Пълният контрол над емоциите или как цената на безчувствието се превръща в живот
(Illustration ~ Sonja Stangl)
Пълният надзор над страстите, е фантазия на доста от нас. Стоически да понасяме ударите на ориста, без да демонстрираме каква душевна тъга изпитваме. Да бъдем непобедими самураи с непроницаеми лица. Това е красива картинка, само че цената на безчувствието е висока – това е половин живот, сакат. За това написа психологът Юлия Базылева.
Сякаш изчезват уханията и звуците. Имало ги е преди, а в този момент ги няма. Да живееш - можеш, само че все нещо не ти доближава. Сякаш някаква съкровена част от личността ти си е отишла без диря.
Решението да не усещаме се ражда в друга възраст. По-често в детството. Да спре да усеща, да застине в едно положение, за детето постоянно е единствената опция да оцелее. За да не обезумее от претърпените болежка и смут, то избира сигурността на неналичието на усеща. Често този сензор остава включен за цялостен живот.
Пораствайки, човек въобще не може да изпита задоволство, нищо не го изпълва и засища. Той непрекъснато е в търсене на нещо. Веднъж разбирайки какво търси, без да е в положение да открие изгубената парченце от себе си, той стартира да събира зрънцата на умеенето да се радва, да изпитва наслаждение от това, което в действителност желае.
Решението да заглуши възприятията и да стаи всичките си прекарвания, е метод, по който той нормално живее и в по-зряла възраст – като реакция да преживее болките, загубите, разочарованията. „ Аз повече никога… няма да обичам, никого няма да позволи още веднъж в живота си, няма да се поверявам, няма да бъда подобен идиот… ”
И стартира един живот в скафандър, в бронята на личните си отбрани, без разрешение да се изпитва каквото и да е възприятие. С голяма вътрешна пустош.
Да живееш е огромен риск. Да живееш, чувствайки, значи да живееш с разкрит нерв. Ние се боим от възприятията. Те ни вършат уязвими. Да разкриеш възприятията си, значи да си извънредно уязвим.
Често се случва по този начин, че не е по силите на хората даже да чуят личните си паники. Струва им се, че всичко е обикновено, просто имат потребност да се наспят и хапнат, а личните си тревожни мисли и усеща няма за какво да слушат. И по тази причина и нищо не подхващат, с цел да трансформират дадена обстановка.
Нашите страсти са освен реакции на душeвността, само че и реакции на телата. Всяка страст е съпроводена от несъмнено чувство в организма. Тялото на индивида се включва съществено в прекарването на всяка страст. Така човешкият разум дава физическо проявяване на възприятията, наричайки го яд, обич, досада. Заглушавайки душeвността, ние принуждаваме тялото си да умира. Появилият се блокаж в тялото основава психосоматичен признак.
Ако човек не може да си разреши да преживее страстите благодарение на душeвността, ще му се наложи да ги изживее благодарение на тялото, погубвайки здравето си.
Всички психосоматични признаци са угнетяване, непозволени и непреживени страсти. Многократно повторени, те образуват психосоматични болести.
Случва се по този начин, че психическата отбрана от страсти е толкоз велика, че човек даже не дава опция на тялото си да боледува – да се заметат някак неизживените усеща. И тогава, като в кипящ казан, чийто капак е пристегнат с болтове, настава гърмеж.
Инсулти, инфаркти, неразкрити досега онкологични болести в финален етап, заболявания и обстановки, които настъпват ненадейно, покосяват постоянно и младежи, и провокират същински потрес.
Цената на безчувствието се трансформира в живот.
А човек е основан, с цел да бъде чувстващ. Това е нашата природа. възприятията и страстите, не трябва да се ръководят. Те би трябвало да се претърпяват и осъзнават. И с цел да бъдете спокойни, нужно е да изживеете всичките страсти, които сте си забранявали дълги години. Майсторът на бойни изкуства усеща болката, изпитвайки боязън, както всички естествени хора. Просто не прави от това нещастия.
Съвременният човек би трябвало да се върне към възприятията и да се научи да не прави от тях нещастия. Докато усещаме, сме живи.
Източник: more.club
Изображения: Pinterest
