#2020: Ивайло Вълканов и годината, която взе много, но и много даде
Има някои мъже, които просто е кеф да ги познава човек. Или да научи за тях. Да потъне в мислите им и в облиците, които основават... Такъв е Ивайло Вълканов. Адвокат, само че някогашен, тъй като някогашни юристи има, само че не и някогашни художници, стига вдъхновението в тях по този начин мощно да трепти, както при Ивайло. В година като тази е хубаво да се съсредоточим над позитивните истории, тъй като такива несъмнено има. Неговият път от рисуващо дете през сериозен зрял субект със също толкоз сериозни професия, семейство и дете, тотално откъснат от изкуството до художник с изложения, стотици поръчки и корица на книга по негова илюстрация е замайващ. Ето един от положителните образци, нужни за всички ни.
Ок, той открива рисуването още веднъж като основна част от живота и даже свое предопределение през 2019 година, само че 2020-а е годината, през която всички започнахме да го назоваваме художника Вълканов, вместо юрист Вълканов. Първата му галерия беше в последните дни на 2019 година Между карантините на 2020 година беше втората. Очакваме идващите. Вече не се занимава активно с право, единствено понякога дава консултации на другари, когато го питат, само че най-после постоянно ги съветва да се извърнат към практикуващ юрист.
По време на правосъдни съвещания е скицирал това, което виждало сърцето, а не разсъдъкът. Една нощ детето в него съумяло да пречупи виновния юрист, който следва верния път. Вярва, че доста от хората не са щастливи точно, тъй като са не запомнили какви са желали да бъдат когато са били деца.
Започвайки с миниатюри, единствено за година Ивайло Вълканов натрупа хиляди почитатели. Иска изкуството му да е налично. Затова най-често рисува картички. Идеален метод да бъде допряно човешко сърце – като мимолетна целувка, само че запечатана вечно на хартия. Рисува и картини. Рисува дарове. Абе, това е Ивайло Вълканов, той рисува.
Как ще запомните 2020 година?
Ивайло Вълканов: 2020 – годината, която доста взе, само че и доста даде.
Какъв е най-важният урок за Вас през тази година?
Ивайло Вълканов: Урокът, в който бях изправен пред страховете си. И откакто съвсем цяла година ги срещах под най-различни форми (представете си ги – страховете – като ламя с 9 глави), преди към месец се усетих, в един сюблимен миг, по какъв начин най-сетне овладях страховете си. Победих ламята! След като цяла година се борих с нея и методично я изкарвах нескрито (защото нали знаете къде се крият ламите нормално – в пещери), изсветлих я, един тип, най-сетне я овладях. И в действителност овладях себе си. За хората, на които им е забавна тематиката, прочетете за това по какъв начин Херкулес побеждава Лернейска хидра в един от подвизите, които би трябвало да извърши. Всичко ни е казано посредством знаци. Отдавна. Ние обаче продължаваме да се вършим на прелестно разсеяни. За най-лесно. Също по този начин знаците желаят пояснение. Буквалният прочит не прави работа. Херкулес е доста значим знак. Ние всички сме едни дребни херкулесовци, които би трябвало да осъществим своите си 12 подвига и нищо не може да ни бъде спестено. Такива са разпоредбите на играта.
Кой е символът/думата на 2020?
Ивайло Вълканов: Глобално: Коронавирус, несъмнено – и като знак, и като дума. Не ни беше оставен кой знае какъв избор за нещо друго. А и няма за какво. Лично – хм, признакът: дом . Неслучайно рисувам толкоз доста къщички. Те не са нищо друго с изключение на знак на дома. А домът има фундаментална функционалност. Там се съхранява фамилията. А фамилията е всичко. Думата е религия . Оказа се, че влязох в 2020-а с доста съществено маловерие. Тук е моментът да благодаря на оня поп, който срещнах инцидентно, когато се разхождах веднъж из дребните улички на София, и ми го сподели. Тогава разбрах, че страхът е обвързван с неналичието на религия. Тоест маловерие. А вярата изисква доверие. Тоест, в случай че имаш религия, значи не следва да се съмняваш. Не следва и да те е боязън. Та... по отношение на въпрос 2 – култивирах си и религия. Култивирах е основна дума. Защото събира в себе си това да посадиш нещо, да го отгледаш, да го събереш и да го прибереш за " когато ти потрябва ". И това да стане един непрекъснат развой. Също по този начин да се снабди човек с религия, значи да стане 10 пъти по-силен. Неслучайно Библията приписва на вярата свойството да повдига планини. Всичко е казано.:) От всички сили, с които човечеството разполага, вярата постоянно е била измежду най-значимите. И с право Евангелието й приписва свойството да повдига планини. Да се снабди човек с религия, значи да стане 10 пъти по-силен.
Какво очаквате от 2021?
Ивайло Вълканов: Краткросрочно съм песимистично надъхан, дълготрайно – оптимистично. Нещата ще се задълбочават. Според моето персонално мнение, което е персонално и нищо друго, ситуацията, което би трябвало да се реализира, е такова, каквото би следвало да бъде като след международна война . Изградената конструкция би трябвало да се унищожи, с цел да има какво да се гради. Човешкото ни съзидание се крепи на жаркост и старание. И когато се изчерпят те, когато стартираме да се прозяваме в струпаните си ресурси, дано не бъркаме топлината на творчеството с усета от използването на предмета, значи градежът ни е почнал да се разрушава. И по този начин и би трябвало да бъде. Няма различен метод. Не можем да избягаме от задачата си. Но – като цяло – вървим и ще вървим от победа към победа . Защото, откогато по отношение на нас е било постъпено по този начин, както ваятел постъпва с камъка, " откогато хората разпознаха това лице в разпокъсаността на нещата ", ориста ни бе пришпорена. С две думи: всичко е тъкмо. Ха-ха. Нещата не се случват по проект, само че по заложени изначални правила. Което е безусловно задоволително.
Какво е Вашето благопожелание за новата година?
Ивайло Вълканов: Много е комплицирана тематиката с (по)желанията. Защото е огромна заигравка. С този, на който му е предоставена функционалността да извършва стремежи. Най-онеправданият, апропо. Ха-ха. Имаше един епизод на Rick and Morty по тематиката (всичко е казано). Желая здраве, религия и жаркост в усърдието . Желая заслужен живот. Много ли е? Не е малко. И обич. Защото какво друго би я заменило? Между другото има разлика сред фантазия и предпочитание. Докато първото е нещо като неразбираем идеал, второто е малко като... наименуване. Избиране. Като подаване на заявление за консултация с кредитния контрольор, изпълняващ желанията. Много тъничък лед е това. Затова е казано да внимаваш какво си пожелаваш. Защото, нали: всичко е казано.
#2020: Димана Йорданова и годината, която бе борба на живот и гибел
Ок, той открива рисуването още веднъж като основна част от живота и даже свое предопределение през 2019 година, само че 2020-а е годината, през която всички започнахме да го назоваваме художника Вълканов, вместо юрист Вълканов. Първата му галерия беше в последните дни на 2019 година Между карантините на 2020 година беше втората. Очакваме идващите. Вече не се занимава активно с право, единствено понякога дава консултации на другари, когато го питат, само че най-после постоянно ги съветва да се извърнат към практикуващ юрист.
По време на правосъдни съвещания е скицирал това, което виждало сърцето, а не разсъдъкът. Една нощ детето в него съумяло да пречупи виновния юрист, който следва верния път. Вярва, че доста от хората не са щастливи точно, тъй като са не запомнили какви са желали да бъдат когато са били деца.
Започвайки с миниатюри, единствено за година Ивайло Вълканов натрупа хиляди почитатели. Иска изкуството му да е налично. Затова най-често рисува картички. Идеален метод да бъде допряно човешко сърце – като мимолетна целувка, само че запечатана вечно на хартия. Рисува и картини. Рисува дарове. Абе, това е Ивайло Вълканов, той рисува.
Как ще запомните 2020 година?
Ивайло Вълканов: 2020 – годината, която доста взе, само че и доста даде.
Какъв е най-важният урок за Вас през тази година?
Ивайло Вълканов: Урокът, в който бях изправен пред страховете си. И откакто съвсем цяла година ги срещах под най-различни форми (представете си ги – страховете – като ламя с 9 глави), преди към месец се усетих, в един сюблимен миг, по какъв начин най-сетне овладях страховете си. Победих ламята! След като цяла година се борих с нея и методично я изкарвах нескрито (защото нали знаете къде се крият ламите нормално – в пещери), изсветлих я, един тип, най-сетне я овладях. И в действителност овладях себе си. За хората, на които им е забавна тематиката, прочетете за това по какъв начин Херкулес побеждава Лернейска хидра в един от подвизите, които би трябвало да извърши. Всичко ни е казано посредством знаци. Отдавна. Ние обаче продължаваме да се вършим на прелестно разсеяни. За най-лесно. Също по този начин знаците желаят пояснение. Буквалният прочит не прави работа. Херкулес е доста значим знак. Ние всички сме едни дребни херкулесовци, които би трябвало да осъществим своите си 12 подвига и нищо не може да ни бъде спестено. Такива са разпоредбите на играта.
Кой е символът/думата на 2020?
Ивайло Вълканов: Глобално: Коронавирус, несъмнено – и като знак, и като дума. Не ни беше оставен кой знае какъв избор за нещо друго. А и няма за какво. Лично – хм, признакът: дом . Неслучайно рисувам толкоз доста къщички. Те не са нищо друго с изключение на знак на дома. А домът има фундаментална функционалност. Там се съхранява фамилията. А фамилията е всичко. Думата е религия . Оказа се, че влязох в 2020-а с доста съществено маловерие. Тук е моментът да благодаря на оня поп, който срещнах инцидентно, когато се разхождах веднъж из дребните улички на София, и ми го сподели. Тогава разбрах, че страхът е обвързван с неналичието на религия. Тоест маловерие. А вярата изисква доверие. Тоест, в случай че имаш религия, значи не следва да се съмняваш. Не следва и да те е боязън. Та... по отношение на въпрос 2 – култивирах си и религия. Култивирах е основна дума. Защото събира в себе си това да посадиш нещо, да го отгледаш, да го събереш и да го прибереш за " когато ти потрябва ". И това да стане един непрекъснат развой. Също по този начин да се снабди човек с религия, значи да стане 10 пъти по-силен. Неслучайно Библията приписва на вярата свойството да повдига планини. Всичко е казано.:) От всички сили, с които човечеството разполага, вярата постоянно е била измежду най-значимите. И с право Евангелието й приписва свойството да повдига планини. Да се снабди човек с религия, значи да стане 10 пъти по-силен.
Какво очаквате от 2021?
Ивайло Вълканов: Краткросрочно съм песимистично надъхан, дълготрайно – оптимистично. Нещата ще се задълбочават. Според моето персонално мнение, което е персонално и нищо друго, ситуацията, което би трябвало да се реализира, е такова, каквото би следвало да бъде като след международна война . Изградената конструкция би трябвало да се унищожи, с цел да има какво да се гради. Човешкото ни съзидание се крепи на жаркост и старание. И когато се изчерпят те, когато стартираме да се прозяваме в струпаните си ресурси, дано не бъркаме топлината на творчеството с усета от използването на предмета, значи градежът ни е почнал да се разрушава. И по този начин и би трябвало да бъде. Няма различен метод. Не можем да избягаме от задачата си. Но – като цяло – вървим и ще вървим от победа към победа . Защото, откогато по отношение на нас е било постъпено по този начин, както ваятел постъпва с камъка, " откогато хората разпознаха това лице в разпокъсаността на нещата ", ориста ни бе пришпорена. С две думи: всичко е тъкмо. Ха-ха. Нещата не се случват по проект, само че по заложени изначални правила. Което е безусловно задоволително.
Какво е Вашето благопожелание за новата година?
Ивайло Вълканов: Много е комплицирана тематиката с (по)желанията. Защото е огромна заигравка. С този, на който му е предоставена функционалността да извършва стремежи. Най-онеправданият, апропо. Ха-ха. Имаше един епизод на Rick and Morty по тематиката (всичко е казано). Желая здраве, религия и жаркост в усърдието . Желая заслужен живот. Много ли е? Не е малко. И обич. Защото какво друго би я заменило? Между другото има разлика сред фантазия и предпочитание. Докато първото е нещо като неразбираем идеал, второто е малко като... наименуване. Избиране. Като подаване на заявление за консултация с кредитния контрольор, изпълняващ желанията. Много тъничък лед е това. Затова е казано да внимаваш какво си пожелаваш. Защото, нали: всичко е казано.
#2020: Димана Йорданова и годината, която бе борба на живот и гибел
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ