Институтът за пътна безопасност свиква обсъждане на скандално занемарен законопроект
Има ли действителна статистика, какъв е броя на пострадалите при ПТП?!
Държавата желае да раздели ЗДвП /Закон за придвижване по пътищата/ на три нови закона. Общественото разискване по структурата на разделянето завърши в края на 2017 година 90% от българските жители не са разбрали за това желание на страната. Разделянето на закона се прави на мрачно. Без да е ясна каква философия ще имат новите закони, нито кой работи по тези закони. Единственото знае се, че има междуведомствена група управлявана от зам. министъра на вътрешните работи Красимир Ципов.
Вече втори месец след привършване на разискването няма направени текстове по трите закона. Друг огромен проблем, с чието разрешаване се е заел ИПБ е нуждата от основаване на държавен орган, който независимо да проучва информацията и да дава оферти за ограничение на жертвите от ПТП се обуславя и от следните обстоятелства. Звучи повече от стряскащо, изказванието на специалистите от института, които при започване на годината са поискали информация от няколко институции по отношение на броя на жертвите и ранението от ПТП. Министерство на вътрешните работи оповестява, че през 2017 година ранените от ПТП са 8680. Министерство на здравеопазването дава отговор на същия въпрос, че потърпевшите са 11 216. Сега поражда и въпроса, има ли значение за разбора тази разлика от 2736 души.
Разбира се, че има, тъй като пропускайки опцията да проучваме по какъв начин, за какво и по кое време са потърпевши ние се лишаваме от информация с която дейно да влияем върху пътнотранспортния травматизъм. Висшето управление на страната е сложено в обстановка да импровизира при ръководството на системата. Друг значителен проблем се откроява нежеланието на държавната администрация да си сътрудничи с Неправителствени организации при шерване и анализиране на информацията.След питане до Прокуратурата, какъв брой до-съдебни производства са образували през 2017 година за породена гибел при ПТП. Отговора е, че такава информация не се основава и съхранява. И в този момент поражда въпроса след, като и персонално основния прокурор стартира да разпорежда инспекции свързани с пътнотранспортния травматизъм / в края на 2017 г/ то има ли значение при анализиране на информацията тази статистика. Учудващ е и обстоятелството, че Застрахователите регистрират растеж по изплатени вреди през 2017 до момента в който Министерство на вътрешните работи регистрира спад при ПТП.
ИПБ е твърдо решен да съди и министъра на образованието поради непровеждането на залегналите в закона наложителни часове в главен и междинен курс на обучение по пътна сигурност.
Амбициите на учредения преди месеци Институт за пътна сигурност са да подкрепи и да управлява страната в опитите и да се оправи със законовите пропуски, да работи с обществото и обособените обществени групи за превъзмогване отсъствието на схващане за самостоятелната отговорност у всеки лидер и пешеходец и да вкарва последните постижения на задграничния опит. Създаването на сходна конструкция е предложено от Организация на обединените нации и Световна банка преди години, само че досега към момента никой не се е заел със задачата.
Тези и още от наболелите проблеми, загърбени от страната и способените органи са причина за свикването на публично разискване на абстрактен Проект за закон за придвижване по пътищата и проблеми свързани с сигурността на придвижването от Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ и Институтът за пътна сигурност провеждат. Обсъждането ще се състои на 24.02.2018г. от 11.00 до 14.00 часа в 272-ра публика на Софийския университет.
Държавата желае да раздели ЗДвП /Закон за придвижване по пътищата/ на три нови закона. Общественото разискване по структурата на разделянето завърши в края на 2017 година 90% от българските жители не са разбрали за това желание на страната. Разделянето на закона се прави на мрачно. Без да е ясна каква философия ще имат новите закони, нито кой работи по тези закони. Единственото знае се, че има междуведомствена група управлявана от зам. министъра на вътрешните работи Красимир Ципов.
Вече втори месец след привършване на разискването няма направени текстове по трите закона. Друг огромен проблем, с чието разрешаване се е заел ИПБ е нуждата от основаване на държавен орган, който независимо да проучва информацията и да дава оферти за ограничение на жертвите от ПТП се обуславя и от следните обстоятелства. Звучи повече от стряскащо, изказванието на специалистите от института, които при започване на годината са поискали информация от няколко институции по отношение на броя на жертвите и ранението от ПТП. Министерство на вътрешните работи оповестява, че през 2017 година ранените от ПТП са 8680. Министерство на здравеопазването дава отговор на същия въпрос, че потърпевшите са 11 216. Сега поражда и въпроса, има ли значение за разбора тази разлика от 2736 души.
Разбира се, че има, тъй като пропускайки опцията да проучваме по какъв начин, за какво и по кое време са потърпевши ние се лишаваме от информация с която дейно да влияем върху пътнотранспортния травматизъм. Висшето управление на страната е сложено в обстановка да импровизира при ръководството на системата. Друг значителен проблем се откроява нежеланието на държавната администрация да си сътрудничи с Неправителствени организации при шерване и анализиране на информацията.След питане до Прокуратурата, какъв брой до-съдебни производства са образували през 2017 година за породена гибел при ПТП. Отговора е, че такава информация не се основава и съхранява. И в този момент поражда въпроса след, като и персонално основния прокурор стартира да разпорежда инспекции свързани с пътнотранспортния травматизъм / в края на 2017 г/ то има ли значение при анализиране на информацията тази статистика. Учудващ е и обстоятелството, че Застрахователите регистрират растеж по изплатени вреди през 2017 до момента в който Министерство на вътрешните работи регистрира спад при ПТП.
ИПБ е твърдо решен да съди и министъра на образованието поради непровеждането на залегналите в закона наложителни часове в главен и междинен курс на обучение по пътна сигурност.
Амбициите на учредения преди месеци Институт за пътна сигурност са да подкрепи и да управлява страната в опитите и да се оправи със законовите пропуски, да работи с обществото и обособените обществени групи за превъзмогване отсъствието на схващане за самостоятелната отговорност у всеки лидер и пешеходец и да вкарва последните постижения на задграничния опит. Създаването на сходна конструкция е предложено от Организация на обединените нации и Световна банка преди години, само че досега към момента никой не се е заел със задачата.
Тези и още от наболелите проблеми, загърбени от страната и способените органи са причина за свикването на публично разискване на абстрактен Проект за закон за придвижване по пътищата и проблеми свързани с сигурността на придвижването от Софийският университет „ Св. Климент Охридски “ и Институтът за пътна сигурност провеждат. Обсъждането ще се състои на 24.02.2018г. от 11.00 до 14.00 часа в 272-ра публика на Софийския университет.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ