Мъдростите на Сун Дзъ
Има пътища, които не трябва да се следват; войски, които не трябва да се нападат; градове, които не трябва да се обсаждат; позиции, които не трябва да се оспорват; заповеди на владетеля, които не трябва да се извършват.
Не повтаряй тактичност, която един път ти е донесла победа. Нека способите ти се дефинират от безкрайното многообразие на събитията.
Оттук следва, че сполучливият военачалник търси да влезе в пердах, откакто успеха към този момент е извоювана; а оня, който е жертван на проваляне, първо влиза в пердах, а сетне търси победа.
Ето за какво да водиш борби и непроменяемо да печелиш победи не е висшото предимство. Върховното предимство е да покориш врага, без да се сражаваш.
Древните са наричали интелигентен военачалник оня, който освен побеждава, само че и го реализира с лекост.
Чувал съм за триумфите на бързите военни походи, а не съм слушал за триумфите на продължителните. Нитое една страна не е извлекла полза от дълги войни.
Изкусният военачалник се грижи за цялостната мощност, без да изисква прекалено доста от обособения боец. Оттук и опцията да сортира подобаващи хора за всяка цел и да оползотворява общата мощност.
Ето за какво е казано: Ако познаваш врага и познаваш себе си, не трябва да се боиш какъв ще е изходът и от 100 борби. Ако познаваш себе си, само че не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно проваляне. А в случай че не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка борба.
Така е и при войната: би трябвало да се изплъзваш от това, що е мощно, и да се устремяваш към това, що е едва.
Войната е пътя на измамата. Ако в действителност можеш нещо, прави се пред съперника, че не го можеш, в случай че си близко, прави се, че си надалеч, в случай че си надалеч, прави се, че си близо.
Сто пъти да влезеш в борба и 100 пъти да победиш – това не е най-хубавото. Най-доброто е да покориш непознатата войска без да се сражаваш.
