- Инж. Георгиев, как ще се отрази на България преходът

- Инж. Георгиев, по какъв начин ще се отрази на България преходът към „ зелена “ стопанска система? Готови ли сме за него?

- Какво ще бъде отражението от " зеления " преход върху страната ни зависи от проекта, който бъде направен и предпазен пред Европа. Има потребност да се приготвят и детайлни районни проекти, изключително за въглищните райони в България. Основното предизвикателство на постигането на „ зелено “ произвеждане са периодите, които слага Европейската комисия за постигането на нисковъглеродно произвеждане. Трябва ясно да " сложим картите на масата " какви са опциите ни за осъществяване на трансформацията към въглеродонеутрална стопанска система и по какъв начин би трябвало да се трансформират икономическите модели, с цел да реализираме по един натурален път амбициозния проект на Европа за понижаване на нездравословните излъчвания за идващите години. Ясно е, че въгледобивът в цяла Европа в средносрочен и дълготраен проект да бъде прекратен и за това в България се работи за прекосяване към различни горива.

- Какви са опциите за компенсиране на въгледобива?

- Преминаването на въглищните централи на различен вид зареждане, а точно газификацията. Смятам, че в преходния интервал до 2030 година въглищните централи би трябвало да минат на природен газ и възобновими енергийни източници.  У нас към този момент редица топлофикации, като тази в Перник, Русе и Сливен, към този момент започнаха този развой. Природният газ е по-чисто гориво от въглищата и, най-малко на този стадий, се приема за преходно горивото за реализиране на нисковъглеродно произвеждане.

- Газификацията взема решение ли обаче обществения проблем от така наречен " зелен " преход?

- Проблемът с работните места продължава да седи на дневен ред. Въвеждането на този вид производства изисква тясно специализиране специалисти, които да знаят по какъв начин да работят с тези мощности. За това Европейският съюз е планувал така наречен Механизъм за обективен преход, който включва разнообразни съставни елементи. Един от тях е Фондът за обективен преход, който може да помогне със средства за районите и за подготовка и за преквалификация на служащите.

- Кои са рисковете от " зелената " промяна, която следва?

- Изпълнението на условията на Зелената договорка крият няколко съществени риска за нас като страна, в случай че бъдат взети прибързани дейности, несъобразени с опциите и ресурсите, които имаме. Мога да разделя рисковете на две огромни групи. В едната група влизат обществените. Говоря за загубата на работни места при едно вероятно затваряне на въглищни централи заради неналичието на време да преминат на различни горива. Другият риск е неналичието на квалифицирани фрагменти за работа с новите технологии, които ще бъдат въведени в предприятията.

Втората група са икономическите опасности. За да се изпълнят условията на Зелената договорка, се постанова закупуване и въвеждане на нови технологии. Средствата за създаване на екологични мощности ще са големи  и има възможност това  да има отражение върху конкурентоспособността на българската стопанска система. Имам поради, че ще се усили цената на единица създадена стока или сила.

- Виждате ли решение на този възможен проблем?

- Очаква се до края на годината Министерството на стопанската система да започва обособена процедура, обвързвана със зелени нововъведения. Има планувани към 460 млн. евро за реализиране на така наречен " Зелена промяна " за идващия програмен интервал по Програма за конкурентоспособност и нововъведения в предприятията (ПКИП). Това са единствено част от ограниченията за справяне с възможните отрицателни последния за конкурентоспособността. Ако успеем да отстоим националния си интерес, можем да чакаме позитивни трендове в дълготраен проект. Нека не забравяме, че българската стопанска система е тясно обвързана с европейската. Зелената договорка дава опция за трансформацията на енергийния бранш и от нас като страна зависи дали ще успеем да се възползваме от тях.

- Какво бихте споделили на младите във връзка с екологичната политика?

- Всички желаеме да запазим природата, която имаме и да живеем в по-чиста среда, без нечист въздух от индустриални предприятия и превоз. Тук освен младите, а всички ние имаме своята роля. Не единствено предприятията и страната би трябвало да мислят в посока екологосъобразна работа, само че и ние би трябвало да пазим естествените дадености, които имаме. Трябва да възпитаме младото потомство, че не е задоволително няколко пъти в годината кампанийно да се чисти природата, а да не се позволява нейното замърсяване от ежедневните наши дейности.