Как Индустриалната революция променя ролята на жената в обществото?
Индустриалната гражданска война трансформира фрапантно ролята на дамата в обществото.
Преди индустриализацията семейството било център на производството, а работата на дамите значително се ограничавала до къщната работа, която обаче също била обвързвана с тежък физически труд.
Задачи, като носенето на вода и грижите за добитъка, отнемали доста от времето на дамите, паралелно с обличането и изхранването на фамилията.
Много от тях се занимавали и с други действия, като ръчно предене или тъкане. Т. нар. "домашна индустрия " не завършила напълно с появяването на манифактурното произвеждане, само че появяването на машините въпреки всичко оказала необратимо влияние върху живота на дамите, написа електронното издание на BBC History Extra.
Тъй като машините заменят самостоятелния труд, а процъфтяващата промишленост се нуждае от въглища, дамите станават част от разширяващата се работническа класа. В края на 18-и век доста фамилии търсят работа дружно, като съпрузите, брачната половинка и децата работят в една и съща фабрика или мина. За доста самотни дами поемането на работа отвън дома пък предлага късмет за по-голяма самостоятелност.
Жените обаче са считани за по-слаби физически от мъжете, както и с по-ниски умения, вследствие на което получават и по-ниско възнаграждение. Много работодатели се възползват от тази обстановка и някои задания, като печатането и работа на предачните машини, които не изискват толкоз доста мощ, стартират да се възприемат като характерен „ женски труд “.
Въпреки неравенството в заплащането, изискванията в доста заводи през Индустриалната гражданска война били не по-малко рискови за дамите. Понякога се налагало да работят по 80 часа на седмица, с минимална отмора и нищожни хранителни дажби.
Освен дългите часове и физическите условия на фабричния труд, домашните отговорности, които по това време обичайно се разглеждали като "женска работа ", били неплатени. Готвенето, почистването и гледането на децата падали главно върху техните рамене. А работодателите, които проявявали схващане по този въпрос, не били доста.
В мините на Ланкашир и Йоркшир дамите постоянно работели подземен дружно с мъжете доникъде на 19-и век. За бременните изискванията били изключително рискови, като случаите на спонтанни аборти измежду работничките били постоянно срещани.
Не по-малко абсурден за викторианското общество бил и фактът, че поради високата температура в мините някои от дамите работели без горни облекла, както мъжете.
В последна сметка, през 1842 година Законът за минното дело във Англия не разрешава на дамите да работят в подземните галерии, с цел да се запазят "здравето и морала им ".
В същото време, до момента в който дамите навлизат все по-масово в работната мощ, социалистическите хрумвания последователно набират известност измежду служащите, които стартират да стачкуват и да се борят за повече права. Работническото придвижване поражда към идеологиите на марксизма и утопичния социализъм.
По същото време се появяват и ранните феминистки придвижвания, защото дамите стартират да се провеждат и да упорстват за полово тъждество в обществото. По време на Индустриалната гражданска война доста от феминистките придвижвания се борят главно за тъждество на работното място и по-конкретно на заплащането, защото изискванията, в които работят, по този начин или другояче не се разграничават изключително от тези на мощния пол.
До края на 19-ото столетие законодателството, за положително или неприятно, принуждава от ден на ден дами да изоставен работното си място, а концепциите за функциите на двата пола се развиват, с цел да подхождат на тази нова динамичност.
Работещите мъже се разглеждати като главен снабдител на финанси и запаси за семейството, а идеалът за дамата се концентрира в ролята ѝ на майка, честен страж и стопанка.
Преди индустриализацията семейството било център на производството, а работата на дамите значително се ограничавала до къщната работа, която обаче също била обвързвана с тежък физически труд.
Задачи, като носенето на вода и грижите за добитъка, отнемали доста от времето на дамите, паралелно с обличането и изхранването на фамилията.
Много от тях се занимавали и с други действия, като ръчно предене или тъкане. Т. нар. "домашна индустрия " не завършила напълно с появяването на манифактурното произвеждане, само че появяването на машините въпреки всичко оказала необратимо влияние върху живота на дамите, написа електронното издание на BBC History Extra.
Тъй като машините заменят самостоятелния труд, а процъфтяващата промишленост се нуждае от въглища, дамите станават част от разширяващата се работническа класа. В края на 18-и век доста фамилии търсят работа дружно, като съпрузите, брачната половинка и децата работят в една и съща фабрика или мина. За доста самотни дами поемането на работа отвън дома пък предлага късмет за по-голяма самостоятелност.
Жените обаче са считани за по-слаби физически от мъжете, както и с по-ниски умения, вследствие на което получават и по-ниско възнаграждение. Много работодатели се възползват от тази обстановка и някои задания, като печатането и работа на предачните машини, които не изискват толкоз доста мощ, стартират да се възприемат като характерен „ женски труд “.
Въпреки неравенството в заплащането, изискванията в доста заводи през Индустриалната гражданска война били не по-малко рискови за дамите. Понякога се налагало да работят по 80 часа на седмица, с минимална отмора и нищожни хранителни дажби.
Освен дългите часове и физическите условия на фабричния труд, домашните отговорности, които по това време обичайно се разглеждали като "женска работа ", били неплатени. Готвенето, почистването и гледането на децата падали главно върху техните рамене. А работодателите, които проявявали схващане по този въпрос, не били доста.
В мините на Ланкашир и Йоркшир дамите постоянно работели подземен дружно с мъжете доникъде на 19-и век. За бременните изискванията били изключително рискови, като случаите на спонтанни аборти измежду работничките били постоянно срещани.
Не по-малко абсурден за викторианското общество бил и фактът, че поради високата температура в мините някои от дамите работели без горни облекла, както мъжете.
В последна сметка, през 1842 година Законът за минното дело във Англия не разрешава на дамите да работят в подземните галерии, с цел да се запазят "здравето и морала им ".
В същото време, до момента в който дамите навлизат все по-масово в работната мощ, социалистическите хрумвания последователно набират известност измежду служащите, които стартират да стачкуват и да се борят за повече права. Работническото придвижване поражда към идеологиите на марксизма и утопичния социализъм.
По същото време се появяват и ранните феминистки придвижвания, защото дамите стартират да се провеждат и да упорстват за полово тъждество в обществото. По време на Индустриалната гражданска война доста от феминистките придвижвания се борят главно за тъждество на работното място и по-конкретно на заплащането, защото изискванията, в които работят, по този начин или другояче не се разграничават изключително от тези на мощния пол.
До края на 19-ото столетие законодателството, за положително или неприятно, принуждава от ден на ден дами да изоставен работното си място, а концепциите за функциите на двата пола се развиват, с цел да подхождат на тази нова динамичност.
Работещите мъже се разглеждати като главен снабдител на финанси и запаси за семейството, а идеалът за дамата се концентрира в ролята ѝ на майка, честен страж и стопанка.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ