Личо Стоунса страдаше от тежко заболяване, но не искаше да

„ Личо Стоунса страдаше от тежко заболяване, само че не искаше да се лекува. "

Това разкри пред „ България Днес " с нескрита болежка от загубата на рок ветерана именитият композитор, също родом от Пловдив, Стоиц Гъдев.

" Познавах доста добре Личо. Ние сме съседи, на 20 метра един от различен. И доста постоянно се виждахме. Много обичахме освен да слушаме музика, само че и да я проучваме “, споделя Гъдев.



" Но през лятото Личо си изключи всички телефони. Всичко! Facebook, телефони... и никой не знаеше какво става. Не искаше да поддържа връзка с никого. Ей по този начин си отиде Личо, както живя. Без да се лекува, без нищо, а е имал онкологично заболяване. Един сътрудник инцидентно ми сподели. Видял е сестра му и тя споделила, че той е доста тежко болен, доста е зле.

И несъмнено единствено тя и племенникът му са го виждали, преди да почине. Последно го видях долу пред блока. Викам му, че доста е измършавял, а той ми отговори: Ами тъй като малко хапвам ". И на мен не ми сподели за заболяването си. Не е взимал медикаменти. Това го знам от сестра му. Нищо не е взимал! Как е изтърпял тези болки, просто не мога да си показва ", удивлява се на стоицизма на Стоунса неговият сътрудник и съсед.

Той не може да се помири, че „ доста хора взеха да си вършат пиар даже и със гибелта на Личо “. „ Аз съм просто скован “, сподели Стоиц Гъдев.

Композиторът от Града на тепетата разясни пред " България Днес ", че връзката на Личо Стоунса с Лили Иванова би трябвало да се преглежда освен в личностно, само че и в професионално измерение. Двамата направиха може би най-хубавата плоча на Лили - " Наше лято ". Те имат огромно общо творчество зад тила си, стотици концерти в някогашния Съюз на съветските социалистически републики. Но Личо дава звука, китарата в „ Наше лято “. Лили няма по-добра плоча. И няма и да има “, счита Стоиц Гъдев.

Πο думите мy една от най-големите заслуги на Покойния именит рокаджия e " в Пловдив да погледнат на китарата по нов метод “. „ Защото той си беше първият тук, приказвам за рокендрола, който в тези времена не беше музика, правена иху-миху, като в днешните, чалги-малги, за развлечение. Той беше независимост! И рок музикантите с прически, с дрехи, дразнеха. Кого дразнеха - системата. И той си остана правилен на този дух. Другите се помириха някак си. А той не можа да го направи “, възхищава се на смелостта да бъде със свободен дух в несвободно време Гъдев.