Българските владетели: Цар Симеон Велики
Името на цар Симеон Велики постоянно се произнася с респект. Една от най-популярните и сполучливи персони, управлявали България, той е прочут с редица каузи. На първо място са сполучливите войни против Византия и Златният век. Това се дължи най-много на обстоятелството, че той самият е бил византийски ученик, добре осведомен с достиженията на Източната Римска империя в построяването на държавността и културата. Спрямо тях той насочва личните си старания в реализиране на прогрес и развиване на своята татковина България.
Цар Симеон е наследник на княз Борис І. Предполага се, че е роден през 864 година в тогавашната столица Плиска. Едва 14 годишен, през 878-ма е изпратен да учи в Константинопол. Там приключва най-популярната по това време Магнаурска школа и приема отшелнически ранг. Връщайки се в родината, той се отдръпва в манастир. Скоро по-късно на престола е комплициран Владимир-Расате, който постепенно, само че несъмнено почнал да връща България към езическите богове. Това предиздвикало Симеон да излезе от манастира и да смъкна Владимир, който хвърлил в пандиза до края на живота му. Той е освободен от монашеския обет и приет за княз.
Управлението му стартира с проблеми. През 894 почнала икономическа война с Византия. Въпросът бил за преместването на тържището за български артикули от Константинопол в Солун и увеличението на митата им. Църковната самостоятелност на България също бил не по-малък фактор.
Във войната присъединяване взели и маджарите, с които Симеон хитро се съюзил. Така, през 896 той нанесъл съществено проваляне и на византийците при Булгарофигон, след което територията на България доста се разширила.
Следващата война с Византия била стартирана от нововъзцарилия се император Александър. След отхвърли му да заплаща годишния налог на България през 913 войските на Симеон се изправили пред стените на Константинопол. След голям брой договаряния била реализирана договореност и даже освен това - византийският патриарх Николай Мистик дал на Симеон купата „ цар ”.
Императрица Зоя, която взела властта посредством прелом, още веднъж потърсила реванш и възобновила войната с българите. Решаващият конфликт станал при река Ахелой през 917. И там Симеон спечелил велика победа, а армията на пълководеца Лъв Фока била обкръжена и съвсем напълно унищожена.
Паралелно с водените войни, България по времето на Симеон търпяла невъобразим стопански и културен напредък. Велики Преслав се гради в продължение на 28 години като нова столица. Мащабите и хубостта му и до през днешния ден са неизмерими.
Под егидата на царя там се развива блестяща книжовна школа, като самият той взел участие в превеждането на книгите от християнските мъдреци. Освен интелектуалното развиване, което подкрепя Симеон, той се грижи и за духовното.
Смъртта си Симеон намира във война с хърватите през 927 година. Мирът както с Византия, по този начин и с другите съседи, скоро е открит от наследника му цар Петър. Така той резервира множеството завоевания на татко си.
