Мария Пилева е възпитаник на СУ Св. Климент Охридски“, където

Мария Пилева е ученик на СУ „ Св. Климент Охридски “, където през 2016 година пази докторат на тематика „ Религиозни претекстове в българските преводи на англоезична белетристика през ХІХ век “. Лауреат е на премията на Съюз на българските писатели за ярки достижения в региона на теорията, историята и рецензията на превода за 2018 година с книгата ѝ „ Бунт, вяра, възмездие “. През 2023 година се хабилитира в Института за литература към Българска академия на науките. Изследователските ѝ ползи са в региона на литературознанието, религията, теорията на превода.

- Доц. Пилева, какво Ви предизвика да напишете книга за американския мисионер Албърт Лонг с изключение на историческата благодарност за известната му роля в отбрана на българите в Османската империя?

- Д-р Албърт Лонг се оказа основна фигура за Българското възобновление. Първите ми усещания от него бяха като преводач на художествена литература и на Библията на новобългарски език дружно с доктор Илайъс Ригс, Петко Славейков и други Като подобен Лонг превежда извънредно правилно към оригинала и към авторовите хрумвания и задава висок стандарт за идващите преводачи. А преди три години, когато започнах работа в Българска академия на науките, се наложи да приготвя няколко публикации за мисионери с принос към българската литература и просвета за новата Енциклопедия „ Българско възобновление “ с основен редактор проф. Р. Дамянова. Тук попадат Джеймс Кларк, Чарлс Морс, Илайъс Ригс и други американски книжовници. Но за доктор Лонг открих голямо количество архивен материал – писма, отчети, мемоари, както и публикации в непознатата периодика, които до момента са били непознати за българската читателска аудитория.

Освен това той е изявен журналист – редактира най-дългогодишното списание „ Зорница “, написа авторски публикации, един огромен исторически текст за българите като част от славянското семейство, спомен за срещата си със Стефан Стамболов на Първото българско ревю в Пловдив през 1892 година Но доктор Лонг е освен изявен литератор, а работи и като професор по естествени науки в влиятелното образователно заведение Робърт лицей в Цариград (1872–1901), с

което способства за образоването на стотици българи, а публичната му поддръжка след кървавото потушаване на Априлското въстание няма аналог в българската история.

Когато до преподавателите в Колежа стигат сведения от Батак, Перущица и други потърпевши региони, те стартират да ги превеждат и първите изявления в „ Дейли нюс “ и „ Таймс “ се случват точно с помощта на доктор Лонг и шефа доктор Уошбърн. Така се обрисува обликът на доктор Лонг като участник в българското културно-просветно дело, придвижването за църковна самостоятелност, битката за политическо и национално избавление на българите през XIX век. За него липсват цялостни проучвания до този миг – има публикации на сътрудници, които се допират в една или друга степен до неговите разностранни действия, множеството го загатват по отношение на превода на Библията, с който се утвърждава книжовния език, а в един съответен интервал от близкото минало (1944–1989) заслугите му съзнателно се премълчаваха. Два по-обемни текста за Лонг са останали в ръкопис. Затова просто пристигна времето да се напише тази книга и да се напомнят заслугите му, които са оценени високо от неговите съвременници – той получава от княз Александър Батенберг ордена „ Св. Александър “ III ст. за специфични заслуги към националната идея, а от княз Фердинанд – медал за гражданска заслуга III ст., както и приветствен адрес от Учредителното национално заседание през 1879 година

- Това не е първата Ви монография, имате и издадени сборници преди този момент и прави усещане, че ползите Ви са ориентирани в литературно-историческото изследователско поле, по този начин ли е в действителност и за какво?

- Завършила съм българска лингвистика и ме интересуват живо развиването на литературата и процесите в нея, само че те не биха могли да се обзет изцяло без историческия подтекст. Затова методът ми е интердисциплинарен – диря връзки, въздействия, отзвуци освен сред литературата, езика и историята, само че и с религията, социологията, етнологията. В първата ми книга за българските преводи на англоезична литература беше доста забавно да се наблюдава в кои интервали кои тематики и претекстове са желани и кои – цензурирани, което се допира в някаква степен и до политологията. Но всичко в науката, както и в живота, е обвързвано, и когато се опитваме да го откъснем и изолираме от другите области, не можем да забележим цялостната картина.

- Младите хора, с които поддържате връзка в СУ, интересуват ли се от тези проблеми, по Ваши усещания?

- Преди няколко години, когато водих извършения в СУ, имаше студенти, които се интересуваха от тази проблематика, не доста, само че въпреки всичко тези, които са отдадени напълно на филологията, схващат, че

словото е в основата на всичко и то върви дружно с духа.

Още по-назад във времето, когато преподавах в учебно заведение, също имаше деца, които четяха доста и това се виждаше в метода им на мислене, в метода на говорене, в държанието им. Дори направихме писателски клуб и някои от тях имат към този момент отпечатани разкази.

- В каква степен религията участва в българското обучение? Питам, тъй като и това е област във вашите научни ползи?

- Религията участва бих споделила прекомерно официално в българското обучение. Има, несъмнено, СИП „ Религия “, от 2018 година са одобрени образователните стратегии от I до XII клас, формирани са и образователни пособия с разновидности „ християнство – православие “, „ ислям “ и „ неконфесионално образование “. Знаете, че имаше много разногласия в обществото дали въобще би трябвало да се вкара подобен СИП. В часовете по литература се появяват древен истории, тематики и претекстове в 5-ти и 8-ми клас по актуалната стратегия по БЕЛ. Тук може да се сложи въпросът за компетентността на учителите по литература в тази област – за жалост, знам, че някои сътрудници отхвърлят да преподават за Библията по ред аргументи. Но множеството сътрудници, макар безразборното редуциране и преструктуриране на стратегиите, намират метод да вметнат духовни правила и аспекти, с цел да възпитат етични и морални жители. Във филологическите специалности на университетите отвън богословските факултети няма самостоятелен предмет Библия и литература – оферират се единствено някои свободноизбираеми курсове, до които достъп имат дребна част от студентите. Така че това е проблем, за който, в случай че не се откри позволение, ще се задълбочава от ден на ден в бъдеще.

- В навечерието на 24 май не мога да не Ви попитам за ролята на духовността и образованието в актуалното ни общество – има ли я, или е единствено доброжелание за по-голямата част от българите?

- На този празник отдаваме респект към словото и признаваме напъните на хората, посветили живота си на него. Д-р Лонг е един от радетелите Денят на Св. св. Кирил и Методий да се чества още преди Освобождението на България (11 май по остарял стил).

С това оказва помощ на учениците в Робърт лицей да изградят национално схващане, да се видят като обединен народ и общественост със собствен език, просвета, обичаи. Днес имаме огромна потребност от сходни духовни фигури, които да консолидират нацията ни. Защото,

в случай че от празника се отстрани духовното значение – да напомним на читателите, че Светите братя са били мисионери и книжовници, които осъществят първия превод на славянската Библия – то от него ще остане единствено една гола традиция без наличие.

Не можем единствено да приказваме, че вярата ни е запазила като народ по времето на Османската империя. Вярата и духовността би трябвало да са в основата на обществото и на образованието и в наши дни, с цел да можем да продължим почтено напред и да имаме какво да завещаем на децата си.