Има състояние на душата, срещу което самата Любов е безсилна – ДЖЕРАЛД ВАН
Има положение на душата, против което самата Любов е безсилна, тъй като душата се е вледенила към Любовта.
Адът всъщност е положение, което сами сътворяваме – положение на дефинитивно обособяване от Бога, и не тъй като Бог е отхвърлил индивида, а тъй като индивидът отхвърля Бога и това отказване е вечно точно тъй като, единствено по себе си, е станало непоклатимо.
Има сходни човешки прекарвания: ненавист, която е толкоз сляпа, толкоз тъмна, че Любовта единствено я прави още по-жестока;
горделивост, която е толкоз студена, че смирението единствено я прави по-надменна;
и не на последно място, бездействието, което по този начин обладава индивида, че никаква рецесия, никакъв позив, никакъв повод не може да го раздвижи, а в противен случай, карат го да потъва все по-дълбоко в апатията си.
Така е с душата и Бога; гордостта може да се трансформира в пъкъл, омразата може да се трансформира в пъкъл, всеки от седемте смъртни гряха може да се трансформира в ад; и не на последно място, леността, която е досада от божествените неща, и бездействието, което не търси разкайване, въпреки че вижда бездната, в която пропада душата, тъй като дълго и може би в дребни неща е привиквало да се отхвърля от всичко, което изисква някакво изпитание.
Дано Бог със своята благосклонност ни избави от това.
из „ Болката на Христос и тъгата на Бог “
Инфо: http://chetilishte.com
