Фобии, свързани с природата
Има доста хора, които страдат от уплахи, свързани с природата. Една от тези уплахи е лимнофобията - боязън от водоеми.
Лимнофобията – това не е наложително боязън от повърхността на вода, а по-скоро необикновен смут от това, което може да е прикрито в дълбините. Този термин се употребява най-често, с цел да опише страха от тъмни водоеми като блата и езера.
Хилофобия - това е под паника боязън от гори. Кратката разходка измежду вековната гора може да се трансформира в тестване за нервите, тъй като човек с такава уплаха непрекъснато си показва кръвожадни животни или серийни убийци, стаени зад всяко дърво. Патологичният боязън от гори, който особенно мощно се демонстрира нощем, се назовава никтохилофобия.
Агризоофобия – боязън от диви животни. Много хора, страдащи от тази уплаха, не посещават зоопарка, нямат домашни любимци и се опасяват даже да гледат излъчвания, свързани с животни. Тези хора могат да изпитат смут даже от малко и безобидно животинче.
Хелиофобия – боязън от слънчева светлина. Хората, които страдат от този голословен боязън от слънчевата светлина, постоянно се държат доста необичайно. Прозорците в дома им са непрекъснато затъмнени, носят облекла, които покриват цяло им тяло и даже в крайни случаи могат да откажат да излязат на улицата.
Аероакрофобия – боязън от открити високи места. Както и при страха от високо, хората, страдащи от аероакрофобия, стартират да треперят и се потят при типа на панорамни гледки с възвишения и скали.
Този несъразмерен боязън от открити високи места и световъртежът, който ги съпътства, могат да изкарат човек от равновесие и той да се движи единствено в низини и равнинни места. Хора с тази уплаха в никакъв случай не летят и изпитват боязън даже от фотоси, направени от високо.
Анкраофобия – боязън от вятър. Анкраофобите се крият още при първия намек за ентусиазъм напразно и заобикалят предмети, които им припомнят за вятър, като да вземем за пример хвърчило или шума от морски или океански талази.
