Гетоизацията на замогващия се град. И общият въздух
Илюстрация
Мръсният въздух е за всички. Той се стеле с лекост над оградите, над добре подържаните детски градини и се промъква през отворените прозорци на скъпи и евтини здания
Увеличаване
Мръсният въздух е за всички. Той се стеле с лекост над оградите, над добре подържаните детски градини и се промъква през отворените прозорци на скъпи и евтини здания
Автор: Красимир Юскеселиев [Дневник] Смаляване
Още по тематиката
За първи път специфичното издание World Review на New York Times ще бъде издадено на български от " Капитал "
Автори в World Review са имена като Джо Байдън, Джими Картър, Михаил Ходорковски, Елиф Шафак, Мозес Наим. А " Капитал " прибавя локален взор към събитията в България и района с текстове на анализатори и политици
8 дек 2017
Бюджет 2018 на София: " Целият е за чист въздух "
Въпреки обещанията на Йорданка Фандъкова целите и политиките на общината за поредна година не наподобява да се трансформират
8 дек 2017
Делото за мръсния въздух на София е спряно
Според съда " ищците нямат потвърден опит, познания и финансов запас ", с които да защитят повредения интерес
30 окт 2017
Екоминистърът: Общините подценяват казуса с качеството на въздуха
До края на годината би трябвало да бъдат затворени 113 общински депа поради наказателната процедура против България
22 авг 2017 Наскоро стопански тинк-танк (ИПИ) разгласи, че стандартът на живот в София е към този момент над междинното европейско ниво. Надигнаха се възмутени гласове: по какъв начин по този начин някой ще твърди, че животът се усъвършенства. Независимо обаче по какъв начин мерим икономическата орис на София, явно е, че тя се замогва. Също и Пловдив, Варна и Бургас.
Замогването тече непринудено и неконтролирано. Това е естествено. От три десетилетия няма петилетни проекти, наложителна претовареност и работа по систематизиране. Замогващите се градове се замогват неравномерно. Едни хора забогатяват, други не, трети обедняват.
Спонтанният развой ражда спонтанни градоустройствени решения. По-замогналите се се ограждат. Агенциите за недвижими парцели въодушевено популяризират къщи и жилища в дребни затворени квартали. Това са оградени де разкош гета за набъбващата междинна класа, в които тревата постоянно се подстригва и се полива с компютризирани пръскачки, в детските градини децата са добре облечени и учат британски и йога, а порталът се отваря с електронна карта. През него излизат добре климатизирани коли без CD, тъй като музиката идва напряко от Apple Music или Spotify, с цел да отидат в подземния паркинг на новия небостъргач - трети тип офис гето, в което са събрани новото потомство замогващи се чиновници. Втората кола на фамилията пък потегля към някой от мегамоловете, които са четвърти тип гето. Молът е затворен и също климатизиран свят, в който не просто си купуваш нещо, а прекарваш част от живота си.
Има и други гета. Те са гетата на еднофамилните къщи. Едните са много богати, другите са много небогати. Сред най-бедните и компактните са ромските махали. Животът на непрекъснато изолиращите се едно от друго и от общата градска среда гета някак си тече безпроблемно. Докато не пристигна зимата. Тогава става мъчително ясно, че колкото и високи стени да подвигаме, всички дишаме еднакъв въздух. Този въздух, изключително през зимата, е доста, доста замърсен. И трови всички наред - замогнали се и мизерстващи.
Сензорите на гражданската самодейност airsofia.info демонстрират ясно по какъв начин по-бедните квартали, където хората се отопляват с дърва, към които постоянно прибавят въглища, брикети или каквото друго има, провокират замърсявания на въздуха, които стигат убийствени нива. При норма 50 mg/m3 (pm 10, приблизително за 24 часа) нивата могат да стигнат до 600, 800 и повече и да се задържат там часове и даже дни.
Лесно е да упрекнем ромите, това го можем най-добре, и да кажем, че като се изключи че ни крадат тока, те ни тровят и въздуха. Това по какъв начин ромите крадат тока на нециганите не е правилно и всеки, който се е интересувал от феномена крадене на ток, го знае. Но и версията по какъв начин те ни тровят и въздуха, колкото и да е привлекателна за замогващия се жител, не е елементарно защитима. Да, бедните квартали тровят въздуха, когато се топлят. Камините на богатите тровят също. Наскоро в Лондон се повдигна въпросът, че по-добрите пицарии, които си пекат пиците на дърва, тровят въздуха на града. Камините на по-заможните в Копенхаген са измежду най-сериозните замърсители на въздуха в датската столица. Когато не е студено, по-значителен фактор за замърсяването са моторите с вътрешно горене. Тогава по-заможните тровят по-бедните.
Тъй като междинните равнища на замърсяване са по-важни, в сравнение с пиковите, " Факултета ", " Филиповци ", " Бояна " и " Симеоново " могат кажат, че техните печки са по-невинни от непрекъснато бродещите из града коли и остарели рейсове. Ромите пък могат да кажат, че те карат каруци и по тази причина не тровят въздуха с транспортните си средства.
Така или другояче, заграждането не оказва помощ. Мръсният въздух се стеле с лекост над оградите, над добре подържаните детски градини и се промъква през отворените прозорци на скъпи и евтини здания. Може, несъмнено, да се заключим у дома, да не отваряме прозорците и да инсталираме домашни въздушни пречиствателни станции, да направляваме влажността на въздуха като че ли сме в изложба с египетски мумии или в интензивно болнично поделение и да се радваме на опцията си да живеем на здравословно изкуствено дишане, отпивайки изстудена бутилирана вода, до момента в който от другата страна на оградата хората отпиват домашна плодова ракия край бидон с горящи остарели автомобилни гуми.
Въпросът е дали това е град. Според мен не е. Това е особена конструкция, построена на правилото на разделяне и самостерилизация на замогващия се човек, който желае да построи свят от херметични климатизирани камери и тунели, които ги свързват. Свят, сходен на научнофантастичен филм за планета без въздух, ухилен порядък на горното ниво и хаос някъде долу, под каналите, зад машинното поделение. Свят, подготвен да посрещне гостите от ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз.
В опит да бъде модернизиран този свят на взаимно изолираните градски гета, неотдавна още веднъж бяха подети опити да бъдат неразрешени конските каруци в София. Аргументът? Не може в един европейски град да има каруци. Истинският мотив? Каруците са цигански, срамотия е пред чужденците. Разликата сред виенските и софийските каруци е, че едните са карети, другите са циганска работа. Едните са горделивост за града, другите позор.
Може би е някак естествено, когато хората стартират да се замогват, да желаят да се отделят от другите. В това не виждам грях. Всички се стремим да живеем по-добре, да се движим към по-комфортните обществени етажи и да се ограждаме със себеподобни. Този ентусиазъм обаче би трябвало да има своите граници. Те се свеждат до две неща. Едното е човечност. Другото е схващане за общите богатства.
Човещината, изключително в света на светкавичните обществени медии, е подложена на тежко тестване. Общите богатства - дали това е водата, въздухът, климатът, паркът или гледката към планината, са също предмет на сласт от страна на затварящи се в климатизирани гета хора.
Да, допустимо е човек да диша собствен личен въздух, да пие своя лична вода, да се радва на личен климат и да живее в собствен личен свят. Дали обаче това е човешко, какъв брой хора могат да си го разрешат и каква е цената, която замогващият се човек би трябвало да заплати, с цел да живее като водолаз, са все тежки въпроси, на които е добре да си отговорим. Едно е несъмнено - това не е градски живот и ръководството на града би трябвало да се опълчи на сходна наклонност, преди някое гето в замогващия се град да разгласи референдум за самостоятелност.
Юлиан Попов беше министър на околната среда в служебното държавно управление през 2013 година Понастоящем е ръководител на управителния съвет на Европейския институт за успеваемост на постройките и старши политически консултант на Европейската климатична фондация. Обявен е от EurActiv за един от 40-те най-влиятелни хора в европейската енергийна политика на Европейски Съюз.
Мръсният въздух е за всички. Той се стеле с лекост над оградите, над добре подържаните детски градини и се промъква през отворените прозорци на скъпи и евтини здания
Увеличаване
Мръсният въздух е за всички. Той се стеле с лекост над оградите, над добре подържаните детски градини и се промъква през отворените прозорци на скъпи и евтини здания
Автор: Красимир Юскеселиев [Дневник] Смаляване
Още по тематиката
За първи път специфичното издание World Review на New York Times ще бъде издадено на български от " Капитал "
Автори в World Review са имена като Джо Байдън, Джими Картър, Михаил Ходорковски, Елиф Шафак, Мозес Наим. А " Капитал " прибавя локален взор към събитията в България и района с текстове на анализатори и политици
8 дек 2017
Бюджет 2018 на София: " Целият е за чист въздух "
Въпреки обещанията на Йорданка Фандъкова целите и политиките на общината за поредна година не наподобява да се трансформират
8 дек 2017
Делото за мръсния въздух на София е спряно
Според съда " ищците нямат потвърден опит, познания и финансов запас ", с които да защитят повредения интерес
30 окт 2017
Екоминистърът: Общините подценяват казуса с качеството на въздуха
До края на годината би трябвало да бъдат затворени 113 общински депа поради наказателната процедура против България
22 авг 2017 Наскоро стопански тинк-танк (ИПИ) разгласи, че стандартът на живот в София е към този момент над междинното европейско ниво. Надигнаха се възмутени гласове: по какъв начин по този начин някой ще твърди, че животът се усъвършенства. Независимо обаче по какъв начин мерим икономическата орис на София, явно е, че тя се замогва. Също и Пловдив, Варна и Бургас.
Замогването тече непринудено и неконтролирано. Това е естествено. От три десетилетия няма петилетни проекти, наложителна претовареност и работа по систематизиране. Замогващите се градове се замогват неравномерно. Едни хора забогатяват, други не, трети обедняват.
Спонтанният развой ражда спонтанни градоустройствени решения. По-замогналите се се ограждат. Агенциите за недвижими парцели въодушевено популяризират къщи и жилища в дребни затворени квартали. Това са оградени де разкош гета за набъбващата междинна класа, в които тревата постоянно се подстригва и се полива с компютризирани пръскачки, в детските градини децата са добре облечени и учат британски и йога, а порталът се отваря с електронна карта. През него излизат добре климатизирани коли без CD, тъй като музиката идва напряко от Apple Music или Spotify, с цел да отидат в подземния паркинг на новия небостъргач - трети тип офис гето, в което са събрани новото потомство замогващи се чиновници. Втората кола на фамилията пък потегля към някой от мегамоловете, които са четвърти тип гето. Молът е затворен и също климатизиран свят, в който не просто си купуваш нещо, а прекарваш част от живота си.
Има и други гета. Те са гетата на еднофамилните къщи. Едните са много богати, другите са много небогати. Сред най-бедните и компактните са ромските махали. Животът на непрекъснато изолиращите се едно от друго и от общата градска среда гета някак си тече безпроблемно. Докато не пристигна зимата. Тогава става мъчително ясно, че колкото и високи стени да подвигаме, всички дишаме еднакъв въздух. Този въздух, изключително през зимата, е доста, доста замърсен. И трови всички наред - замогнали се и мизерстващи.
Сензорите на гражданската самодейност airsofia.info демонстрират ясно по какъв начин по-бедните квартали, където хората се отопляват с дърва, към които постоянно прибавят въглища, брикети или каквото друго има, провокират замърсявания на въздуха, които стигат убийствени нива. При норма 50 mg/m3 (pm 10, приблизително за 24 часа) нивата могат да стигнат до 600, 800 и повече и да се задържат там часове и даже дни.
Лесно е да упрекнем ромите, това го можем най-добре, и да кажем, че като се изключи че ни крадат тока, те ни тровят и въздуха. Това по какъв начин ромите крадат тока на нециганите не е правилно и всеки, който се е интересувал от феномена крадене на ток, го знае. Но и версията по какъв начин те ни тровят и въздуха, колкото и да е привлекателна за замогващия се жител, не е елементарно защитима. Да, бедните квартали тровят въздуха, когато се топлят. Камините на богатите тровят също. Наскоро в Лондон се повдигна въпросът, че по-добрите пицарии, които си пекат пиците на дърва, тровят въздуха на града. Камините на по-заможните в Копенхаген са измежду най-сериозните замърсители на въздуха в датската столица. Когато не е студено, по-значителен фактор за замърсяването са моторите с вътрешно горене. Тогава по-заможните тровят по-бедните.
Тъй като междинните равнища на замърсяване са по-важни, в сравнение с пиковите, " Факултета ", " Филиповци ", " Бояна " и " Симеоново " могат кажат, че техните печки са по-невинни от непрекъснато бродещите из града коли и остарели рейсове. Ромите пък могат да кажат, че те карат каруци и по тази причина не тровят въздуха с транспортните си средства.
Така или другояче, заграждането не оказва помощ. Мръсният въздух се стеле с лекост над оградите, над добре подържаните детски градини и се промъква през отворените прозорци на скъпи и евтини здания. Може, несъмнено, да се заключим у дома, да не отваряме прозорците и да инсталираме домашни въздушни пречиствателни станции, да направляваме влажността на въздуха като че ли сме в изложба с египетски мумии или в интензивно болнично поделение и да се радваме на опцията си да живеем на здравословно изкуствено дишане, отпивайки изстудена бутилирана вода, до момента в който от другата страна на оградата хората отпиват домашна плодова ракия край бидон с горящи остарели автомобилни гуми.
Въпросът е дали това е град. Според мен не е. Това е особена конструкция, построена на правилото на разделяне и самостерилизация на замогващия се човек, който желае да построи свят от херметични климатизирани камери и тунели, които ги свързват. Свят, сходен на научнофантастичен филм за планета без въздух, ухилен порядък на горното ниво и хаос някъде долу, под каналите, зад машинното поделение. Свят, подготвен да посрещне гостите от ротационното председателство на Съвета на Европейски Съюз.
В опит да бъде модернизиран този свят на взаимно изолираните градски гета, неотдавна още веднъж бяха подети опити да бъдат неразрешени конските каруци в София. Аргументът? Не може в един европейски град да има каруци. Истинският мотив? Каруците са цигански, срамотия е пред чужденците. Разликата сред виенските и софийските каруци е, че едните са карети, другите са циганска работа. Едните са горделивост за града, другите позор.
Може би е някак естествено, когато хората стартират да се замогват, да желаят да се отделят от другите. В това не виждам грях. Всички се стремим да живеем по-добре, да се движим към по-комфортните обществени етажи и да се ограждаме със себеподобни. Този ентусиазъм обаче би трябвало да има своите граници. Те се свеждат до две неща. Едното е човечност. Другото е схващане за общите богатства.
Човещината, изключително в света на светкавичните обществени медии, е подложена на тежко тестване. Общите богатства - дали това е водата, въздухът, климатът, паркът или гледката към планината, са също предмет на сласт от страна на затварящи се в климатизирани гета хора.
Да, допустимо е човек да диша собствен личен въздух, да пие своя лична вода, да се радва на личен климат и да живее в собствен личен свят. Дали обаче това е човешко, какъв брой хора могат да си го разрешат и каква е цената, която замогващият се човек би трябвало да заплати, с цел да живее като водолаз, са все тежки въпроси, на които е добре да си отговорим. Едно е несъмнено - това не е градски живот и ръководството на града би трябвало да се опълчи на сходна наклонност, преди някое гето в замогващия се град да разгласи референдум за самостоятелност.
Юлиан Попов беше министър на околната среда в служебното държавно управление през 2013 година Понастоящем е ръководител на управителния съвет на Европейския институт за успеваемост на постройките и старши политически консултант на Европейската климатична фондация. Обявен е от EurActiv за един от 40-те най-влиятелни хора в европейската енергийна политика на Европейски Съюз.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ