Родих детето в друг град, но трябваше да го оставя
Имах мъчно детство. Баща ми напуснал майка ми, до момента в който била бременна. Беше й мъчно да се оправя сама. Когато навърших седем години, тя умря от рак. Сестрата на майка ми нямаше деца и по тази причина пое грижите за мен. Така станах нейна племенница и щерка.
Леля ми също не живееше богато. След като приключих образованието си, незабавно започнах работа като детска учителка. Харесвах работата си, тъй като доста обичах децата. Изглеждаше, че всичко се подрежда добре. Но след известно време затвориха детската градина и останах без работа. Градът е дребен и беше мъчно да си намеря работа в друга детска градина. Всички места бяха заети.
Започнах работа в един супермаркет. Подреждах стоките по рафтовете, а също по този начин дружно с водача доставяхме артикули до дребни магазини. Той беше доста благ човек.
Никога преди не бях излизала с момчета, не е необичайно, че вниманието и грижата на Александър ми повлияха по подобен метод, че се влюбих до уши в него. След известно време той ме срещна с майка си. И тя ми се стори добър човек. Била съм толкоз наивна. Тогава разбрах, че Александър въобще не е Александър. Името му е Али. Е, макар че не бях удовлетворена, че ме излъга си затворих очите за всичко. Обичах го без значение каква е религията му.
Той изиска да живеем дружно и аз се съгласих. Но след два месеца той ми забрани да работя в супермаркета, тъй като там има доста мъже. Освен това без майка му не можех даже да отида до хранителния магазин. В последна сметка тя стартира да се държи с мен като с робиня. По през целия ден готвех и чистех жилището.
Тогава разбрах, че съм бременна. Али и майка му желаеха да направя аборт. Дори записаха час при лекаря. Но един път, майка му излезе и не заключи вратата. Избягах при моя другарка, която живееше в различен град.
Там родих сина си, само че го оставих, тъй като нямах дом и работа.
Измина една година и извънредно скърбя за всичко. Как можах да постъпя по този начин със личното си дете?
