10 години след Брекзит – Великобритания е по-бедна и по-нестабилна
„ Британският народ се произнесе и отговорът е: ние излизаме. “
С тези думи водещият на BBC Дейвид Димбълби разгласи на сутринта след референдума за Брекзит от 23 юни 2016 година извънредно оспорвания резултат. С 52 на 48 % британците гласоподаваха за излизане от Европейския съюз. Шокът беше голям и отеква и до през днешния ден, 10 години по-късно.
Последва безпределно отсрочване към изискванията за овакантяване на Европейския съюз и политически безпорядък. И въпреки съгласно социологическите изследвания болшинството британци отдавна да желаят връщане в Европейския съюз, страната остава надълбоко разграничена сред „ римейнъри “ и „ лийвъри “.
„ Брекзит значи Брекзит “, повтаряше като мантра някогашната министър-председателка Тереза Мей. Но какво в действителност значи Брекзит?
Десет години след излизането на Англия от Европейския съюз равносметката за Брекзит е отрезвяваща: повече администрация в търговията, нерешени миграционни спорове, задълбочено политическо разделяне и напредък на дяснопопулистката партия „ Реформ ЮК “, която се възползва от разочарованието на доста гласоподаватели, подкрепили напускането на Европейски Съюз.
През 2016 година малко над половината британци желаеха излизане от Европейски Съюз. Те повярваха на обещанията в акцията, които им подсигуряваха възобновяване на „ свободата от Брюксел “ и връщане на контрола върху границите. Формално Обединеното кралство реализира и двете цели, само че 10 години по-късно Брекзит необятно се възприема като несполучлив политически и стопански план.
Икономическите последствия от Брекзит
Различни проучвания демонстрират, че излизането от Европейски Съюз е нанесло съществени вреди на английската стопанска система. Оценките сочат загуба на стопански капацитет от към 4%. Според професора от Кралския лицей в Лондон Ананд Менън Англия не е получила финансова полза от напускането, защото спестените вноски в бюджета на Европейски Съюз са повече от обезщетени от икономическите загуби и по-ниските данъчни доходи.
Брутният вътрешен артикул на страната през днешния ден е сред 3 и 8% по-нисък, в сравнение с би бил без Брекзит. Основната причина е напускането на единния пазар и митническия съюз, което доста затрудни търговията с Европейски Съюз. Въпреки съществуващото съглашение за свободна търговия бюрократичните процедури и разноските за бизнеса са нарастнали.
Най-силно наранени са дребните предприятия, доста от които изцяло са прекратили износа си към Европейски Съюз. Проучване на Лондонското учебно заведение по стопанска система от 2023 година даже приписва съвсем една трета от нарастването на цените на храните точно на последствията от Брекзит.
Миграцията след напускането на Европейски Съюз
Миграцията беше един от централните въпроси в акцията за овакантяване. Избирателите чакаха, че напускането ще понижи имиграцията и ще върне контрола върху границите. Това обаче не се случи.
По време на държавното управление на Борис Джонсън миграцията даже се усили, като в страната започнаха да идват повече служащи от страни отвън Европейски Съюз, най-много от Индия, Нигерия и Пакистан. Нетната миграция доближи рекордно високи равнища през 2023 година, когато над 900 000 души повече са влезнали, в сравнение с са напуснали страната.
Паралелно с това се ускориха и незаконните прекосявания през Ламанша с дребни лодки. От 2018 година насам над 200 000 души са достигнали английските крайбрежия за да изискат леговище. Причина за това е и фактът, че след Брекзит връщането на мигранти към страни от Европейски Съюз стана доста по-трудно.
Иронично точно този проблем се трансформира в централен политически въпрос за дяснопопулистката партия „ Реформ ЮК “ на Найджъл Фараж, която употребява публичното неодобрение и води в социологическите изследвания.
Търговия и стопански изолационизъм
Въпреки че част от най-песимистичните прогнози не се сбъднаха незабавно, търговията на Англия беше съществено наранена. Износът към Европейски Съюз е намалял с към 12%, а вносът с към 16% в съпоставяне със сюжет без Брекзит.
Англия краткотрайно отпадна от десетте най-важни търговски сътрудници на Германия. Освен това не се осъществиха основни обещания на поддръжниците на Брекзит, като огромно комерсиално съглашение със Съединени американски щати или превръщането на Лондон във финансов център без регулации по модела на Сингапур. Много от постигнатите след Брекзит търговски съглашения бяха с страни, с които Обединеното кралство към този момент е имало контракти посредством участието си в Европейски Съюз.
Политическа неустойчивост и разпад на двупартийната система
От референдума насам английската политика е в положение на непрекъсната неустойчивост. Министър-председателите се сменят с изключителна периодичност, а след оповестената оставка на Киър Стармър тази заран, наследникът му ще бъде седмият министър председател след 2016 година.
Обществото остава надълбоко разграничено сред „ римейнъри “ и „ лийвъри “, което последователно измества обичайното разделяне сред ляво и дясно. Това води до разпад на класическата двупартийна система, като гласоподавателите се разпределят сред повече политически обединения.
Социалдемократическата Лейбъристка партия губи част от обичайна си работническа база в интерес на консерваторите и „ Реформ ЮК “, до момента в който Консервативната партия губи поддръжка измежду образованите и междинната класа.
Регионални напрежения и центробежни сили
Брекзит ускори и стремежите към самостоятелност в обособените елементи на Обединеното кралство. В Шотландия, Уелс и Северна Ирландия политическото въздействие на партии, подкрепящи самостоятелност, набъбна. Особено в Северна Ирландия въпросът за границата след Брекзит възроди старите политически и исторически напрежения, като даже сложи под подозрение дълготрайното единение на страната.
Възходът на „ Реформ ЮК “ и популизмът
Вотът за Брекзит се трансформира в израз на неодобрение от политическия хайлайф, а този модел продължава да дефинира и актуалната политика. Партията „ Реформ ЮК “ на Найджъл Фараж употребява същата логичност на митинг и съмнение към институциите. Фараж слага акцент върху миграцията, обещавайки строги ограничения против незаконните прекосявания и ограничение на обществените разноски за имигранти. Популистката му изразителност се опира не толкоз на съответна стратегия, колкото на възприятие за публично неодобрение и отчуждение от политическата класа.
Отношенията с Европейския съюз и дебатът за връщане
През последните години в Обединеното кралство се ускорява публичната поддръжка за наново присъединение към Европейски Съюз. Според разнообразни изследвания сред 53 и 56 % от британците биха подкрепили връщане, а измежду младежите този дял доближава над 80 %. Въпреки това множеството политици заобикалят концепцията за наново участие. Премиерът Киър Стармър поддържаше по-тясно съдействие с Европейски Съюз, само че не и връщане в единния пазар или пълноправно участие. Някои фигури като Уес Стрийтинг и посоченият за възможен нов министър председател Анди Бърнам обаче към този момент намерено приказват за допустимо завръщане в Европейския съюз.
От страна на Европейски Съюз доминира кардинално позитивно отношение към вероятно английско завръщане, само че при ясно изискване: Англия не би получила предходните си специфични отстъпки и би трябвало да одобри цялостните отговорности на участието.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
С тези думи водещият на BBC Дейвид Димбълби разгласи на сутринта след референдума за Брекзит от 23 юни 2016 година извънредно оспорвания резултат. С 52 на 48 % британците гласоподаваха за излизане от Европейския съюз. Шокът беше голям и отеква и до през днешния ден, 10 години по-късно.
Последва безпределно отсрочване към изискванията за овакантяване на Европейския съюз и политически безпорядък. И въпреки съгласно социологическите изследвания болшинството британци отдавна да желаят връщане в Европейския съюз, страната остава надълбоко разграничена сред „ римейнъри “ и „ лийвъри “.
„ Брекзит значи Брекзит “, повтаряше като мантра някогашната министър-председателка Тереза Мей. Но какво в действителност значи Брекзит?
Десет години след излизането на Англия от Европейския съюз равносметката за Брекзит е отрезвяваща: повече администрация в търговията, нерешени миграционни спорове, задълбочено политическо разделяне и напредък на дяснопопулистката партия „ Реформ ЮК “, която се възползва от разочарованието на доста гласоподаватели, подкрепили напускането на Европейски Съюз.
През 2016 година малко над половината британци желаеха излизане от Европейски Съюз. Те повярваха на обещанията в акцията, които им подсигуряваха възобновяване на „ свободата от Брюксел “ и връщане на контрола върху границите. Формално Обединеното кралство реализира и двете цели, само че 10 години по-късно Брекзит необятно се възприема като несполучлив политически и стопански план.
Икономическите последствия от Брекзит
Различни проучвания демонстрират, че излизането от Европейски Съюз е нанесло съществени вреди на английската стопанска система. Оценките сочат загуба на стопански капацитет от към 4%. Според професора от Кралския лицей в Лондон Ананд Менън Англия не е получила финансова полза от напускането, защото спестените вноски в бюджета на Европейски Съюз са повече от обезщетени от икономическите загуби и по-ниските данъчни доходи.
Брутният вътрешен артикул на страната през днешния ден е сред 3 и 8% по-нисък, в сравнение с би бил без Брекзит. Основната причина е напускането на единния пазар и митническия съюз, което доста затрудни търговията с Европейски Съюз. Въпреки съществуващото съглашение за свободна търговия бюрократичните процедури и разноските за бизнеса са нарастнали.
Най-силно наранени са дребните предприятия, доста от които изцяло са прекратили износа си към Европейски Съюз. Проучване на Лондонското учебно заведение по стопанска система от 2023 година даже приписва съвсем една трета от нарастването на цените на храните точно на последствията от Брекзит.
Миграцията след напускането на Европейски Съюз
Миграцията беше един от централните въпроси в акцията за овакантяване. Избирателите чакаха, че напускането ще понижи имиграцията и ще върне контрола върху границите. Това обаче не се случи.
По време на държавното управление на Борис Джонсън миграцията даже се усили, като в страната започнаха да идват повече служащи от страни отвън Европейски Съюз, най-много от Индия, Нигерия и Пакистан. Нетната миграция доближи рекордно високи равнища през 2023 година, когато над 900 000 души повече са влезнали, в сравнение с са напуснали страната.
Паралелно с това се ускориха и незаконните прекосявания през Ламанша с дребни лодки. От 2018 година насам над 200 000 души са достигнали английските крайбрежия за да изискат леговище. Причина за това е и фактът, че след Брекзит връщането на мигранти към страни от Европейски Съюз стана доста по-трудно.
Иронично точно този проблем се трансформира в централен политически въпрос за дяснопопулистката партия „ Реформ ЮК “ на Найджъл Фараж, която употребява публичното неодобрение и води в социологическите изследвания.
Търговия и стопански изолационизъм
Въпреки че част от най-песимистичните прогнози не се сбъднаха незабавно, търговията на Англия беше съществено наранена. Износът към Европейски Съюз е намалял с към 12%, а вносът с към 16% в съпоставяне със сюжет без Брекзит.
Англия краткотрайно отпадна от десетте най-важни търговски сътрудници на Германия. Освен това не се осъществиха основни обещания на поддръжниците на Брекзит, като огромно комерсиално съглашение със Съединени американски щати или превръщането на Лондон във финансов център без регулации по модела на Сингапур. Много от постигнатите след Брекзит търговски съглашения бяха с страни, с които Обединеното кралство към този момент е имало контракти посредством участието си в Европейски Съюз.
Политическа неустойчивост и разпад на двупартийната система
От референдума насам английската политика е в положение на непрекъсната неустойчивост. Министър-председателите се сменят с изключителна периодичност, а след оповестената оставка на Киър Стармър тази заран, наследникът му ще бъде седмият министър председател след 2016 година.
Обществото остава надълбоко разграничено сред „ римейнъри “ и „ лийвъри “, което последователно измества обичайното разделяне сред ляво и дясно. Това води до разпад на класическата двупартийна система, като гласоподавателите се разпределят сред повече политически обединения.
Социалдемократическата Лейбъристка партия губи част от обичайна си работническа база в интерес на консерваторите и „ Реформ ЮК “, до момента в който Консервативната партия губи поддръжка измежду образованите и междинната класа.
Регионални напрежения и центробежни сили
Брекзит ускори и стремежите към самостоятелност в обособените елементи на Обединеното кралство. В Шотландия, Уелс и Северна Ирландия политическото въздействие на партии, подкрепящи самостоятелност, набъбна. Особено в Северна Ирландия въпросът за границата след Брекзит възроди старите политически и исторически напрежения, като даже сложи под подозрение дълготрайното единение на страната.
Възходът на „ Реформ ЮК “ и популизмът
Вотът за Брекзит се трансформира в израз на неодобрение от политическия хайлайф, а този модел продължава да дефинира и актуалната политика. Партията „ Реформ ЮК “ на Найджъл Фараж употребява същата логичност на митинг и съмнение към институциите. Фараж слага акцент върху миграцията, обещавайки строги ограничения против незаконните прекосявания и ограничение на обществените разноски за имигранти. Популистката му изразителност се опира не толкоз на съответна стратегия, колкото на възприятие за публично неодобрение и отчуждение от политическата класа.
Отношенията с Европейския съюз и дебатът за връщане
През последните години в Обединеното кралство се ускорява публичната поддръжка за наново присъединение към Европейски Съюз. Според разнообразни изследвания сред 53 и 56 % от британците биха подкрепили връщане, а измежду младежите този дял доближава над 80 %. Въпреки това множеството политици заобикалят концепцията за наново участие. Премиерът Киър Стармър поддържаше по-тясно съдействие с Европейски Съюз, само че не и връщане в единния пазар или пълноправно участие. Някои фигури като Уес Стрийтинг и посоченият за възможен нов министър председател Анди Бърнам обаче към този момент намерено приказват за допустимо завръщане в Европейския съюз.
От страна на Европейски Съюз доминира кардинално позитивно отношение към вероятно английско завръщане, само че при ясно изискване: Англия не би получила предходните си специфични отстъпки и би трябвало да одобри цялостните отговорности на участието.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ