Китайските императори
Империя се назовава страна с монархически метод на ръководство, където владетелят носи купа император. Империите в международната история не са малко, множеството от тях към този момент не съществуват.
Една от огромните Китайската империя, само че тя също е останала единствено в историята. Интерес през днешния ден будят китайските императори заради същността на безспорната им власт.
Китайски император се назовава индивидът, който е безспорен държател на империята. Това се отнася до управлявалите в интервала 221 година преди новата епоха до 1912 година.
На китайски купата на висшият държател е Тиен-дзи, което в превод значи Син на Небето. Това демонстрира степента на обожествяване на императора.
Титлата идва да размени обособените царски трофеи от времето, когато територията на Китай е разпокъсана. Обединението е извършено от Цин Шъхуан, роден с името Джао Джън, а това, с което остава прочут в историята, е, че е Първият китайски император, както демонстрира и името му.
Династия Цин - основатели на Китайската империя
Създаването на империята е надалеч обратно във времето и по тази причина е обгърнато в митове. Според тях през 247 година прочие Хр. властта в страната Цин се заема от 9-годишно дете, което става държател. Той дава обещание на татко си, че ще сплоти всички нации и ще обезпечи мир.
За да извърши обещанието, невръстният държател отстранява наред всички, които му пречат, в това число майка си, съветници и министри. След 13 години към този момент е съумял да победи останалите 6 страни - Хан, Жао, Вей, Чу, Ян и Ци, които причислява към Цин.
През 221 година преди новата епоха обединяването на Китай завършва и владетелят се афишира за император под името Цин Шъхуан, Първи император. Това слага началото на първата ръководеща династия Цин.
След обединяването страната е разграничена на провинции, които се ръководят от сложени от императора хора. Въведени са марки и теглилки и по този начин търговията потръгва, императорът сече и монети. Уеднаквява и йероглифната книжовност.
Той ръководи като деспот, изгаря всички книги, които не се отнасят до стопанството, медицината и астрологията. Осъжда на гибел всички, които го подлагат на критика. Остава прочут като строител на големи монументални дворци, здания и несъмнено Великата китайска стена.
Умира на 48 години. Гробницата му е открита чак в актуалната ни ера, а най-впечатляващата част от погребението му е Теракотената войска, представляваща голямо число бойци и въоръжението им, направени от глина в автентичен растеж.
Наследява го синът му, Вторият император, само че единствено след 6 години е погубен след въстанието на народа и благородниците. Така приключва ръководството на династия Цин.
Династия Хан
Династия Хан сменя тази на обединителя на Китай. Неин създател е Лиу Бан, един от водачите на въстанието против Втория император. Династията Хан ръководи към 4 века с едно малко спиране. Това е Златният век на Китай.
Управлението се трансформира в интервал на икономически напредък, развиване на парите. Секат се монети, с цел да се финансират походи и да се колонизират земи. Династията присвоява производството на сол и желязо и диктува комерсиалните връзки.
Напредък има и в техниката и науката. Изобретения като хартията, корабното кормило, сеизмографът, негативните цифри и други са от времето на династия Хан.
Династия Суей
Политическата разпокъсаност, която настава при ръководството на императорите от династия Хан, води до промяна на 4-вековното им ръководство.
Сменят я императорите от династия Суей. Те ръководят малко, единствено 37 години, само че сплотяват разединената поради непрекъснати междуособици страна и организират промени, изключително създателят - император Уан.
При тази династия на императори се понижават налози, отстранява се монополът на страната върху производството на сол и вино, секат се монети.
Императорите от династия Суей градят държавната администрация по нов метод и това понижава броя на държавните служители.
Основателят на династията е погубен от своя наследник Ян Гуан, който заема мястото му и продължава промените. Той мести и столицата, като дружно с него се реалокират и 10 хиляди богати фамилии, за които строи и дворци.
Династия Суей е известна и с работите към градежа на Великата стена, за което са свикани 1 милион души.
Във външната политика обаче императорите Суей не са по този начин положителни. Ян Гуан води несполучливи войни с тюрките и постоянно признава своята взаимозависимост от тях. Императорът организира и несполучливи походи против Корея, което води до експлоадирането на въстание. Императорът бяга на юг, само че е погубен от стражата на двореца.
Династия Тан
След отстраняването на Ян Гуан династия Суей отстъпва и следва нова промяна в ръководството. На ред идва династия Тан. Управлението на императорите продължава 289 години - до 907 година. За малко ръководството на тази династия е прекратено от императрица У Дзетян. През 705 година Тан възвръщат властта си.
Столицата Чанан на императорите Тан е най-големият град в света за времето си и също се счита за напредък в ръководството на императорите дружно с ръководството на династия Хан.
Будизмът процъфтява при тази династия и императорското семейство го постанова в китайската просвета.
Периодът на династия Тан е златен век за изкуството и културата. Държавната администрация се разраства доста при тази династия, а бюрокрацията е основен детайл от държавното ръководство.
Династия Сун
Това е една от най-значителните ръководещи династии китайски императори в интервала 960-1279 година. Императорите Сун сплотяват страната и централизират ръководството, само че падат под зависимостта на монголите, които на собствен ред основават своя династия - Юан.
Династия Сун реалокира столицата в Ханджоу и води непрекъснати битки за битие с варварските племена на открито. Във вътрешен проект ръководството на императорите се характеризира с непрекъснати селски въстания, които обаче не пречат на възстановяване на стопанската система на страната и повишаване на популацията.
Управлението на тази династия се съпоставя с епохата на Просвещението в Европа, защото тогава живеят едни от най-изявените мислители и философи, които слагат основите на неоконфуцианството. Реформи са осъществени в армията, основан е мощен флот. За първи път се употребяват книжни пари.
Династия Мин
Епохата Мин стартира с идването на власт на първия император от династия Мин през 1368 година. Това е едно от най-добре уредените и постоянни ръководства в историята на човечеството, освен на Китай.
Тогава Китай построява мощен флот и непрекъсната войска от 1 милион души. Династията осъществя и големи строителни планове като възобновяване на Китайската стена, градежа на Забранения град и други. Възстановяване на земеделието, търговия и занаяти и изключително търговията с испанци, португалци и холандци включва страната в международния търговски продан.
Природните бедствия, епидемиите и срутва в виталния стандарт на хората през ХVІІ век водят до основаване на размирен настроения, които срутват династията.
Династия Цин
През ХVІІ век е учредена династия Цин. Тя е последната ръководеща династия императори, след което страната престава да бъде империя.
Цин ръководят от 1611 до 1912 година. При тази династия в Тибет са сложени и въведени система за закони на ръководство и правила за тяхното използване.
При тази династия са и битките Тибет да бъде откъснат от Китай, само че това не става. Позициите на Китай в Тибет, открити още от династия Юан, се резервират.
Китай става република след последната династия императори. Всички управлявали династии способстват за развиването на империята и множеството от достиженията, които вършат Китай прочут през днешния ден, са от времето на китайските императорите.
