За мен родопската песен е като молитва към Бога, казва лесовъд от Триград
Инж. Хамид Имамски е от родопското село Триград. Магистър е от Лесотехническия университет, по обучение е лесовъд, по предопределение – самоотвержен реализатор на остарели родопски песни. Той е издирил и записал стотици песни с достоверните им текстове, огромна част от които предадени от прабаба му от село Кожари, която умря неотдавна, навършила 108 години. Убеден е, че те са изключителна нематериална полезност, която би трябвало да се предава на идващите генерации – за познание, за морални полезности, за поука, за история, обичай и просвета. Наскоро издаде първия си диск с название „ Чeирен са е запалил “, пожънал необикновен триумф.
От по кое време е влечението ти към песенния фолклор, Хамид, и на какво се дължи?
Влечението ми е още от дребен, не е в този момент зародило. Спокойно мога да кажа, че е освен това от занимание. Но стана по този начин, че с течение на времето и поради оценката на моите другари и познати, към този момент имам опция и за обществена изява. А с фолклор се занимавам за персонално наслаждение още от дете и не съм спирал. Появи се нещо като обществен фактор.
Така ли се стигна до издаване на диск?
Точно по този начин. От година-две хора, даже и непознати, се свързаха с мен и ме подтикнаха поради интереса към същинския, достоверен фолклор, да издам и албум. И, популярност Богу, получи се нещо доста положително.
В него са 10 песни, по какъв начин ги избра?
Идеята ми беше да се усети духа на достоверното, тъй като аз не откривам нещо ново. Просто възраждам остарялото ново, в случай че мога по този начин да се изразя. Всички знаем какви събития са минали, част от историята на Родината ни. До 1972-ра година почти песните са били достоверни. Изпълнявали са ги и Радка Кушлева, и още хиляди златни имена от българския фолклор, освен родопски. В един миг стартира една политика, която подтиска достоверния фолклор единствено тъй като в Родопите той е обвързван с мюсюлманската вяра и еднаквост. Това го знае всеки. Но каквото и да е ставало, то е минало и мисля, че е време да се покаже подобен, какъвто е бил, тъй като доста полезности има в него.
Визираш евентуално разочарованието си, че в част от националните песни бяха заменени имената на героите?
Да, заменени бяха дори освен имената, а даже и сюжетът на някои песни. Това всеки уважаващ себе си фолклорист ще го удостовери. Например: " Сая съм вечер сама, самичка, ти ела, аго Сюлеймане... ". Тогава, когато хората са се бояли да не бъдат глобявани или осъдени по-тежко, са я пеели: " Сая съм вечер сама, самичка, ти ела, бате Иване ". Дори и в този момент се удивлявам, че я пеят по втория метод. Моите почитание, само че фолклорът си има обичай, сюжет, всяка ария е нещо персонално претърпяно, в елементи даже. Има доста песни, които се пеят и се декламират. А са останали единствено две осъществявания на Радка Кушлева: " Пустиян Салих без сабор " и " Въз подзиме съм легнала ". Скоро имах среща с дъщерите й и с учудване разбрах, че 150 песни по думите на Диди Кушлева от златния фонд с песни на България са били затрити съзнателно.
Защо?
Точно заради тази причина, тъй като в тях се пее за Мехмед, за Фатме, за Айше и така нататък На някой не са му харесали преди време. За мен дори е под достолепието да разясня събития, от които към момента някои хора са комплексирани, даже в 21-ви век. Други не желаят да си спомнят за тях. Трети ги свързват със орисите на близки и родственици, само че това е истината. А фолклорът не е политика, не е ползи. Той е дух, сърце. И каквато и власт да пристигна, той няма по какъв начин да бъде премахнат.
Тоест, същинското постоянно съумява да си проправя път до идващите генерации?
Аз бих го сравнил с обстоятелството, че я има родината ни България. Кой ли не, по кое време ли не, по какъв начин ли не се е опитвал да трансформира идентичности, да постанова граници. Въпреки всичко, както България е оживяла, по този начин и фолклорът ни оцелява. И ще оцелява. Духът е всичко. Факт – нас ни има: хубави-лоши, красиви-некрасиви, добри-недобри, добре живеещи-недобре живеещи. Нас ни има. И фолклора, традициите - можеш да ги манипулираш, да ги криеш, само че в един миг възкръсват. Това го виждаме освен в българския фолклор, а и в случай че щете в циганския, гръцкия, турския. Проблемът на нашия фолклор е, че прекомерно доста почва да се комерсиализира. Да, трябват средства, само че колкото по-рано сътрудници схванат, че в случай че застъпят достоверното, ще завоюват повече, толкоз по-добре. Поне моята активност до момента това демонстрира.
Ти какъв брой песни знаеш?
Не съм ги броил, само че над 200 са, които знам освен като цялостни текстове, а и с мелодията. В пространството се въртят не повече от 40 познати песни, които имат своето място. Те постоянно ще бъдат настоящи, само че има още доста за проявление.
А на теб съответно за какво са ти толкоз забавни старите родопски песни, какво намираш в тях?
В тях намирам история, дух, проблематика, прекарвания.
Чувала съм, че човек насън да те бутне и да ти изиска текст на ария, ти ще я кажеш?
Да, тъй като песните са в кръвта ми. Това мъчно се изяснява, то се усеща. Много песни имат и вариации. Но не може който и да е, да каже: " Тази ария е моя ". Чувал съм, за жалост, да споделят: " Това е моя авторска ария ". Няма такова нещо. Това са песни на народа. Това не е симфония, която някой композитор е седнал и е написал. Песента или е авторска, или е национална. И щом е национална, значи не е авторска. Авторство във фолклора съгласно мен не може да се изясни, то е нонсенс.
Кои тематики са наранени в най-старите родопски песни?
Любовта преди всичко. Но силата на родопската ария е в това, че в съвсем всяка ария човек може да открие своите прекарвания или тези на своите предци. Те по тази причина сграбчват. В песните се възпява достолепието на индивида, неговото възприятие за независимост, за неистовото предпочитание да има избор. Сума песни има за омъжена жена, която гори по остарялата обич. И противоположното, довели са на момчето мома, която той не обича, само че е богата, а той жалее за изгората си, която е бедна, само че с хубостта си изгаря сърцето му. В множеството случаи родопската ария е като някакъв указател - поука за бъдещите генерации. Това е не като материално завещание, а освен това. Можеш да си извадиш хиляди поучения за живота от родопските песни, тъй като всяка от тях е основана за съответен житейски случай, който е извънредно ослепителен и индикативен. В това е силата на родопските песни, че са настоящи и през днешния ден. Текстовете са доста мощни, доста съдържателни. Стилът на изрече е доста необикновен. Аз съм чел всякаква лирика, включително персийска и арабска, която е оценена от по-достойни от нас хора във вековете, само че те ряпа да ядат пред родопската ария. Извинявайте, само че отново ще дам образец с ария, изпълнена от Радка Кушлева: " Галени га са не зьомат, тяхноно бално какъв брой е, то са с елюм (смърт) не мяса. То се със сорце споделя, ам си е сорце скриено. Мойсо е сорце скриено, скриено яце длибоко. Син са е пламен фатило, ле гори, пък не гасне ". Всеки от Родопите схваща какво споделя този текст. Ако се помъчи да го преведе: " Влюбени по кое време се не вземат, тяхната тъга какъв брой е, тя със гибелта не си наподобява. То със сърце се споделя, само че сърцето е прикрито. Моето сърце е прикрито, прикрито доста надълбоко. Син е пламък хванало - единствено гори, пък не гасне ". И силата се губи.
А има ли песни за неразрешена обич?
Има доста такива песни. На първо четене се сещам за " Рафка си Смаила думаше: Я сой ден подам нах майка, нах майка госка огромна. Много ше са забавя... (Тя е женена, в един миг потегля при мъжа, който обича)... " Стана са Рафка, погизди, с баш байрямсконо труфило, наметна алче алено, надяна шалом шалварки и си отиде на Яхияви дворове. На врати чука и рука: Излизай, Яхия, отваряй, идам ти млада невяста. Носям ти блачка саралия... ".
А шеговити песни има ли?
Много. Първо тази ми идва на мозъка: " Яла ми, яла, Айше, да видям по какъв начин си се мене смеяла - по какъв начин върви Халил Келешов, по какъв начин носи криве фесчено. Халиле, севдо огромна, я като тебе ку галях, всякиго можех да взема, но си тебе не галям и съм ейней не викало. Койно ти го е споделило, нека го елюм (смърт) застигне, нека го елюм привали ". И една друга, по-позната: Събрали са са, набрали, на мижовине (чичовите) дворове, мижому боне да предот. Прели са какъв брой са прели, та че са и полегнали, та че са и позаспали. Ага са от сън станали, една са мома изрука: Станете, приятелки, да забележим кому кина е липсало. Мене е, приятелки, липсало на тьонко кръстче коланче, на бела шийка герданче… Мен са шалваре липсали. Кутро ги моско плечкоса, да му рачинки изсохнат. Те ги са, друшки, украли, на дребно ги са сдробили, за тютюн са ги изпили “. Има и доста по-закачливи и, дай Боже, в бъдещи планове ще ги изпълним.
Знаейки толкоз доста песни от древността, познаваш и тогавашните хора повече. Те с какво са били по-различни от нас?
Обикновено когато с младежи приказваш за фолклор, го имат за старомодно. Колко ли пъти са ми задавали въпроса: „ И какво пък толкоз те влече? “. А силата на националната ария е доста елементарна. Всеки преди време си е знаел мястото в обществото. Не знам за какво витае убеждението, че дамата е била по-назад, а мъжа - по-напред. Просто не е по този начин. Всеки си е имал своето място. Нито мъжа е отнемал ролята на дамата, нито дамата - ролята на мъжа, нито детето - на възрастния. По доста безапелационен метод всеки стои на своето място - и това е като една красива картина и не може да намериш никакъв непорядък в нея. И може би по тази причина са преживявали доста по-големи компликации в оцеляването, които ние даже не можем да сънуваме. Фолклорът е рожба на сърцето и духа на индивида.
С какво възприятие слушаш нова и непозната за теб, само че остаряла ария?
Обзема ме една безчувственост - все едно съм без облекла на открито в минус 17 градуса. Такова ми е възприятието. Особено в случай че е с прекрасен текст и мелодия. Изстивам. Имал съм случай ария да ме порази, имал съм потребност от време да я осмисля. И да припомня още веднъж - няма по какъв начин да се изясни възприятие.
Ти по кое време не пееш?
Като се замисля, единствено на заравяне. Иначе постоянно нещо напявам - и в сложен, и в прекрасен миг. За мен родопската ария е като молитва към Бога. Това е.
От по кое време е влечението ти към песенния фолклор, Хамид, и на какво се дължи?
Влечението ми е още от дребен, не е в този момент зародило. Спокойно мога да кажа, че е освен това от занимание. Но стана по този начин, че с течение на времето и поради оценката на моите другари и познати, към този момент имам опция и за обществена изява. А с фолклор се занимавам за персонално наслаждение още от дете и не съм спирал. Появи се нещо като обществен фактор.
Така ли се стигна до издаване на диск?
Точно по този начин. От година-две хора, даже и непознати, се свързаха с мен и ме подтикнаха поради интереса към същинския, достоверен фолклор, да издам и албум. И, популярност Богу, получи се нещо доста положително.
В него са 10 песни, по какъв начин ги избра?
Идеята ми беше да се усети духа на достоверното, тъй като аз не откривам нещо ново. Просто възраждам остарялото ново, в случай че мога по този начин да се изразя. Всички знаем какви събития са минали, част от историята на Родината ни. До 1972-ра година почти песните са били достоверни. Изпълнявали са ги и Радка Кушлева, и още хиляди златни имена от българския фолклор, освен родопски. В един миг стартира една политика, която подтиска достоверния фолклор единствено тъй като в Родопите той е обвързван с мюсюлманската вяра и еднаквост. Това го знае всеки. Но каквото и да е ставало, то е минало и мисля, че е време да се покаже подобен, какъвто е бил, тъй като доста полезности има в него.
Визираш евентуално разочарованието си, че в част от националните песни бяха заменени имената на героите?
Да, заменени бяха дори освен имената, а даже и сюжетът на някои песни. Това всеки уважаващ себе си фолклорист ще го удостовери. Например: " Сая съм вечер сама, самичка, ти ела, аго Сюлеймане... ". Тогава, когато хората са се бояли да не бъдат глобявани или осъдени по-тежко, са я пеели: " Сая съм вечер сама, самичка, ти ела, бате Иване ". Дори и в този момент се удивлявам, че я пеят по втория метод. Моите почитание, само че фолклорът си има обичай, сюжет, всяка ария е нещо персонално претърпяно, в елементи даже. Има доста песни, които се пеят и се декламират. А са останали единствено две осъществявания на Радка Кушлева: " Пустиян Салих без сабор " и " Въз подзиме съм легнала ". Скоро имах среща с дъщерите й и с учудване разбрах, че 150 песни по думите на Диди Кушлева от златния фонд с песни на България са били затрити съзнателно.
Защо?
Точно заради тази причина, тъй като в тях се пее за Мехмед, за Фатме, за Айше и така нататък На някой не са му харесали преди време. За мен дори е под достолепието да разясня събития, от които към момента някои хора са комплексирани, даже в 21-ви век. Други не желаят да си спомнят за тях. Трети ги свързват със орисите на близки и родственици, само че това е истината. А фолклорът не е политика, не е ползи. Той е дух, сърце. И каквато и власт да пристигна, той няма по какъв начин да бъде премахнат.
Тоест, същинското постоянно съумява да си проправя път до идващите генерации?
Аз бих го сравнил с обстоятелството, че я има родината ни България. Кой ли не, по кое време ли не, по какъв начин ли не се е опитвал да трансформира идентичности, да постанова граници. Въпреки всичко, както България е оживяла, по този начин и фолклорът ни оцелява. И ще оцелява. Духът е всичко. Факт – нас ни има: хубави-лоши, красиви-некрасиви, добри-недобри, добре живеещи-недобре живеещи. Нас ни има. И фолклора, традициите - можеш да ги манипулираш, да ги криеш, само че в един миг възкръсват. Това го виждаме освен в българския фолклор, а и в случай че щете в циганския, гръцкия, турския. Проблемът на нашия фолклор е, че прекомерно доста почва да се комерсиализира. Да, трябват средства, само че колкото по-рано сътрудници схванат, че в случай че застъпят достоверното, ще завоюват повече, толкоз по-добре. Поне моята активност до момента това демонстрира.
Ти какъв брой песни знаеш?
Не съм ги броил, само че над 200 са, които знам освен като цялостни текстове, а и с мелодията. В пространството се въртят не повече от 40 познати песни, които имат своето място. Те постоянно ще бъдат настоящи, само че има още доста за проявление.
А на теб съответно за какво са ти толкоз забавни старите родопски песни, какво намираш в тях?
В тях намирам история, дух, проблематика, прекарвания.
Чувала съм, че човек насън да те бутне и да ти изиска текст на ария, ти ще я кажеш?
Да, тъй като песните са в кръвта ми. Това мъчно се изяснява, то се усеща. Много песни имат и вариации. Но не може който и да е, да каже: " Тази ария е моя ". Чувал съм, за жалост, да споделят: " Това е моя авторска ария ". Няма такова нещо. Това са песни на народа. Това не е симфония, която някой композитор е седнал и е написал. Песента или е авторска, или е национална. И щом е национална, значи не е авторска. Авторство във фолклора съгласно мен не може да се изясни, то е нонсенс.
Кои тематики са наранени в най-старите родопски песни?
Любовта преди всичко. Но силата на родопската ария е в това, че в съвсем всяка ария човек може да открие своите прекарвания или тези на своите предци. Те по тази причина сграбчват. В песните се възпява достолепието на индивида, неговото възприятие за независимост, за неистовото предпочитание да има избор. Сума песни има за омъжена жена, която гори по остарялата обич. И противоположното, довели са на момчето мома, която той не обича, само че е богата, а той жалее за изгората си, която е бедна, само че с хубостта си изгаря сърцето му. В множеството случаи родопската ария е като някакъв указател - поука за бъдещите генерации. Това е не като материално завещание, а освен това. Можеш да си извадиш хиляди поучения за живота от родопските песни, тъй като всяка от тях е основана за съответен житейски случай, който е извънредно ослепителен и индикативен. В това е силата на родопските песни, че са настоящи и през днешния ден. Текстовете са доста мощни, доста съдържателни. Стилът на изрече е доста необикновен. Аз съм чел всякаква лирика, включително персийска и арабска, която е оценена от по-достойни от нас хора във вековете, само че те ряпа да ядат пред родопската ария. Извинявайте, само че отново ще дам образец с ария, изпълнена от Радка Кушлева: " Галени га са не зьомат, тяхноно бално какъв брой е, то са с елюм (смърт) не мяса. То се със сорце споделя, ам си е сорце скриено. Мойсо е сорце скриено, скриено яце длибоко. Син са е пламен фатило, ле гори, пък не гасне ". Всеки от Родопите схваща какво споделя този текст. Ако се помъчи да го преведе: " Влюбени по кое време се не вземат, тяхната тъга какъв брой е, тя със гибелта не си наподобява. То със сърце се споделя, само че сърцето е прикрито. Моето сърце е прикрито, прикрито доста надълбоко. Син е пламък хванало - единствено гори, пък не гасне ". И силата се губи.
А има ли песни за неразрешена обич?
Има доста такива песни. На първо четене се сещам за " Рафка си Смаила думаше: Я сой ден подам нах майка, нах майка госка огромна. Много ше са забавя... (Тя е женена, в един миг потегля при мъжа, който обича)... " Стана са Рафка, погизди, с баш байрямсконо труфило, наметна алче алено, надяна шалом шалварки и си отиде на Яхияви дворове. На врати чука и рука: Излизай, Яхия, отваряй, идам ти млада невяста. Носям ти блачка саралия... ".
А шеговити песни има ли?
Много. Първо тази ми идва на мозъка: " Яла ми, яла, Айше, да видям по какъв начин си се мене смеяла - по какъв начин върви Халил Келешов, по какъв начин носи криве фесчено. Халиле, севдо огромна, я като тебе ку галях, всякиго можех да взема, но си тебе не галям и съм ейней не викало. Койно ти го е споделило, нека го елюм (смърт) застигне, нека го елюм привали ". И една друга, по-позната: Събрали са са, набрали, на мижовине (чичовите) дворове, мижому боне да предот. Прели са какъв брой са прели, та че са и полегнали, та че са и позаспали. Ага са от сън станали, една са мома изрука: Станете, приятелки, да забележим кому кина е липсало. Мене е, приятелки, липсало на тьонко кръстче коланче, на бела шийка герданче… Мен са шалваре липсали. Кутро ги моско плечкоса, да му рачинки изсохнат. Те ги са, друшки, украли, на дребно ги са сдробили, за тютюн са ги изпили “. Има и доста по-закачливи и, дай Боже, в бъдещи планове ще ги изпълним.
Знаейки толкоз доста песни от древността, познаваш и тогавашните хора повече. Те с какво са били по-различни от нас?
Обикновено когато с младежи приказваш за фолклор, го имат за старомодно. Колко ли пъти са ми задавали въпроса: „ И какво пък толкоз те влече? “. А силата на националната ария е доста елементарна. Всеки преди време си е знаел мястото в обществото. Не знам за какво витае убеждението, че дамата е била по-назад, а мъжа - по-напред. Просто не е по този начин. Всеки си е имал своето място. Нито мъжа е отнемал ролята на дамата, нито дамата - ролята на мъжа, нито детето - на възрастния. По доста безапелационен метод всеки стои на своето място - и това е като една красива картина и не може да намериш никакъв непорядък в нея. И може би по тази причина са преживявали доста по-големи компликации в оцеляването, които ние даже не можем да сънуваме. Фолклорът е рожба на сърцето и духа на индивида.
С какво възприятие слушаш нова и непозната за теб, само че остаряла ария?
Обзема ме една безчувственост - все едно съм без облекла на открито в минус 17 градуса. Такова ми е възприятието. Особено в случай че е с прекрасен текст и мелодия. Изстивам. Имал съм случай ария да ме порази, имал съм потребност от време да я осмисля. И да припомня още веднъж - няма по какъв начин да се изясни възприятие.
Ти по кое време не пееш?
Като се замисля, единствено на заравяне. Иначе постоянно нещо напявам - и в сложен, и в прекрасен миг. За мен родопската ария е като молитва към Бога. Това е.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ