Съветът за икономически анализи: България трудно ще изпълни инфлационния критерий за еврозоната
Инфлацията в България би трябвало доста да спадне, с цел да отговори на критерия за ценова непоклатимост. Сред предстоящите изгоди от еврозоната са по-лесно ръководство на ликвидността на обществените финанси и по-ниски транзакционни разноски. Българските институции би трябвало да са готови с ограничения за попречване на непозволено повишаване на цените при промяната на валутата.
Високата инфлация може да попречи на България да одобри еврото от 1 януари 2025 година Макар страната все още да дава отговор на множеството официални критерии за еврозоната, растежът на цените остават надалеч над допустимите равнища и мъчно ще влезе в граници преди конвергентния отчет през 2024 година Това предизвестяват в последното си специалистите от Съвета за стопански разбори към Министерския съвет.
Инфлацията в България би трябвало доста да спадне, с цел да отговори на критерия за ценова непоклатимост. Сред предстоящите изгоди от еврозоната са по-лесно ръководство на ликвидността на обществените финанси и по-ниски транзакционни разноски. Българските институции би трябвало да са готови с ограничения за попречване на непозволено повишаване на цените при промяната на валутата.
Високата инфлация може да попречи на България да одобри еврото от 1 януари 2025 година Макар страната все още да дава отговор на множеството официални критерии за еврозоната, растежът на цените остават надалеч над допустимите равнища и мъчно ще влезе в граници преди конвергентния отчет през 2024 година Това предизвестяват в последното си специалистите от Съвета за стопански разбори към Министерския съвет.
За да означи България и този аршин като изпълнен, инфлацията би трябвало да е не повече от 1.5 пункта над цената в трите страни членки, където тя е най-ниска. Това значи, че индикаторът, който сега надвишава междинното равнище за еврозоната, би трябвало да бъде почти на половина на него, пресмятат икономистите.
Реклама
Въпросният аршин е предопределен за интервали с ниска инфлация, защото правилото за отклонението е безусловно, а не релативно. А при сегашната вълна на прекомерно бързо повишаване на цените разликите сред обособените страни се уголемяват. По последни данни към юни да вземем за пример инфлацията в Испания, Белгия и Люксембург към този момент падна под 2%, до момента в който по сравнимия показател в България е 7.5%. Заради изключителните условия при оценката на Хърватия предходната година европейските институции направиха компромис и извадиха от изчисленията част от страните с най-ниска инфлация, което разреши на Загреб на процедура да заобиколи критерия.
Без особена смяна за стопанската система
Като цяло присъединението на България към еврозоната " не би представлявало сериозна смяна за стопанската система ", написа в разбора, направен от четирима членове на Съвета - Гунтрам Волф, Йото Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Ненов. Заради валутния ръб, който се възприема като благонадежден, и в този момент разликите в лихвените проценти по отношение на тези в еврозоната са относително дребни. А българската банкова система към този момент е под надзора на Единния контролен механизъм на ЕЦБ.
Това е второто мнение на, който публично беше основан при започване на годината като самобитен тинк-танк към Министерския съвет, имащ за цел да изготвя изследвания по стопански въпроси и да предлага политики и решения. В него влизат български и задгранични експерти, а през юни съветът провежда първата си годишна конференция.
Членството в еврозоната въпреки всичко би донесло на България спомагателни преимущества. Сред тях са по-лесно ръководство на ликвидността на обществените финанси и по-ниски транзакционни разноски. Освен това България би станала част от формалния развой на взимане на решения по отношение на паричната политика и банковия контрол.
Реклама
Намалените транзакционните разноски и усъвършенстваното доверие и известност на страната евентуално ще дадат подтик на външната търговия, изключително за браншове като селско стопанство и туризъм. Сред предстоящите резултати се показва и растеж на входящите и изходящите финансови потоци и усилване на финансовата интеграция с еврозоната.
Еднократен резултат върху инфлацията
Консенсусът измежду учените е, че въвеждането на еврото като цяло няма огромни последици за инфлацията. Възможни са обаче еднократни нараствания в някои браншове, особено в услугите и ресторантьорството. Опитът на други източноевропейски страни демонстрира, че общата инфлация, както и тази при храни и питиета, остава релативно постоянна при приемане на еврото, само че при услугите има еднократен и временен резултат на покачване. Сравнение с страни като Полша, Унгария и Чехия, които не употребяват еврото, демонстрира, че резултатът е най-малък и разликата е от порядъка на 2-3 прочие пункта.
Икономистите изясняват това с обстоятелството, че цените на услугите се трансформират по-рядко, в сравнение с стоките, а бизнесите постоянно отсрочват и изчакват подобаващ миг за промяна на ценовите етикети, а подобен идва точно със промяната на валутата.
Съществува също по този начин риск от вътрешно финансиран еднократен кредитен взрив, защото условията за минимални запаси на банките ще паднат от 12% на 1%, което ще освободи прочут запас за кредитиране. Според икономистите обаче вероятността това да се случи е дребна, защото за банките би било по-изгодно да оставят своите свръхрезерви на депозит в ЕЦБ или да потърсят по-добри капиталови благоприятни условия в чужбина.
Високата инфлация може да попречи на България да одобри еврото от 1 януари 2025 година Макар страната все още да дава отговор на множеството официални критерии за еврозоната, растежът на цените остават надалеч над допустимите равнища и мъчно ще влезе в граници преди конвергентния отчет през 2024 година Това предизвестяват в последното си специалистите от Съвета за стопански разбори към Министерския съвет.
Инфлацията в България би трябвало доста да спадне, с цел да отговори на критерия за ценова непоклатимост. Сред предстоящите изгоди от еврозоната са по-лесно ръководство на ликвидността на обществените финанси и по-ниски транзакционни разноски. Българските институции би трябвало да са готови с ограничения за попречване на непозволено повишаване на цените при промяната на валутата.
Високата инфлация може да попречи на България да одобри еврото от 1 януари 2025 година Макар страната все още да дава отговор на множеството официални критерии за еврозоната, растежът на цените остават надалеч над допустимите равнища и мъчно ще влезе в граници преди конвергентния отчет през 2024 година Това предизвестяват в последното си специалистите от Съвета за стопански разбори към Министерския съвет.
За да означи България и този аршин като изпълнен, инфлацията би трябвало да е не повече от 1.5 пункта над цената в трите страни членки, където тя е най-ниска. Това значи, че индикаторът, който сега надвишава междинното равнище за еврозоната, би трябвало да бъде почти на половина на него, пресмятат икономистите.
Реклама
Въпросният аршин е предопределен за интервали с ниска инфлация, защото правилото за отклонението е безусловно, а не релативно. А при сегашната вълна на прекомерно бързо повишаване на цените разликите сред обособените страни се уголемяват. По последни данни към юни да вземем за пример инфлацията в Испания, Белгия и Люксембург към този момент падна под 2%, до момента в който по сравнимия показател в България е 7.5%. Заради изключителните условия при оценката на Хърватия предходната година европейските институции направиха компромис и извадиха от изчисленията част от страните с най-ниска инфлация, което разреши на Загреб на процедура да заобиколи критерия.
Без особена смяна за стопанската система
Като цяло присъединението на България към еврозоната " не би представлявало сериозна смяна за стопанската система ", написа в разбора, направен от четирима членове на Съвета - Гунтрам Волф, Йото Йотов, Джефри Нилсен и Пламен Ненов. Заради валутния ръб, който се възприема като благонадежден, и в този момент разликите в лихвените проценти по отношение на тези в еврозоната са относително дребни. А българската банкова система към този момент е под надзора на Единния контролен механизъм на ЕЦБ.
Това е второто мнение на, който публично беше основан при започване на годината като самобитен тинк-танк към Министерския съвет, имащ за цел да изготвя изследвания по стопански въпроси и да предлага политики и решения. В него влизат български и задгранични експерти, а през юни съветът провежда първата си годишна конференция.
Членството в еврозоната въпреки всичко би донесло на България спомагателни преимущества. Сред тях са по-лесно ръководство на ликвидността на обществените финанси и по-ниски транзакционни разноски. Освен това България би станала част от формалния развой на взимане на решения по отношение на паричната политика и банковия контрол.
Реклама
Намалените транзакционните разноски и усъвършенстваното доверие и известност на страната евентуално ще дадат подтик на външната търговия, изключително за браншове като селско стопанство и туризъм. Сред предстоящите резултати се показва и растеж на входящите и изходящите финансови потоци и усилване на финансовата интеграция с еврозоната.
Еднократен резултат върху инфлацията
Консенсусът измежду учените е, че въвеждането на еврото като цяло няма огромни последици за инфлацията. Възможни са обаче еднократни нараствания в някои браншове, особено в услугите и ресторантьорството. Опитът на други източноевропейски страни демонстрира, че общата инфлация, както и тази при храни и питиета, остава релативно постоянна при приемане на еврото, само че при услугите има еднократен и временен резултат на покачване. Сравнение с страни като Полша, Унгария и Чехия, които не употребяват еврото, демонстрира, че резултатът е най-малък и разликата е от порядъка на 2-3 прочие пункта.
Икономистите изясняват това с обстоятелството, че цените на услугите се трансформират по-рядко, в сравнение с стоките, а бизнесите постоянно отсрочват и изчакват подобаващ миг за промяна на ценовите етикети, а подобен идва точно със промяната на валутата.
Съществува също по този начин риск от вътрешно финансиран еднократен кредитен взрив, защото условията за минимални запаси на банките ще паднат от 12% на 1%, което ще освободи прочут запас за кредитиране. Според икономистите обаче вероятността това да се случи е дребна, защото за банките би било по-изгодно да оставят своите свръхрезерви на депозит в ЕЦБ или да потърсят по-добри капиталови благоприятни условия в чужбина.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ