Как да постигаме цели и да променяме реалността според Вадим Зеланд
Има разнообразни способи човек да пояснява ориста. За множеството хора тя е нещо, което не може да бъде избегнато.
Други хора са по-дейни и считат, че всеки е ковач на личната си орис съгласно решенията, които взима и дейностите, които прави.
Идеята за съдбовната наложителност на ориста поражда възмущение и лишеният от даровете на ориста се усеща измамен. Меланхолията е непрекъснат сателит на тези, които имат вяра в предопределението, а смирението одобряват за метод, по който лекуват тази потиснатост.
Тези, които имат вяра, че могат да се преборят за своето място под слънцето в един миг осъзнават, че животът като безконечна битка за личното благоденствие е прекомерно уморителна задача.
Какъв е методът, посредством който може да се реализира мечтаното, без човек безусловно да бъде любимец на ориста и без ежедневно да се бори за нещата, които желае?
Начинът се назовава транссърфинг и е дело на Вадим Зеланд, съветски езотерик и мъдрец.
Идеите на Вадим Зеланд се основават на концепцията за същността на нашия свят. Той се състои от физически свят, който е забележим и ние живеем в него и метафизически - това са нашите усеща, мисли и сила.
Концепцията на Зеланд учи по какъв начин да направляваме метафизическия свят, с цел да управляваме физическия и да го насочваме в мечтаната от нас посока. Принципите на транссърфинга са елементарни:
- Светът е огледало - отразява това, което мислим за него. Той постоянно се съгласява с нас. Ако някой желае обич, би трябвало вътрешно да се извърши с обич, с цел да може външния свят да резонира със същото.
- Вярата - идващият основополагащ принцип. Тя отваря вратата към света, в който невъзможното става допустимо. Когато правилата на транссърфинга проработят, тогава вярата към този момент не е нужна, тъй като знанието я е заменило.
- Принципът на личния метод - не трябва да се върви по пътя без сърце, без предпочитание, да се следва непознат път. Просто би трябвало да се прави това, което идва от вътрешното възприятие, от личните стремежи.
- Принцип на пониженото значение - постоянно придаваме на нещата по-голяма значение, в сравнение с имат в действителност. Това основава неодобрение, безпокойствие, стрес и отрицателни усеща и страсти. Ако стартира да се схваща илюзорната природа на нещата, всичко ще бъде по-просто.
- Принципът на грижещия се за нас свят - вярата, че светът работи в наша изгода е доста значима. Вселената не ни е зложелател, тя е наш другар и ще отговори на желанията ни.
- Принципът на салдото със света в близост - човек би трябвало да бъде участник, само че не трябва да не помни и ролята на наблюдаващ. Понякога съпротивата единствено затруднява пътя, а наблюдението сервира решението наготово.
- Принципът на интуитивната истина - когато човек е усложнен при взимането на решение, би трябвало единствено да се довери на интуицията си, тя е вътрешния ни компас и постоянно сочи вярната посока.
- Принципът на уникалността на душата - може би най-важния от всички правила. Всеки, който е схванал, че е неповторим като субект, ще разбере, че няма съперници. Стане ли себе си, той незабавно ще откри същинския път. Свалянето на маската е методът да се реализиран желанията, тъй като се върви към тях по правилния път.
- Принципът на парите - парите са нещо, към което всеки се стреми. Който е съумял да стане лидер на парите, ще се възползва в действителност от тях.
