кръвта, дълговременна и неконтролирана приложимост на орални противозачатъчни средства, тежка мигрена, обструктивна сънна апнея, меланхолия и други " посочи лекарят.
Когато приказваме за физическата интензивност, то става въпрос за една регулярна, неизтощителна систематична физическа интензивност. И за това има стратегии на актуалните смарт телефони, всеки човек може да си знае маршрута, тъй че да прави една разходка дневно от 10 хиляди крачки, която при всички положения оказва своето благотворно въздействие върху цялостната физиология на организма и върху мозъчната функционалност, поучава проф. Масларов.
" След пандемията лекарите от ден на ден научават за дълготрайните последствия от вируса, или така наречен LONG Коронавирус, чиито признаци могат да продължат до шест и повече месеци. Сред тях са: главоболие, болки по мускулите (т. нар. миофасциален синдром), нарушена памет, меланхолия и тревога, нарушавания на съня и други „ Мозъчната мъгла “ (brain fog) се дефинира като положение на липса на остра памет или компликация за централизация. Засегнатите от положението усещат, че не могат да мислят ясно, да считат мислено, както и мъчно си спомнят имена на хора, предмети и други ", акцентира той.
" Европейската организация по мозъчни инсулти си слага няколко цели до 2030 година: основаване на народен проект, обхващащ цялата верига от грижи при инсулта - от първичната профилактика до живота след инсулт. Българското сдружение по неврология от време на време актуализира Националния Консенсус за профилактика, диагностика и лекуване на мозъчносъдовите болести, който съставлява настояща и солидна научна основа на този план; над 90% от пациентите с инсулт да получат бързо и съответно лекуване в профилирано болнично звено, което разполага със експерти и апаратура; и да се понижи броят на инсултите с 10% ", приключи проф. Масларов.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ