Жена ми замина на почивка и не се върна повече
Ина от дълго време искаше да замине на отмора. Не можех да си разреша да изляза в отпуск. Така тя реши да замине сама.
Чаках с неспокойствие обичаната си, само че тя по този начин и не се върна. Но ми се обади чужд, който сподели, че двамата в този момент са дружно и да не я очаквам. Не можех да допускам. Беше ме позор да кажа истината на родственици и познати, по тази причина взех решение да излъжа. Казах, че е отпътувала да работи в чужбина. 20 години по-късно тя се върна и аз я одобрих.
Работата е там, че откровено обичах тази жена. За мен тя беше центърът на Вселената. Връзката ни изглеждаше постоянна. Тя постоянно се отнасяше към мен с внимание и схващане. Беше блага и дружелюбна. След сватбата брачната половинка ми напусна работа и се отдаде напълно на фамилния живот. Сутрин ми приготвяше прясна закуска или ми носеше кафето в леглото. Къщата беше постоянно чиста и подредена, облеклата бяха постоянно изпрани, а хладилникът беше цялостен с храна. Бях най-щастливият човек на света.
Аз постоянно съм се грижел за нея. Не съм забравял нито една значима дата. Знам, че жена ми забелязваше всичките ми старания. Тя неведнъж е казвала, че съм любящ мъж, на който постоянно може да се разчита.
В същото време тя искаше да отиде сама, на почивката, с цел да се разсее. Живях в неопределеност няколко дни и тогава получих това съдбоносно позвъняване. Не можех да допускам, че в действителност е намерила някой различен. Стори ми се, че всичко е призрачен сън или неприятна смешка. Непознатият обаче настоя да събера всички движимости на жена си и да му ги изпратя. Той сподели, че на жена ми й е писнало да бъде елементарна стопанка. Тя има неосъществени упоритости, които той ще й помогне най-сетне да реализира.
Надявах се, че всичко ще бъде наред, само че диалогът с жена ми постави края на брака ни. Тя съобщи, че подава молба за бракоразвод и оставя сина ни при мен. Обеща всеки месец да изпраща избрана сума за прехрана на детето.
За благополучие синът ми беше този, който ме избави от депресията. Той стана моя наслада и опора.
Скоро се чуха клюки за случилото се със фамилията ни. Никой към този момент не вярваше в моята версия. Имаше, обаче, и такива, които се усъмниха в истината. Някои споделиха, че съм изгонил жена си, други твърдяха, че е напуснала поради моето изменничество. Малък брой хора просто ми съчувстваха и се пробваха да проявят схващане.
Междувременно се въздържах от всевъзможни пояснения. Никой не предполагаше какво става в душата ми. Не можех да схвана за какво жена ми направи това с мен. Очевидно тя в действителност искаше да се осъществя, а не да бъде стопанка. Никога не се е оплаквала.
Опитах се да я схвана, да й простя и да я пусна. От устата ми не излезе неприятна дума за някогашната ми брачна половинка. Но това мъчително прекарване ме принуди да заставам надалеч от други дами, тъй като се опасявах да не ме предадат повторно. В последна сметка се помирих със самотата си.
Едно скорошно позвъняване обаче ме изненада доста. Ина сподели, че е доста болна и има потребност от пари за лекуване. Не можех да й откажа помощта си.
След това говорихме още няколко пъти. Оказа се, че новият й брачен партньор е същински тиранин. Той не позволяваше на жена си да поддържа връзка с другари, да върви на работа и, несъмнено, да поддържа връзка с мен и нашия наследник. Ина се озовала в клетка, от която не можела да излезе от боязън.
Вижте още: Изневерих на брачна половинка ми скоро след сватбата
Тя реши да напусне втория си брачен партньор, едвам когато научила за тежкото си заболяване. В тази обстановка тя нямаше какво да губи.
Дълго мислех какво да направя, само че простих на моята обичана за измяната. Все още я обичам. За сина ми обаче не може да се каже същото. Не знам дали в миналото ще й елементарни.
Вие какво бихте създали, в случай че бяхте на мястото на този мъж?
