Оправдан за убийство, осъден за незаконно оръжие
Има правосъдни каузи, за които споделяме, че са с висок публичен интерес. Казуси, които от чисто престъпни минават в обществено-политически. Един подобен проблем се оказа процесът против пловдивския доктор доктор Иван Димитров, който простреля пристигналия да обира гаража му Георги Джевизов - Плъха.
Наскоро съдът оправда лекаря по обвиняването в ликвидиране при превишаване рамките на неизбежната защита. Магистратите обаче осъдиха доктор Димитров на 2 години и 3 месеца условно за владение на нелегално оръжие - револверът, с който простреля Плъха. Получава се нещо като Параграф 22 - имаш право на самозащита, само че нямаш с какво да употребиш това свое право.
Случаят следва да бъде оценен еднообразно задълбочено и в двете измерения - обсегът на неизбежната защита и режимът за владеене на огнестрелно оръжие.
По въпроса за неизбежната защита в обществото от дълго време тече спор до каква степен е подходящо да се разгръща нейния обсег. През месец май бяха признати промени в Наказателния кодекс, които разшириха кръга на дейностите, които няма да бъдат глобени от закона. До преди този момент съществуваха някои откровени недомислици, като да вземем за пример, че неизбежната защита е позволена единствено с еднакво на нападението оръжие (т.е., в случай че те атакуван с нож, не може да отблъснеш нападението с пистолет). Законодателните промени са в посока улеснение на отбраняващия се, което е и в унисон с преобладаващите публични настроения.
Решението на пловдивския съд обаче провокира и противоположни реакции, главно в демократичните среди и гравитиращите към тях медии и неправителствени организации. Изказаха се отзиви, че съдът се е поддал на обществено-политически напън да оправдае един палач, че неизбежната самозащита не значи вендета и разпра, даже че е безчовечно да убиваш някого, тъй като краде (последното, в действителност, е най-новото дъно на " гражданската мисъл " )... Аз обаче няма да встъпвам в претекстовете на правосъдния състав, а ще се опитам да обмислям по отношение на публичните процеси, които водят до наказание в едни обстановки и оправдателни присъди в други.
Вторачени във " върховенството на закона " и претенциите ни по отношение на правосъдната система, като че ли забравихме, че писаните, човешки закони, следват неписаните, естествени и Божии закони. Законодателството и институциите, ангажирани с неговото съблюдаване, в реалност са въвлечени в една по-голяма борба - безконечната битка сред Доброто и Злото. Дефинициите за Добро и Зло са дадени в неписаните закони на нашата цивилизация (стъпваща върху християнския морал), а писаните закони единствено обличат в правна форма същите дефиниции. Когато имаме ясни критерии за Добро и Зло, можем елементарно да сътворим писаните закони. А в случай че се окаже, че те не пазят Доброто, постоянно могат да бъдат пренаписани.
Оправдателната присъда за лекаря е очевидна победа на Доброто над Злото (за съпоставяне, при сходен случай, иконописецът Йордан Опиц бе наказан дейно на отнемане от свобода). Като общество сме приели, че кражбата е Зло, респективно, реакцията против кражбата е Добро. Може да се спори дали реагиралият е минал границите на допустимото и от страната на Доброто е минал на страната на Злото (станал е убиец), само че надалеч по-важно е какви сигнали дават законодателството и съдът към жителите - към нарушителите и към техните жертви.
Където и да са границите на неизбежната защита, тя постановява обсега на правата, които имат нарушителят и жертвата. Свиването на тези граници облагодетелства нарушителите и дискриминира жертвите, а при разширението е противоположното. И тук следва да си отговорим на въпроса: какви са нашите цели като общество - да пазиме интереса на почтените жители, жертви на закононарушение, или да толерираме нарушителите, да ги жалим, да им даваме преимущество? Отговорът би следвало да е еднопосочно първият, само че нерядко разсъжденията, които изричат всякакви " правозащитници ", грантови деятели и други негодници, сочат недвусмислено, че те на процедура поддържат втората алтернатива.
Нормалните хора никога не са станали по-безчовечни от преди. Обществото постоянно е било извънредно нетолерантно към кражбите, без значение от публичното устройство и съпътстващото го законодателство. И при монархията, и при комунизма, и в този момент, в случай че тълпата имаше опция, щеше да линчува Плъха. Водена точно от естествените разбирания за Добро и Зло. А законите и съдът съществуват най-много поради това - да не позволяват разпра и произвол, които обаче биха се случили поради неписаните, Божии закони.
Що се отнася до режима за владение на огнестрелно оръжие, тук публичният спор е като че ли по-оспорван и с по-изравнени сили. Противниците на облекчение на режима (масово прилагане на оръжие) акцентират следните причини:
публичното схващане не е на нужното равнище и по-широкото разпространяване на огнестрелни оръжия усилва риска от произшествия с трагични последствия при малък мотив (по-просто казано, двама нападателни водачи, които се спречкат на кръстовище поради преимущество, до момента се биеха, а оттук насетне ще се стрелят);
всеобщото нахлуване на огнестрелни оръжия в общество с високи равнища на домашно принуждение съществено усилва риска от битови драми;
слабият надзор върху държанието на хора с психологични отклонения основава рискови обстановки за цялото общество;
усилва се рискът огнестрелно оръжие да попадне в ръцете на дете или непълнолетен;
Привържениците на либерализиране на режима, от своя страна, имат следните доводи;
всеобщото нахлуване на огнестрелни оръжия няма да докара до повече убийства - оръжията имат възпиращ резултат и смисълът от притежанието им е да не се стига до обстановка, при която да влязат в употреба;
рестриктивният режим няма отношение към нарушителите, тъй като те се доставят с нелегално оръжие; обстановката е в ущърб на порядъчните жители, които биха желали да имат законно оръжие, само че нямат тази опция - те или остават невъоръжени, или са принудени да употребяват нелегално оръжие (и в последна сметка, да получат условна присъда);
" Бог сътвори хората разнообразни - Колт ги направи равни " - по предписание жертвата е по-слаба физически от нападателя, само че при въоръжен конфликт тази уязвимост се елиминира;
възпитава се общество от по-овластени и в същото време по-отговорни човеци, което води до изцяло подсилване на националната сигурност.
В обществото битува схващането, че свободният достъп до огнестрелно оръжие води до повишение равнищата на престъпността. Но дали е по този начин? Ето един относителен разбор, откъс от материала на Ивет Шопска, озаглавен " Носенето и притежаването на огнестрелно оръжие - базисно гражданско право или належащо законово ограничаване? "
В реалност няма ясна статистическа взаимовръзка сред броя убийства от огнестрелни оръжия в щати със непоколебим надзор върху оръжията и в щати с по-слаб подобен. Ниските равнища на убийства с огнестрелни оръжия в щати като Ню Йорк, да вземем за пример, където по-малко от 10% на 100.000 души от популацията е заявило владеене на огнестрелно оръжие, по-скоро би трябвало да бъдат отнасяни към други влияещи фактори, а точно по-високите проценти на начетеност и по-добрата икономическа среда на тези общности.
Макар, че, положителните стопански условия в композиция със строги регулации на огнестрелните оръжия потвърдено не са поръчител за попречване на произшествия с огнестрелни оръжия влючващи използването им на обществени места. Като образец за това е Швеция.
Швейцария, е друго място в развития свят с висок стандарт на живот, където, пък, притежанието на персонално оръжие за самоотбрана е част от националната политика на страната. Противно на логиката, в Швейцария равнищата на улична и битова престъпност са даже по-ниски от доста други европейски страни и американски щати с доста по-строги правила за владение на огнестрелно оръжие от цивилни жители.
В Израел, като различен геополитически образец, всички израелски жители минават през военно образование и се снабдяват с право да имат персонално огнестрелно оръжие. Което няма никакъв резултат върху равнищата на уличната престъпност (ниска). Просто тъй като вярната настройка и вярното отношение към правото на самозащита са интегрирани в самата им просвета, освен в избран набор от законови уредби.
В множеството страни от Южна Америка, като различен образец от необятния свят, легалното владение на огнестрелно оръжие от физически лица е строго контролирано т.е. общо взето неразрешено. Това по никакъв начин не въздейства върху високите равнища на уличната и проведената престъпност в тези страни, нито пречи по някакъв метод на незаконните детайли да се снабдяват с огнестрелно оръжие. По този метод, на процедура, съзнателната част от популацията е беззащитна пред престъпността, което е огромен проблем за тези хора, оставени на произвола на мнимата правда. "
При всички положения, двата детайла (неизбежна защита и владение на огнестрелно оръжие) са взаимосвързани. Дори при демократичен достъп до оръжие, в случай че кръгът на защитата е оптимално ограничен, съвсем няма законови мотиви това оръжие да влезе в приложимост. А при уголемен кръг на защита, само че рестриктивен достъп, това теоретическо право не се подсигурява на процедура. Ясно е, че двете неща следва да бъдат хармонизирани. Което в нашия случай значи по-свободен достъп до огнестрелно оръжие. С неизбежната защита към този момент постигнахме прогрес. Димитър Петров, news.bg
Наскоро съдът оправда лекаря по обвиняването в ликвидиране при превишаване рамките на неизбежната защита. Магистратите обаче осъдиха доктор Димитров на 2 години и 3 месеца условно за владение на нелегално оръжие - револверът, с който простреля Плъха. Получава се нещо като Параграф 22 - имаш право на самозащита, само че нямаш с какво да употребиш това свое право.
Случаят следва да бъде оценен еднообразно задълбочено и в двете измерения - обсегът на неизбежната защита и режимът за владеене на огнестрелно оръжие.
По въпроса за неизбежната защита в обществото от дълго време тече спор до каква степен е подходящо да се разгръща нейния обсег. През месец май бяха признати промени в Наказателния кодекс, които разшириха кръга на дейностите, които няма да бъдат глобени от закона. До преди този момент съществуваха някои откровени недомислици, като да вземем за пример, че неизбежната защита е позволена единствено с еднакво на нападението оръжие (т.е., в случай че те атакуван с нож, не може да отблъснеш нападението с пистолет). Законодателните промени са в посока улеснение на отбраняващия се, което е и в унисон с преобладаващите публични настроения.
Решението на пловдивския съд обаче провокира и противоположни реакции, главно в демократичните среди и гравитиращите към тях медии и неправителствени организации. Изказаха се отзиви, че съдът се е поддал на обществено-политически напън да оправдае един палач, че неизбежната самозащита не значи вендета и разпра, даже че е безчовечно да убиваш някого, тъй като краде (последното, в действителност, е най-новото дъно на " гражданската мисъл " )... Аз обаче няма да встъпвам в претекстовете на правосъдния състав, а ще се опитам да обмислям по отношение на публичните процеси, които водят до наказание в едни обстановки и оправдателни присъди в други.
Вторачени във " върховенството на закона " и претенциите ни по отношение на правосъдната система, като че ли забравихме, че писаните, човешки закони, следват неписаните, естествени и Божии закони. Законодателството и институциите, ангажирани с неговото съблюдаване, в реалност са въвлечени в една по-голяма борба - безконечната битка сред Доброто и Злото. Дефинициите за Добро и Зло са дадени в неписаните закони на нашата цивилизация (стъпваща върху християнския морал), а писаните закони единствено обличат в правна форма същите дефиниции. Когато имаме ясни критерии за Добро и Зло, можем елементарно да сътворим писаните закони. А в случай че се окаже, че те не пазят Доброто, постоянно могат да бъдат пренаписани.
Оправдателната присъда за лекаря е очевидна победа на Доброто над Злото (за съпоставяне, при сходен случай, иконописецът Йордан Опиц бе наказан дейно на отнемане от свобода). Като общество сме приели, че кражбата е Зло, респективно, реакцията против кражбата е Добро. Може да се спори дали реагиралият е минал границите на допустимото и от страната на Доброто е минал на страната на Злото (станал е убиец), само че надалеч по-важно е какви сигнали дават законодателството и съдът към жителите - към нарушителите и към техните жертви.
Където и да са границите на неизбежната защита, тя постановява обсега на правата, които имат нарушителят и жертвата. Свиването на тези граници облагодетелства нарушителите и дискриминира жертвите, а при разширението е противоположното. И тук следва да си отговорим на въпроса: какви са нашите цели като общество - да пазиме интереса на почтените жители, жертви на закононарушение, или да толерираме нарушителите, да ги жалим, да им даваме преимущество? Отговорът би следвало да е еднопосочно първият, само че нерядко разсъжденията, които изричат всякакви " правозащитници ", грантови деятели и други негодници, сочат недвусмислено, че те на процедура поддържат втората алтернатива.
Нормалните хора никога не са станали по-безчовечни от преди. Обществото постоянно е било извънредно нетолерантно към кражбите, без значение от публичното устройство и съпътстващото го законодателство. И при монархията, и при комунизма, и в този момент, в случай че тълпата имаше опция, щеше да линчува Плъха. Водена точно от естествените разбирания за Добро и Зло. А законите и съдът съществуват най-много поради това - да не позволяват разпра и произвол, които обаче биха се случили поради неписаните, Божии закони.
Що се отнася до режима за владение на огнестрелно оръжие, тук публичният спор е като че ли по-оспорван и с по-изравнени сили. Противниците на облекчение на режима (масово прилагане на оръжие) акцентират следните причини:
публичното схващане не е на нужното равнище и по-широкото разпространяване на огнестрелни оръжия усилва риска от произшествия с трагични последствия при малък мотив (по-просто казано, двама нападателни водачи, които се спречкат на кръстовище поради преимущество, до момента се биеха, а оттук насетне ще се стрелят);
всеобщото нахлуване на огнестрелни оръжия в общество с високи равнища на домашно принуждение съществено усилва риска от битови драми;
слабият надзор върху държанието на хора с психологични отклонения основава рискови обстановки за цялото общество;
усилва се рискът огнестрелно оръжие да попадне в ръцете на дете или непълнолетен;
Привържениците на либерализиране на режима, от своя страна, имат следните доводи;
всеобщото нахлуване на огнестрелни оръжия няма да докара до повече убийства - оръжията имат възпиращ резултат и смисълът от притежанието им е да не се стига до обстановка, при която да влязат в употреба;
рестриктивният режим няма отношение към нарушителите, тъй като те се доставят с нелегално оръжие; обстановката е в ущърб на порядъчните жители, които биха желали да имат законно оръжие, само че нямат тази опция - те или остават невъоръжени, или са принудени да употребяват нелегално оръжие (и в последна сметка, да получат условна присъда);
" Бог сътвори хората разнообразни - Колт ги направи равни " - по предписание жертвата е по-слаба физически от нападателя, само че при въоръжен конфликт тази уязвимост се елиминира;
възпитава се общество от по-овластени и в същото време по-отговорни човеци, което води до изцяло подсилване на националната сигурност.
В обществото битува схващането, че свободният достъп до огнестрелно оръжие води до повишение равнищата на престъпността. Но дали е по този начин? Ето един относителен разбор, откъс от материала на Ивет Шопска, озаглавен " Носенето и притежаването на огнестрелно оръжие - базисно гражданско право или належащо законово ограничаване? "
В реалност няма ясна статистическа взаимовръзка сред броя убийства от огнестрелни оръжия в щати със непоколебим надзор върху оръжията и в щати с по-слаб подобен. Ниските равнища на убийства с огнестрелни оръжия в щати като Ню Йорк, да вземем за пример, където по-малко от 10% на 100.000 души от популацията е заявило владеене на огнестрелно оръжие, по-скоро би трябвало да бъдат отнасяни към други влияещи фактори, а точно по-високите проценти на начетеност и по-добрата икономическа среда на тези общности.
Макар, че, положителните стопански условия в композиция със строги регулации на огнестрелните оръжия потвърдено не са поръчител за попречване на произшествия с огнестрелни оръжия влючващи използването им на обществени места. Като образец за това е Швеция.
Швейцария, е друго място в развития свят с висок стандарт на живот, където, пък, притежанието на персонално оръжие за самоотбрана е част от националната политика на страната. Противно на логиката, в Швейцария равнищата на улична и битова престъпност са даже по-ниски от доста други европейски страни и американски щати с доста по-строги правила за владение на огнестрелно оръжие от цивилни жители.
В Израел, като различен геополитически образец, всички израелски жители минават през военно образование и се снабдяват с право да имат персонално огнестрелно оръжие. Което няма никакъв резултат върху равнищата на уличната престъпност (ниска). Просто тъй като вярната настройка и вярното отношение към правото на самозащита са интегрирани в самата им просвета, освен в избран набор от законови уредби.
В множеството страни от Южна Америка, като различен образец от необятния свят, легалното владение на огнестрелно оръжие от физически лица е строго контролирано т.е. общо взето неразрешено. Това по никакъв начин не въздейства върху високите равнища на уличната и проведената престъпност в тези страни, нито пречи по някакъв метод на незаконните детайли да се снабдяват с огнестрелно оръжие. По този метод, на процедура, съзнателната част от популацията е беззащитна пред престъпността, което е огромен проблем за тези хора, оставени на произвола на мнимата правда. "
При всички положения, двата детайла (неизбежна защита и владение на огнестрелно оръжие) са взаимосвързани. Дори при демократичен достъп до оръжие, в случай че кръгът на защитата е оптимално ограничен, съвсем няма законови мотиви това оръжие да влезе в приложимост. А при уголемен кръг на защита, само че рестриктивен достъп, това теоретическо право не се подсигурява на процедура. Ясно е, че двете неща следва да бъдат хармонизирани. Което в нашия случай значи по-свободен достъп до огнестрелно оръжие. С неизбежната защита към този момент постигнахме прогрес. Димитър Петров, news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ