Мисията на “Прегърни ме” е да сбъдва мечти на изоставени деца
Илюстрирахме и довършихме описа на Георги Господинов " Сляпата Вайша " - тя към този момент може да гледа в сегашното Започнахме с креативен работилници в гаражче, в този момент имаме издадени книги, ателие и изложба, споделя Милена Нейкова
Милена Нейова е приключила Богословския факултет и е позната като продуцент и публицист. През 2005 година основава ателие " Прегърни ме " с концепцията да събира надарени деца, лишени от родителска грижа и да демонстрира на света творбите им.
- Г-жо Нейова, вие сте одобрен публицист, публицист и продуцент. Как и по кое време стартира работата Ви с децата?
- Тази година се навършват 16 години, откогато ателие " Прегърни ме " отвори порти за изоставените ни деца. По това време работех като продуцент в предаването " Сеизмограф " на бТВ, а свободното си време бях посветила на доброволчество. Ходех постоянно до Дома за деца, лишени от родителска грижа в село Доганово. Тогава си дадох сметка, че тези спорадични срещи, с изключение на мимолетна наслада и дезодорант-подарък, не носят нищо свястно за поддръжката и израстването на тези деца. И започнахме с Калина (един от най-близките ми хора, моделиер-дизайнер) да организираме креативен работилници за децата в гаражче на ул. " Тунджа " в столицата. Поръчахме да ни изработят два отвесни стана, наехме учителка, която да покаже на децата по какъв начин се тъче, Зори пък ги учеше да тъкат на по-малки рамки колани, а с Калина и децата измисляхме и шиехме етно-костюми със модерно звучене. Това бяха първите срещи. Учехме децата на шивачество и тъкачество. Въоръжени с любов, самообладание и доверие.
- Разкажете ни за културната активност на " Прегърни ме ", какви планове осъществихте през последните години?
- През годините добавяхме нови и нови действия - срещи, отдадени на специалността публицист, на изобразителното и приложно изкуство, театрални работилници и кино срещи, занимания по креативно писане и илюстрация на текст, десетки креативен ваканции. Имаме издадени книги с илюстрации на децата - " Снежната кралица " на Андерсен, " Ние, врабчетата " на Йордан Радичков, брошура със звуков файл и радиопиеса по " Малкия принц ", в която вземат участие седем от нашите деца и артиста Рашко Младенов, четири книги с истории, които децата сами са измислили и нарисували.На 5 декември 2019 година отворихме изложба, която носи същото име " Прегърни ме ". Открихме с галерия " Сляпата Вайша " - рисунки на децата по едноименния роман на Георги Господинов. Бях се свързала половин година преди този момент, с цел да го попитам дали би се съгласил децата да допишат историята, пък в случай че се получи, ще му мислим. Георги доста хареса и концепцията, и реализацията, даже написа няколко фрази, които са нашият пролог в ръчно правената книга, която издадохме. " Ако на този свят чудото още е допустимо, то може да бъде направено единствено от деца. Децата от ателие " Прегърни ме " са прочели, нарисували и довършили една моя история, която стои незавършена от години. Казва се " Сляпата Вайша ". На тази история й се случиха доста чудеса през годините, само че едно от най-хубавите е, когато видях тези рисунки и изключително края на историята. Сляпата Вайша към този момент може да гледа и с двете си очи в сегашното, тъй като е разкрила нещо доста хубаво и просто, няма да издам какво. Благодаря на тези деца, които съумяха да съберат очите й.Ваш Георги "
- Как провеждахте активността си в изискванията на Ковид? Как стигахте до децата?
- Онлайн. Всяка седмица, вместо да се прегърнем онлайн, се виждахме през видео чатове, измисляхме разнообразни креативен задания, които да са забавни за децата. Сега се сещам, че едно от най-любимите занимания беше да измислят история по фотография. Или пък да пишат приказка, като имат заложени да вземем за пример: три глагола, няколко епитети и две имена. Получиха се забавни текстове, все се поканвам да ги дам на приятели-писатели, да преценим дали може да се селектират, редактират и съберат в брошура.
- Какво прави ателие " Прегърни ме " през лятото?
- Ваканцияяяя! На морееее! Толкова дълго чакана, толкоз наслада, обятия и любов! Тук е мястото да благодарим на госпожа Маринела Арабаджиева, която от четири години (миналата пропуснахме заради Ковид епидемията) ни приема безусловно безплатно цялата наша огромна група от деца и техните придружители, екипа артисти, художници, писатели, публицисти. Та тази година бяхме 10 дни на креативна почивка в Слънчев бряг в хотел " Чайка Бийч Ризорт ". Обикновено преди обяда организираме креативните ателиета. Първите четири дни четохме и илюстрирахме приказката на Валери Петров " Копче за сън ", която към този момент приготвяме за щемпел. Следващите дни посветихме на ангелската тематика - рисувахме, съчинявахме истории и пишехме стихове, направихме прелестни подводни фотографииЕ Сега ще би трябвало да подредим и календара за 2022 година, който нашите " почитатели " чакат с неспокойствие.
- Коя от десетките истории на прелестните ви деца бихте разказали в резюме, с цел да вдъхновим читателите си?
- Историята на дете, което на 10 години е отнето от майката и прекрачва за първи път учебния предел. Тогава се запознахме. За него всички художници, които идваха в ателието, бяха безапелационни, че има неоспорим гений. След години кандидатства и приключи в Националното учебно заведение за изящни изкуства. И което е по-важно за мен, през днешния ден той е измежду най-близките ми другари, млад, надарен и честен човек.
- Кога е бил най-трудният и тежък миг за работата ви? Какво ви оказа помощ и ви накара да продължите?
- Няма спомен за някакво трагично събитие. Обикновено компликациите са били (и са) свързани с финансирането. Години наред оцелявахме с дарения от другари, ходехме по ръба на релефа, наложи се даже веднъж да затворим. Но среща с другар ни води до вратите на католически център " Ронкали ", където ни приютиха. А това, което постоянно ни е карало да продължим напред, са децата - да знаят, че има врата, която постоянно е отворена за тях.
- За какво мечтаят вашите деца? Какво да чакаме от Вас? Имате доста известни другари и поддръжници във всевъзможни среди - по какъв начин човек, искащ да се включи и поддържа активността Ви, може да стигне до Вас?
- Мечтите на детето са доста и най-разнообразни - през днешния ден да има телефон, на следващия ден да се върне при родителите си, по Коледа да отиде на почивка, като порасне да станеЕ художник, да вземем за пример. И ние отговаряме на техните нужди-желания-мечти както можем и преценим.Иначе елементарно можем да бъдем открити. Галерията и Ателието се намират в София, на ул. " Г. С. Раковски " № 63, нормално работим четвъртък, петък и събота от 11 до 18 ч., а срещите с децата се организират отново там, само че през почивните дни, тъй като би трябвало да се върви и на учебно заведение, нали?!
Милена Нейова е приключила Богословския факултет и е позната като продуцент и публицист. През 2005 година основава ателие " Прегърни ме " с концепцията да събира надарени деца, лишени от родителска грижа и да демонстрира на света творбите им.
- Г-жо Нейова, вие сте одобрен публицист, публицист и продуцент. Как и по кое време стартира работата Ви с децата?
- Тази година се навършват 16 години, откогато ателие " Прегърни ме " отвори порти за изоставените ни деца. По това време работех като продуцент в предаването " Сеизмограф " на бТВ, а свободното си време бях посветила на доброволчество. Ходех постоянно до Дома за деца, лишени от родителска грижа в село Доганово. Тогава си дадох сметка, че тези спорадични срещи, с изключение на мимолетна наслада и дезодорант-подарък, не носят нищо свястно за поддръжката и израстването на тези деца. И започнахме с Калина (един от най-близките ми хора, моделиер-дизайнер) да организираме креативен работилници за децата в гаражче на ул. " Тунджа " в столицата. Поръчахме да ни изработят два отвесни стана, наехме учителка, която да покаже на децата по какъв начин се тъче, Зори пък ги учеше да тъкат на по-малки рамки колани, а с Калина и децата измисляхме и шиехме етно-костюми със модерно звучене. Това бяха първите срещи. Учехме децата на шивачество и тъкачество. Въоръжени с любов, самообладание и доверие.
- Разкажете ни за културната активност на " Прегърни ме ", какви планове осъществихте през последните години?
- През годините добавяхме нови и нови действия - срещи, отдадени на специалността публицист, на изобразителното и приложно изкуство, театрални работилници и кино срещи, занимания по креативно писане и илюстрация на текст, десетки креативен ваканции. Имаме издадени книги с илюстрации на децата - " Снежната кралица " на Андерсен, " Ние, врабчетата " на Йордан Радичков, брошура със звуков файл и радиопиеса по " Малкия принц ", в която вземат участие седем от нашите деца и артиста Рашко Младенов, четири книги с истории, които децата сами са измислили и нарисували.На 5 декември 2019 година отворихме изложба, която носи същото име " Прегърни ме ". Открихме с галерия " Сляпата Вайша " - рисунки на децата по едноименния роман на Георги Господинов. Бях се свързала половин година преди този момент, с цел да го попитам дали би се съгласил децата да допишат историята, пък в случай че се получи, ще му мислим. Георги доста хареса и концепцията, и реализацията, даже написа няколко фрази, които са нашият пролог в ръчно правената книга, която издадохме. " Ако на този свят чудото още е допустимо, то може да бъде направено единствено от деца. Децата от ателие " Прегърни ме " са прочели, нарисували и довършили една моя история, която стои незавършена от години. Казва се " Сляпата Вайша ". На тази история й се случиха доста чудеса през годините, само че едно от най-хубавите е, когато видях тези рисунки и изключително края на историята. Сляпата Вайша към този момент може да гледа и с двете си очи в сегашното, тъй като е разкрила нещо доста хубаво и просто, няма да издам какво. Благодаря на тези деца, които съумяха да съберат очите й.Ваш Георги "
- Как провеждахте активността си в изискванията на Ковид? Как стигахте до децата?
- Онлайн. Всяка седмица, вместо да се прегърнем онлайн, се виждахме през видео чатове, измисляхме разнообразни креативен задания, които да са забавни за децата. Сега се сещам, че едно от най-любимите занимания беше да измислят история по фотография. Или пък да пишат приказка, като имат заложени да вземем за пример: три глагола, няколко епитети и две имена. Получиха се забавни текстове, все се поканвам да ги дам на приятели-писатели, да преценим дали може да се селектират, редактират и съберат в брошура.
- Какво прави ателие " Прегърни ме " през лятото?
- Ваканцияяяя! На морееее! Толкова дълго чакана, толкоз наслада, обятия и любов! Тук е мястото да благодарим на госпожа Маринела Арабаджиева, която от четири години (миналата пропуснахме заради Ковид епидемията) ни приема безусловно безплатно цялата наша огромна група от деца и техните придружители, екипа артисти, художници, писатели, публицисти. Та тази година бяхме 10 дни на креативна почивка в Слънчев бряг в хотел " Чайка Бийч Ризорт ". Обикновено преди обяда организираме креативните ателиета. Първите четири дни четохме и илюстрирахме приказката на Валери Петров " Копче за сън ", която към този момент приготвяме за щемпел. Следващите дни посветихме на ангелската тематика - рисувахме, съчинявахме истории и пишехме стихове, направихме прелестни подводни фотографииЕ Сега ще би трябвало да подредим и календара за 2022 година, който нашите " почитатели " чакат с неспокойствие.
- Коя от десетките истории на прелестните ви деца бихте разказали в резюме, с цел да вдъхновим читателите си?
- Историята на дете, което на 10 години е отнето от майката и прекрачва за първи път учебния предел. Тогава се запознахме. За него всички художници, които идваха в ателието, бяха безапелационни, че има неоспорим гений. След години кандидатства и приключи в Националното учебно заведение за изящни изкуства. И което е по-важно за мен, през днешния ден той е измежду най-близките ми другари, млад, надарен и честен човек.
- Кога е бил най-трудният и тежък миг за работата ви? Какво ви оказа помощ и ви накара да продължите?
- Няма спомен за някакво трагично събитие. Обикновено компликациите са били (и са) свързани с финансирането. Години наред оцелявахме с дарения от другари, ходехме по ръба на релефа, наложи се даже веднъж да затворим. Но среща с другар ни води до вратите на католически център " Ронкали ", където ни приютиха. А това, което постоянно ни е карало да продължим напред, са децата - да знаят, че има врата, която постоянно е отворена за тях.
- За какво мечтаят вашите деца? Какво да чакаме от Вас? Имате доста известни другари и поддръжници във всевъзможни среди - по какъв начин човек, искащ да се включи и поддържа активността Ви, може да стигне до Вас?
- Мечтите на детето са доста и най-разнообразни - през днешния ден да има телефон, на следващия ден да се върне при родителите си, по Коледа да отиде на почивка, като порасне да станеЕ художник, да вземем за пример. И ние отговаряме на техните нужди-желания-мечти както можем и преценим.Иначе елементарно можем да бъдем открити. Галерията и Ателието се намират в София, на ул. " Г. С. Раковски " № 63, нормално работим четвъртък, петък и събота от 11 до 18 ч., а срещите с децата се организират отново там, само че през почивните дни, тъй като би трябвало да се върви и на учебно заведение, нали?!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ