Какви са знанията на българските студенти по икономика?
Имаме ли учредения да се тормозим, че икономическата просвета в целия Западен свят наподобява на картината на фламандския художник Питър Брьогел – „ Притча за слепците “?
В редица свои изследвания фондация „ Информационните технологии и бъдещето на икономическата просвета “ (ИТБИН) търси отговор на този въпрос.
ПРЕСТИЖЪТ
„ За всеки разумен човек е повече от явно, че в днешно време икономическата просвета е завоювала своя авторитет и самопризнание, поради това че основава и популяризира познания за ръководството и развиването на индустриалния (включително и човешкия) капитал. По тази причина следим по какъв начин професионални икономисти стават едни от най-качествените младежи на Европа с желанието да развият личен бизнес, или да доближат добре платени управнически равнища “, безапелационни са от фондацията.
Обекти на изследванията са били особено подбрани будни студенти от трети и четвърти курс бакалаври и магистри, които са получили и заплащане. Освен това са имали и време за консултация с всевъзможни осведомителни източници.
Проучванията са се провели в стопанските факултети на водещи университети в България, измежду които СУ „ Климент Охридски “, Техническия университет – София, Университета за национално и международно стопанство, а в онлайн изследванията са се присъединили и Техническият университет – Варна, Тракийският университет – Стара Загора, Русенският университет „ Ангел Кънчев “ и други.
Въпросите са били такива, че всеки човек, с желание да ръководи огромни индустриални системи, би следвало да може да отговори. Студентите е трябвало да дадат пояснение на обективното значение на понятия като „ стопанска система “ и „ икономическа просвета “ – и двете, в основата на тяхното обучение. Трябвало е и да могат да обяснят по какъв начин едно дружество основава стойност или какво е кардиналното устройство и метод на действие на едно машиностроително дружество.
ЗНАНИЕТО…
За да не провокират ненужно напрежение сред другите образователни заведения, от ИТБИН цитират единствено факултетите, от които идват отговорите на студентите.
Публикуваме част от тях без редакторска интервенция:
„ Обективното значение на понятието „ стопанска система “ е спорно изречение, защото сама по себе си стопанската система е относително млада и неточна просвета “ – студент по „ Икономика и финанси “, 4-ти курс, Бакалавър.
„ Всъщност, доста хора намират за мъчно да дадат тъкмо определение за стопанската система и да опишат с какво тъкмо се занимават икономистите “ –студент по „ Стопанско ръководство “, 4-ти курс, Бакалавър.
„ Икономиката е просвета, зародила още в древността, подбудена от размяната на плебеи сред хората “ – студент по „ Стопанско ръководство “, 4-ти курс, Бакалавър.
„ Икономиката за мен е едно много обхватно разбиране. Десетки са определенията за стопанска система, икономикс, стопанство, само че какво значение имат те, в случай че ние не разбираме същността им, а просто се опитваме да запомним велики открития, теории и способи? Да, те са довели до развиването на света, добър образец са, само че в случай че не ги проучваме и не вникнем в същността им това би било без значение, а годините учене биха били на вятъра изгубени, а времето окончателно изгубено “ – студент по „ Индустриален мениджмънт “, 4-ти курс, Бакалавър.
„ Като кардинално устройство от едно машиностроително дружество до друго има разлика колкото от земята до небето. Всички зависи какъв брой са усъвършенствани и автоматизирани процесите в него и каква е Коб-Дъгласовата индустриална функционалност и отношението на Работна ръка към Машини, с които се създава дадената продукция. От позиция на метод на действие предприятието още веднъж опира до своята индустриална функционалност т.е методология за произвеждане, като мога да прибавя, че за метода на действие са от основна значимост две неща: кой взема решенията и каква е връзката сред другите отдели/звена на предприятието “ - студент по „ Икономика и финанси “, 4-ти курс, Бакалавър.
„ Устройството и методите на действие на едно машиностроително дружество, а и на всяко друго дружество зависят от голям брой фактори – величина на предприятието, съответната активност на предприятието (международен цех за произвеждане на коли и цех за произвеждане на мотори за косачки са два типа машиностроителни фабрики, само че с изцяло разнообразни структури и способи на функциониране) “ – студент по „ Стопанско ръководство “, 4-ти курс, Бакалавър.
Добавена стойност се основава:
„ Тогава когато може да предложи на потребителите артикул, който да съдържа обещано неповторимо или рядко срещано свойство, функционалност и така нататък “ – студент по „ Мениджмънт на човешките запаси “, 4-ти курс, Магистър.
„ Добавена стойност се основава с поддръжка на избрани дела, обществена отговорност “ – студент по „ Бизнес стопанска система “, 2-ри курс, Бакалавър.
" Чрез произвеждане и експорт на продукция (включително в областта на услугите) " - студент по „ Икономически разбори и планове за районно развиване “, 4-ти курс, Магистър.
„ Основно посредством нововъведения, цифровизация (до колкото е възможно), рационализация и увеличение на капитала “ - студент по „ Информационни технологии в стопанската система и ръководството “, 2-ри курс - Магистър.
Виновникът?
Един от изводите на фондацията е, че всички разнородни избрания ясно показват неналичието на каквото и да е единно познание, само че дали в действителност студентите са отговорни, питат те?
Според тях в днешно време, при започване на третото десетилетие на XXI век и при свободно прилагане на Интернет, са нужни стотици човекочасове целеустремен научноизследователски труд, с цел да се реализира ясно житейско схващане на обективните смисли на понятията „ стопанска система “ и „ икономическа просвета “.
„ Всеки образован, актуален човек, който свободно и постоянно употребява Интернет и всевъзможни други източници на информация, само че в никакъв случай не си е поставял нарочна цел за осъзнато реализиране на такова схващане, ще одобри това изказване за неуместно, заради няколко аргументи “, признават от ИТБИН. И допълват, че преди всичко всеки образован човек има вяра, че самият той към този момент е формирал ясно житейско схващане за обективните смисли на понятията „ стопанска система “ и „ икономическа просвета “ и това схващане е напълно сходно с разбирането на всички сходни на него хора. На второ място всеки образован човек има вяра, че големите вложения на европейския свят за развиване и разпространяване на научно познание за феномена, наименуван „ стопанска система “ – вложения в размер на милиони човекочасове и милиарди евро годишно – намират отражение в просветителната система във тип на голям брой научни изявления, в които има съдържателно ясни и сходни избрания за обективното значение на разискваните понятия.
Но дано в действителност забележим какво тъкмо се преподава и какво учат студентите?
Из икономическата терминология...
От фондацията показват извадки от публични, налични и авторитетни източници:
„ Икономика – обемно и многопланово разбиране, другите хора влагат в него друго наличие “;
„ Отваряйки всеки речник, както енциклопедичен, по този начин и стопански, може да се срещнат голям брой негови трактовки “;
„ Всеки учебник или разяснителен речник по икономика дава свое определение за стопанската система като просвета “;
„ Икономиката е просвета за избора, човешкото деяние и следствията от него в свят на неограничени потребности и лимитирани запаси “;
„ Икономиката търси и проучва правилата и логическите връзки, които съпътстват самостоятелния избор всред решения с незнаен резултат, в изискванията на изменящи се желания и лимитирани, само че неизброими запаси “;
„ С развиването на икономическата доктрина като просвета се променя и трактовката на предмета ѝ. Икономистите се интересуват от необятен кръг от проблеми и на разнообразни стадии от икономическото развиване на чело на икономическата просвета застават разнообразни техни идейни групи “;
„ Именно този развой на изменящи се потребности и средства за задоволяването им, е предмет на икономическата просвета “.
Всеки разумен човек ще откри по какъв начин тези разнородни избрания на понятията показват неналичието на каквото и да е единно мислене измежду създателите им. В същото време престижът на икономическата просвета непрекъснато пораства, като даже се е наложило мисленето, че всеки един ефикасен управленец би трябвало да бъде на първо място икономист. Оттам и голяма част от младежите избират да учат точно дисциплини, произлизащи от „ икономическата просвета “, като „ стопанска система “, „ мениджмънт “, „ финанси “ и други.
„ Дали в действителност не ставаме очевидци на това по какъв начин едни доста будни и умни младежи могат да бъдат комплицирани от актуалните научни стопански отвлечени разсъждения и безплодни умувания? Излизайки от университета, тъкмо тези младежи са със заслепеното самочувствие, че са добре готови за ръководството на стопанската система в действителния свят, а на процедура те даже не могат да дадат ясно и тъкмо определение какво е кардиналното устройство и метод на действие на едно машиностроително дружество – какво остава да ръководят такова в бъдеще “ - акцентират от фондацията „ Информационните технологии и бъдещето на икономическата просвета “.
В редица свои изследвания фондация „ Информационните технологии и бъдещето на икономическата просвета “ (ИТБИН) търси отговор на този въпрос.
ПРЕСТИЖЪТ
„ За всеки разумен човек е повече от явно, че в днешно време икономическата просвета е завоювала своя авторитет и самопризнание, поради това че основава и популяризира познания за ръководството и развиването на индустриалния (включително и човешкия) капитал. По тази причина следим по какъв начин професионални икономисти стават едни от най-качествените младежи на Европа с желанието да развият личен бизнес, или да доближат добре платени управнически равнища “, безапелационни са от фондацията.
Обекти на изследванията са били особено подбрани будни студенти от трети и четвърти курс бакалаври и магистри, които са получили и заплащане. Освен това са имали и време за консултация с всевъзможни осведомителни източници.
Проучванията са се провели в стопанските факултети на водещи университети в България, измежду които СУ „ Климент Охридски “, Техническия университет – София, Университета за национално и международно стопанство, а в онлайн изследванията са се присъединили и Техническият университет – Варна, Тракийският университет – Стара Загора, Русенският университет „ Ангел Кънчев “ и други.
Въпросите са били такива, че всеки човек, с желание да ръководи огромни индустриални системи, би следвало да може да отговори. Студентите е трябвало да дадат пояснение на обективното значение на понятия като „ стопанска система “ и „ икономическа просвета “ – и двете, в основата на тяхното обучение. Трябвало е и да могат да обяснят по какъв начин едно дружество основава стойност или какво е кардиналното устройство и метод на действие на едно машиностроително дружество.
ЗНАНИЕТО…
За да не провокират ненужно напрежение сред другите образователни заведения, от ИТБИН цитират единствено факултетите, от които идват отговорите на студентите.
Публикуваме част от тях без редакторска интервенция:
„ Обективното значение на понятието „ стопанска система “ е спорно изречение, защото сама по себе си стопанската система е относително млада и неточна просвета “ – студент по „ Икономика и финанси “, 4-ти курс, Бакалавър.
„ Всъщност, доста хора намират за мъчно да дадат тъкмо определение за стопанската система и да опишат с какво тъкмо се занимават икономистите “ –студент по „ Стопанско ръководство “, 4-ти курс, Бакалавър.
„ Икономиката е просвета, зародила още в древността, подбудена от размяната на плебеи сред хората “ – студент по „ Стопанско ръководство “, 4-ти курс, Бакалавър.
„ Икономиката за мен е едно много обхватно разбиране. Десетки са определенията за стопанска система, икономикс, стопанство, само че какво значение имат те, в случай че ние не разбираме същността им, а просто се опитваме да запомним велики открития, теории и способи? Да, те са довели до развиването на света, добър образец са, само че в случай че не ги проучваме и не вникнем в същността им това би било без значение, а годините учене биха били на вятъра изгубени, а времето окончателно изгубено “ – студент по „ Индустриален мениджмънт “, 4-ти курс, Бакалавър.
„ Като кардинално устройство от едно машиностроително дружество до друго има разлика колкото от земята до небето. Всички зависи какъв брой са усъвършенствани и автоматизирани процесите в него и каква е Коб-Дъгласовата индустриална функционалност и отношението на Работна ръка към Машини, с които се създава дадената продукция. От позиция на метод на действие предприятието още веднъж опира до своята индустриална функционалност т.е методология за произвеждане, като мога да прибавя, че за метода на действие са от основна значимост две неща: кой взема решенията и каква е връзката сред другите отдели/звена на предприятието “ - студент по „ Икономика и финанси “, 4-ти курс, Бакалавър.
„ Устройството и методите на действие на едно машиностроително дружество, а и на всяко друго дружество зависят от голям брой фактори – величина на предприятието, съответната активност на предприятието (международен цех за произвеждане на коли и цех за произвеждане на мотори за косачки са два типа машиностроителни фабрики, само че с изцяло разнообразни структури и способи на функциониране) “ – студент по „ Стопанско ръководство “, 4-ти курс, Бакалавър.
Добавена стойност се основава:
„ Тогава когато може да предложи на потребителите артикул, който да съдържа обещано неповторимо или рядко срещано свойство, функционалност и така нататък “ – студент по „ Мениджмънт на човешките запаси “, 4-ти курс, Магистър.
„ Добавена стойност се основава с поддръжка на избрани дела, обществена отговорност “ – студент по „ Бизнес стопанска система “, 2-ри курс, Бакалавър.
" Чрез произвеждане и експорт на продукция (включително в областта на услугите) " - студент по „ Икономически разбори и планове за районно развиване “, 4-ти курс, Магистър.
„ Основно посредством нововъведения, цифровизация (до колкото е възможно), рационализация и увеличение на капитала “ - студент по „ Информационни технологии в стопанската система и ръководството “, 2-ри курс - Магистър.
Виновникът?
Един от изводите на фондацията е, че всички разнородни избрания ясно показват неналичието на каквото и да е единно познание, само че дали в действителност студентите са отговорни, питат те?
Според тях в днешно време, при започване на третото десетилетие на XXI век и при свободно прилагане на Интернет, са нужни стотици човекочасове целеустремен научноизследователски труд, с цел да се реализира ясно житейско схващане на обективните смисли на понятията „ стопанска система “ и „ икономическа просвета “.
„ Всеки образован, актуален човек, който свободно и постоянно употребява Интернет и всевъзможни други източници на информация, само че в никакъв случай не си е поставял нарочна цел за осъзнато реализиране на такова схващане, ще одобри това изказване за неуместно, заради няколко аргументи “, признават от ИТБИН. И допълват, че преди всичко всеки образован човек има вяра, че самият той към този момент е формирал ясно житейско схващане за обективните смисли на понятията „ стопанска система “ и „ икономическа просвета “ и това схващане е напълно сходно с разбирането на всички сходни на него хора. На второ място всеки образован човек има вяра, че големите вложения на европейския свят за развиване и разпространяване на научно познание за феномена, наименуван „ стопанска система “ – вложения в размер на милиони човекочасове и милиарди евро годишно – намират отражение в просветителната система във тип на голям брой научни изявления, в които има съдържателно ясни и сходни избрания за обективното значение на разискваните понятия.
Но дано в действителност забележим какво тъкмо се преподава и какво учат студентите?
Из икономическата терминология...
От фондацията показват извадки от публични, налични и авторитетни източници:
„ Икономика – обемно и многопланово разбиране, другите хора влагат в него друго наличие “;
„ Отваряйки всеки речник, както енциклопедичен, по този начин и стопански, може да се срещнат голям брой негови трактовки “;
„ Всеки учебник или разяснителен речник по икономика дава свое определение за стопанската система като просвета “;
„ Икономиката е просвета за избора, човешкото деяние и следствията от него в свят на неограничени потребности и лимитирани запаси “;
„ Икономиката търси и проучва правилата и логическите връзки, които съпътстват самостоятелния избор всред решения с незнаен резултат, в изискванията на изменящи се желания и лимитирани, само че неизброими запаси “;
„ С развиването на икономическата доктрина като просвета се променя и трактовката на предмета ѝ. Икономистите се интересуват от необятен кръг от проблеми и на разнообразни стадии от икономическото развиване на чело на икономическата просвета застават разнообразни техни идейни групи “;
„ Именно този развой на изменящи се потребности и средства за задоволяването им, е предмет на икономическата просвета “.
Всеки разумен човек ще откри по какъв начин тези разнородни избрания на понятията показват неналичието на каквото и да е единно мислене измежду създателите им. В същото време престижът на икономическата просвета непрекъснато пораства, като даже се е наложило мисленето, че всеки един ефикасен управленец би трябвало да бъде на първо място икономист. Оттам и голяма част от младежите избират да учат точно дисциплини, произлизащи от „ икономическата просвета “, като „ стопанска система “, „ мениджмънт “, „ финанси “ и други.
„ Дали в действителност не ставаме очевидци на това по какъв начин едни доста будни и умни младежи могат да бъдат комплицирани от актуалните научни стопански отвлечени разсъждения и безплодни умувания? Излизайки от университета, тъкмо тези младежи са със заслепеното самочувствие, че са добре готови за ръководството на стопанската система в действителния свят, а на процедура те даже не могат да дадат ясно и тъкмо определение какво е кардиналното устройство и метод на действие на едно машиностроително дружество – какво остава да ръководят такова в бъдеще “ - акцентират от фондацията „ Информационните технологии и бъдещето на икономическата просвета “.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ