Имаме /добрия ли? лошия ли?/ шанс да живеем във време

Имаме /добрия ли? неприятния ли?/ късмет да живеем във време на цивилизационен конфликт. На карта е подложен не толкоз въпроса кой, коя мощ, ще надделее, колкото кои цивилизационни правила ще останат в предишното и кои ще осветяват пътя ни към бъдещето.

Не всеки спор в интернационалните връзки е и цивилизационен конфликт. Понякога и век, и епохи, са отминавали, без да се стига до това висшо тестване за човешките общности.

Коя е отличителната линия на цивилизационния конфликт? Това е стремежът на един, или на всички участници в даден спор, освен да бъде надвит съперника, само че да бъдат изменени някои, или всички, правила на публичното и междудържавното държание, т.е. съответната цивилизация.

От тази позиция първата международна война не е цивилизационен конфликт. Тя приключва с спечелили и победени, само че не открива нови цивилизационни правила.

Затова и в доста връзки изискванията, наложени от спечелилите, тласкат победените в пътя на реванша, т.е. към новия спор.

Победителите във втората международна война си дадоха тип, че откриват някои нови правила на интернационалните връзки. Твърде скоро, в хода на по този начин наречената студена война и изключително след нейния прокламиран /но не и действителен!/ край, се видя, че новото е било единствено видимо.

След някои лъкатушения, съвсем всички основни сили в последните две десетилетия наподобява, че застават на пътя на цивилизационния конфликт. Русия прокламира тази си позиция намерено и в последните седмици я материализира, по този начин да се каже, в поредност съответни дейности. Като реакция на нейните дейности, или като лична оценка, се вижда, че както огромните, по този начин и по-скромните по растеж и мощ страни, се стремят да заявят свое виждане и позиция. Подобни, да ги назовем, търсения на пътя, историята го демонстрира, се вземат решение от време на време за броени дни и седмици, други път – за години и десетилетия.

Главното, това, което бележи и остава в съзнанието на всяка общественост и страна, е присъединяване, които тя самата – дребна или огромна – взема в разискването и решаването на цивилизационния конфликт. Верността, съмненията, даже отклонението от съществуващи връзки и задължения, са белези на обещано държание. Но те не могат да заменят нужното на всяка общественост в сходен миг. А точно – преосмисляне и оценка на изминатия път и креативно и градивно вглеждане в това, което следва.

Като се изключи „ Възраждане “ отпред с Костадин Костадинов, българските партии бягат от риска и отговорността да търсят да формулират българска позиция по проблемите на цивилизационния конфликт. Смятат, че да заявят по кое време намерено, по кое време с недомлъвки приобщаването си към позицията на някоя от огромните сили, е всичко, което се чака от тях.

С това си държание те снижават и обезценяват освен позицията на България.

Те лишават от стойност и личната си роля в определянето на националната орис и оферират всички шансове за намеси на открити и прикрити непознати сили.

Главните борби и старания в почналия цивилизационен конфликт занапред предстоят.

Обществото, нацията, България, търсят политическите сили да се извърнат без никакви задръжки и условности към националния интерес и да намерят своята роля в неговото оповестяване и отбрана.

Днес. Защото на следващия ден може би ще бъде късно.