Румяна Стоилова: Българите продължават да вярват повече на европейските институции
Има повече вложения, само че по-ниските приходи от останалите страни от Европейски Съюз усилва желанието за емиграция, сподели в предаването " Преди всички " проф. Румяна Стоилова – шеф на Института за проучване на обществата и знанието при Българска академия на науките.
В София се организира интернационална научна конференция " Ценности, структури и институции в България 10 години след присъединението ни към Европейски Съюз ".
Трябва да кажем, че интервала на европейското ни участие съответства и с интервала на огромна, световна икономическа рецесия, тъй че тия резултати не са такива, каквито могат да бъдат, само че генерално можем да кажем, че има доста повишаване на приходите за този интервал, което се дължи на по-големите вложения. За страдание това повишаване не е в идентична степен за трите подоходни групи. То е към 60% за високите подоходни групи и към 55% за междинната класа и за бедните. Така че положителната вест е, че има повишаване на приходите, само че отрицателната наклонност на неравенствата и въпреки това България към момента остава с към момента по-ниски приходи спрямо останалите европейски страни, което оказва напън и усилва желанието за емиграция на хора в трудоспособна възраст.
Според Румяна Стоилова българите не престават да имат вяра повече на европейските институции:
Трайна е наклонността българите да имат по-голямо доверие към Европейския парламент, европейските институции, в сравнение с към българските, и поради това когато се задава въпросът: " Ако спрат кохезионните фондове, дали българите ще бъдат все по този начин уверени последователи на Европейски Съюз? ", можем да кажем " да ", тъй като в допълнение съображение е точно отношението към европейските институции, на които се гледа като на поръчител за съблюдаване на разпоредбите, на по-голяма бистрота и успеваемост и на българските институции.
Стоилова уточни, че през днешния ден ще бъде показано и проучване за дарителството:
Това проучване беше направено като терен през тази година. Изследването хвърля един самобитен мост сред предишното – традицията за даряване в предишното до Втората международна война и мери и актуалната подготвеност да се подарява за обучение, За страдание една от трендовете е, че не най-богатите дават за обучение, а точно представителите на ниската междинна класа.
В София се организира интернационална научна конференция " Ценности, структури и институции в България 10 години след присъединението ни към Европейски Съюз ".
Трябва да кажем, че интервала на европейското ни участие съответства и с интервала на огромна, световна икономическа рецесия, тъй че тия резултати не са такива, каквито могат да бъдат, само че генерално можем да кажем, че има доста повишаване на приходите за този интервал, което се дължи на по-големите вложения. За страдание това повишаване не е в идентична степен за трите подоходни групи. То е към 60% за високите подоходни групи и към 55% за междинната класа и за бедните. Така че положителната вест е, че има повишаване на приходите, само че отрицателната наклонност на неравенствата и въпреки това България към момента остава с към момента по-ниски приходи спрямо останалите европейски страни, което оказва напън и усилва желанието за емиграция на хора в трудоспособна възраст.
Според Румяна Стоилова българите не престават да имат вяра повече на европейските институции:
Трайна е наклонността българите да имат по-голямо доверие към Европейския парламент, европейските институции, в сравнение с към българските, и поради това когато се задава въпросът: " Ако спрат кохезионните фондове, дали българите ще бъдат все по този начин уверени последователи на Европейски Съюз? ", можем да кажем " да ", тъй като в допълнение съображение е точно отношението към европейските институции, на които се гледа като на поръчител за съблюдаване на разпоредбите, на по-голяма бистрота и успеваемост и на българските институции.
Стоилова уточни, че през днешния ден ще бъде показано и проучване за дарителството:
Това проучване беше направено като терен през тази година. Изследването хвърля един самобитен мост сред предишното – традицията за даряване в предишното до Втората международна война и мери и актуалната подготвеност да се подарява за обучение, За страдание една от трендовете е, че не най-богатите дават за обучение, а точно представителите на ниската междинна класа.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ