Илиян Кузманов: Третият ми проект ще разочарова много хора, с които пътят ме е срещнал в България
Илиян Кузманов, първият български публицист, включен в Топ 20 на Amazon, в изявление за предаването " България, Европа и Светът на фокус " на Радио " Фокус "
Пренасяме се във Англия и включваме Илиян Кузманов. Каква е формулата за триумф? Илиян Кузманов е определян от украинските медии за един " мрачен Дон Кихот, срещнал много страшни мелници по своя път “. Казвам добър ден, здравейте.
Добър ден, здравейте.
Вашите книги се радват на необятно отразяване и доста внимание от международните медии. В Украйна сте почитан доста, сътрудниците публицисти ви дефинират като, както към този момент споделих, " мрачен Дон Кихот, срещнал много страшни мелници по своя път “. Така ли е? Разкажете ни.
В общи линии историята с Украйна стартира по забавен метод. С един украински модел правихме една коледна реклама за книгата ми и по-късно се бяха появили едни такива неприятни мнения в обществените мрежи за нея и дори се беше стигнало и с това, че имах проблеми и с " Уикипедия “ страницата, също някакви мнения имаше. И в един миг се включиха и украинските медии и направихме много забавна серия със публикации с тях.
Но в полза на истината, за " страшните неща, които съм виждал по пътя си “, в случай че би трябвало да бъда почтен, това са повече качества като да вземем за пример бездушието и безразличието. Това е за времето, в което съм бил в България, да вземем за пример ужасно неприятно усещане ми направи изразът, че " всеки самичък си преценя “, тъй като след него идва и неутралитетът, и апатията, и нежеланието да бъдем част от каквото и да е, да заемаме каквато и да е позиция, камо ли да имаме наше мнение в реалност какви са положителните и какви са неприятните неща.
Страшно нещо, това, което бях видял, е, това по какъв начин да вземем за пример елементарните хора се трансформират в това, което не им е харесвало, и стават тъкмо това, против което са роптали. Де факто те се трансформират в съучастници. Едно от най-страшните неща, които бях видял в България, беше това, че хората имат вяра в ориста им, че е предопределена отнякъде другаде, и по този метод те губят вярата в самите себе си, губят вярата в свободния си избор и въобще в случай че приказваме за независимост, дори у нас думата " независимост “ се е трансформирала в нарицателно, ние я използваме като " свободия “, което не трябва да бъде по този начин, тъй като в последна сметка по този метод й се вменяват някакви други неща, като това, че да вземем за пример сме били плебеи и някой нещо ни е подарил. Така че това са страшните неща, с които аз съм се сблъсквал, и страшните неща, които съм видял. Иначе обособени случки като с украинския модел – пробвам се да ги одобрявам с по-забавната страна и да екстрахирам оптимално изгодата от тях и отрицателното да го направя положително.
Подкрепата за Украйна, знаете, има доста изражения, измежду които даването на финансова, материална помощ за страната, наказание на съветската експанзия и налагане на наказания против Кремъл. Една година по-късно – какви са вашите наблюдения от тази жестока експанзия?
Ако би трябвало да погледнем малко по-назад дори от спора в Украйна и в случай че би трябвало да погледнем даже и КОВИД рецесията, даже и рецесията със Сирия, и в случай че това го приемем, че е бил някакъв краш тест въобще за нашата евроопределеност и за това какво място ние заемаме в света, мисля, че значително се проваляме, тъй като в последна сметка това, което виждаме към нас, даже днеска виждаме един напредък на евроскептиците, на едни хора, които желаят други неща. И в последна сметка мисля, че в действителност е назрял моментът, в който ние в реалност би трябвало да сложим нещата на масата и да си зададем въпроса в кой свят желаеме да живеем и по какъв метод желаеме да живеем, тъй като в последна сметка Европа – да, тя е място, в което има разнообразни хора, разнообразни нации, само че в последна сметка е като едно семейство. Ние живеем с разликите си, само че споделяме и едни общи правила, които са годни за всички. Ние по принцип би трябвало да си отговорим желаеме ли да бъдем част от Европа и желаеме ли да ги споделяме тези правила, тъй като не можем да живеем сред два свята. В последна сметка, толкоз доста време мина и ние продължаваме да се лутаме и продължаваме да сме неопределени за много неща. А по принцип за Украйна аз само мога да изкажа възхищението си за украинския народ и тяхното предпочитание и храброст да отстояват свободата си.
Г-н Кузманов, какво се промени за вас, откакто успяхте да влезете в топ 20 по продажби на Amazon?
За мен писането по принцип е занимание. Това, което постоянно ми е носило, да седна и да се изправя пред белия лист, е било наслаждение. Така че всичко това, което ми донесе топ 20 на Amazon, и всичките останали неща, които се случиха по-късно, беше, че аз просто използвах момента и това, че бях по-разпознаваем, да се опитам да осъществявам в реалност значимите неща, които бях правил преди този момент и се бях опитвал да върша. Това бяха моите обществени планове и нещата, които по принцип върша.
Така, да.
А другояче, в случай че приказваме чисто за облаги от продажбите – мисля, че то е малко несериозно, от позиция на това, че книгата я показах на едно балканско книжно турне в няколко страни – Македония, Румъния, Сърбия, Турция, което продължи повече от два месеца. Само в случай че действително погледнем хотели, целия бюджет на това нещо, което действително си беше огромно от литературна позиция. А още повече пък и самата книга, подарих цифровото копие на български, както направих и с втората книга, с желанието си, тъй като в последна сметка аз се пробвах да ги вкарам нещата в идея и с желанието си да показвам, че в последна сметка читателите в България би трябвало да имаме достъп до цифровото наличие на библиотеките, тъй като действително, в случай че се замислим, самият Европейски съюз заплаща ужасно доста ние да цифровизираме целия библиотечен списък, само че това нещо се бави ужасно доста, и в това време ние виждаме по какъв начин изчезват едни стотици милиони по библиотечна мрежа – мисля, че имаме над 3500 читалища плюс библиотеките. И всичко това са в последна сметка сметки, разноски, а ние виждаме в каква икономическа рецесия сме в последна сметка и че тези пари в реалност могат да бъдат употребявани по един доста по-разумен метод.
Да, това е по този начин.
Така че това се пробвах да направя с книгата.
Г-н Кузманов, вие пишете и издавате любопитни книги с провокативни заглавия. След триумфа на първата и втората ви книга знаем, че работите и по трета такава. Може ли да ни издадете малко за нея? От какво се вдъхновихте този път?
Третият план ще бъде за времето ми, прекарано в България. Това беше един подобен интервал след мисля че съвсем 15 години. Първо бях в Канада, по-късно във Англия и в един миг се върнах в България. И много неща се пробвах да направя, много неща не се случиха и с третия план ще опиша за времето ми в България. Но той ще бъде един много по-различен от книгите, които сме привикнали да виждаме. Реално това ще бъдат доста формати, прелетени в едно, видео, документалистиката, попарт, медии. Книгата ще бъде с доста цялостно онлайн наличие, в допълнение наличие, което читателят ще може да види на разнообразни езици. И сигурно третият план ще разочарова доста хора, с които пътят ме е срещнал в България, само че в последна сметка аз считам, че това е част от демокрацията и понятието свободен човек, тъй като в последна сметка ние би трябвало да споделяме нещата, освен за нещата, които ни харесват, само че би трябвало да споделяме и нещата, които не ни харесват, и да демонстрираме какво и по какъв начин желаеме да бъде или по какъв начин считаме, че би трябвало да бъде. Между другото са два плана, които сега приготвям. Другото е една доста историческа книга, която пък връща доста обратно във времето, родова книга, с която и ще прегледам много забавни елементи, пък и в последна сметка произлизам от много забавно семейство и ще се опитам да докосна един различен подобен много пиперлив миг в понятието, това, че сме били плебеи, дали сме били свободни хора, тъй като да вземем за пример аз персонално доста се наскърбявам, когато чуя някаква такава формулировка. Още повече, в последна сметка за мен свободата е в това, че хората да могат да вършат избор, да имат персонална самодейност и моето семейство го е предписание това много обратно във времето.
И това ме предизвика да ви попитам какви са правилата ви за живот и какви неща ви вършат усещане през днешния ден?
Да стартираме може би с това, че постоянно диря духовното задоволство от нещата, които върша, от дейностите, постъпките си. И ми се желае да има нещо по-голямо, в смисъл, да не свършва единствено с мен и с доставянето на себе си на наслаждение. Аз де факто изпитвам наслаждение с това да снабдявам наслаждение на другите. Вярвам в това време в егоизма и в характерността, в това, че човек е неповторимо създание на Бог и демонстрирам почитание към разнообразието и разликите, диря божественото във всичко, във всички нации, култури, вери, в другите проучвания, в науката, в другия човешки опит. Придържам се към максимата да се пробвам да върша повече от това, което се чака, да си слагам самичък високи упования и да ги надскачам и самичък да се контролирам в нещата, които върша, верни ли са или не са верни, да одухотворявам, да се спирам, да виждам заобикалящия ни свят преди да взема значими решения. И да поемам отговорност в последна сметка за дейностите си самичък пред себе си, пред личната си съвест. В реалност на приемане на оптималното наслаждение, само че то идва от това да послужвам с каквото имам, с каквото мога. Винаги да е през призмата на любовта и на справедливостта, тъй като считам, че любовта постоянно побеждава всичко.
Разкошен край на нашия диалог. Да, любовта постоянно побеждава, и аз считам по този начин. Благодаря ви доста за това, че бяхте наш посетител.
Пренасяме се във Англия и включваме Илиян Кузманов. Каква е формулата за триумф? Илиян Кузманов е определян от украинските медии за един " мрачен Дон Кихот, срещнал много страшни мелници по своя път “. Казвам добър ден, здравейте.
Добър ден, здравейте.
Вашите книги се радват на необятно отразяване и доста внимание от международните медии. В Украйна сте почитан доста, сътрудниците публицисти ви дефинират като, както към този момент споделих, " мрачен Дон Кихот, срещнал много страшни мелници по своя път “. Така ли е? Разкажете ни.
В общи линии историята с Украйна стартира по забавен метод. С един украински модел правихме една коледна реклама за книгата ми и по-късно се бяха появили едни такива неприятни мнения в обществените мрежи за нея и дори се беше стигнало и с това, че имах проблеми и с " Уикипедия “ страницата, също някакви мнения имаше. И в един миг се включиха и украинските медии и направихме много забавна серия със публикации с тях.
Но в полза на истината, за " страшните неща, които съм виждал по пътя си “, в случай че би трябвало да бъда почтен, това са повече качества като да вземем за пример бездушието и безразличието. Това е за времето, в което съм бил в България, да вземем за пример ужасно неприятно усещане ми направи изразът, че " всеки самичък си преценя “, тъй като след него идва и неутралитетът, и апатията, и нежеланието да бъдем част от каквото и да е, да заемаме каквато и да е позиция, камо ли да имаме наше мнение в реалност какви са положителните и какви са неприятните неща.
Страшно нещо, това, което бях видял, е, това по какъв начин да вземем за пример елементарните хора се трансформират в това, което не им е харесвало, и стават тъкмо това, против което са роптали. Де факто те се трансформират в съучастници. Едно от най-страшните неща, които бях видял в България, беше това, че хората имат вяра в ориста им, че е предопределена отнякъде другаде, и по този метод те губят вярата в самите себе си, губят вярата в свободния си избор и въобще в случай че приказваме за независимост, дори у нас думата " независимост “ се е трансформирала в нарицателно, ние я използваме като " свободия “, което не трябва да бъде по този начин, тъй като в последна сметка по този метод й се вменяват някакви други неща, като това, че да вземем за пример сме били плебеи и някой нещо ни е подарил. Така че това са страшните неща, с които аз съм се сблъсквал, и страшните неща, които съм видял. Иначе обособени случки като с украинския модел – пробвам се да ги одобрявам с по-забавната страна и да екстрахирам оптимално изгодата от тях и отрицателното да го направя положително.
Подкрепата за Украйна, знаете, има доста изражения, измежду които даването на финансова, материална помощ за страната, наказание на съветската експанзия и налагане на наказания против Кремъл. Една година по-късно – какви са вашите наблюдения от тази жестока експанзия?
Ако би трябвало да погледнем малко по-назад дори от спора в Украйна и в случай че би трябвало да погледнем даже и КОВИД рецесията, даже и рецесията със Сирия, и в случай че това го приемем, че е бил някакъв краш тест въобще за нашата евроопределеност и за това какво място ние заемаме в света, мисля, че значително се проваляме, тъй като в последна сметка това, което виждаме към нас, даже днеска виждаме един напредък на евроскептиците, на едни хора, които желаят други неща. И в последна сметка мисля, че в действителност е назрял моментът, в който ние в реалност би трябвало да сложим нещата на масата и да си зададем въпроса в кой свят желаеме да живеем и по какъв метод желаеме да живеем, тъй като в последна сметка Европа – да, тя е място, в което има разнообразни хора, разнообразни нации, само че в последна сметка е като едно семейство. Ние живеем с разликите си, само че споделяме и едни общи правила, които са годни за всички. Ние по принцип би трябвало да си отговорим желаеме ли да бъдем част от Европа и желаеме ли да ги споделяме тези правила, тъй като не можем да живеем сред два свята. В последна сметка, толкоз доста време мина и ние продължаваме да се лутаме и продължаваме да сме неопределени за много неща. А по принцип за Украйна аз само мога да изкажа възхищението си за украинския народ и тяхното предпочитание и храброст да отстояват свободата си.
Г-н Кузманов, какво се промени за вас, откакто успяхте да влезете в топ 20 по продажби на Amazon?
За мен писането по принцип е занимание. Това, което постоянно ми е носило, да седна и да се изправя пред белия лист, е било наслаждение. Така че всичко това, което ми донесе топ 20 на Amazon, и всичките останали неща, които се случиха по-късно, беше, че аз просто използвах момента и това, че бях по-разпознаваем, да се опитам да осъществявам в реалност значимите неща, които бях правил преди този момент и се бях опитвал да върша. Това бяха моите обществени планове и нещата, които по принцип върша.
Така, да.
А другояче, в случай че приказваме чисто за облаги от продажбите – мисля, че то е малко несериозно, от позиция на това, че книгата я показах на едно балканско книжно турне в няколко страни – Македония, Румъния, Сърбия, Турция, което продължи повече от два месеца. Само в случай че действително погледнем хотели, целия бюджет на това нещо, което действително си беше огромно от литературна позиция. А още повече пък и самата книга, подарих цифровото копие на български, както направих и с втората книга, с желанието си, тъй като в последна сметка аз се пробвах да ги вкарам нещата в идея и с желанието си да показвам, че в последна сметка читателите в България би трябвало да имаме достъп до цифровото наличие на библиотеките, тъй като действително, в случай че се замислим, самият Европейски съюз заплаща ужасно доста ние да цифровизираме целия библиотечен списък, само че това нещо се бави ужасно доста, и в това време ние виждаме по какъв начин изчезват едни стотици милиони по библиотечна мрежа – мисля, че имаме над 3500 читалища плюс библиотеките. И всичко това са в последна сметка сметки, разноски, а ние виждаме в каква икономическа рецесия сме в последна сметка и че тези пари в реалност могат да бъдат употребявани по един доста по-разумен метод.
Да, това е по този начин.
Така че това се пробвах да направя с книгата.
Г-н Кузманов, вие пишете и издавате любопитни книги с провокативни заглавия. След триумфа на първата и втората ви книга знаем, че работите и по трета такава. Може ли да ни издадете малко за нея? От какво се вдъхновихте този път?
Третият план ще бъде за времето ми, прекарано в България. Това беше един подобен интервал след мисля че съвсем 15 години. Първо бях в Канада, по-късно във Англия и в един миг се върнах в България. И много неща се пробвах да направя, много неща не се случиха и с третия план ще опиша за времето ми в България. Но той ще бъде един много по-различен от книгите, които сме привикнали да виждаме. Реално това ще бъдат доста формати, прелетени в едно, видео, документалистиката, попарт, медии. Книгата ще бъде с доста цялостно онлайн наличие, в допълнение наличие, което читателят ще може да види на разнообразни езици. И сигурно третият план ще разочарова доста хора, с които пътят ме е срещнал в България, само че в последна сметка аз считам, че това е част от демокрацията и понятието свободен човек, тъй като в последна сметка ние би трябвало да споделяме нещата, освен за нещата, които ни харесват, само че би трябвало да споделяме и нещата, които не ни харесват, и да демонстрираме какво и по какъв начин желаеме да бъде или по какъв начин считаме, че би трябвало да бъде. Между другото са два плана, които сега приготвям. Другото е една доста историческа книга, която пък връща доста обратно във времето, родова книга, с която и ще прегледам много забавни елементи, пък и в последна сметка произлизам от много забавно семейство и ще се опитам да докосна един различен подобен много пиперлив миг в понятието, това, че сме били плебеи, дали сме били свободни хора, тъй като да вземем за пример аз персонално доста се наскърбявам, когато чуя някаква такава формулировка. Още повече, в последна сметка за мен свободата е в това, че хората да могат да вършат избор, да имат персонална самодейност и моето семейство го е предписание това много обратно във времето.
И това ме предизвика да ви попитам какви са правилата ви за живот и какви неща ви вършат усещане през днешния ден?
Да стартираме може би с това, че постоянно диря духовното задоволство от нещата, които върша, от дейностите, постъпките си. И ми се желае да има нещо по-голямо, в смисъл, да не свършва единствено с мен и с доставянето на себе си на наслаждение. Аз де факто изпитвам наслаждение с това да снабдявам наслаждение на другите. Вярвам в това време в егоизма и в характерността, в това, че човек е неповторимо създание на Бог и демонстрирам почитание към разнообразието и разликите, диря божественото във всичко, във всички нации, култури, вери, в другите проучвания, в науката, в другия човешки опит. Придържам се към максимата да се пробвам да върша повече от това, което се чака, да си слагам самичък високи упования и да ги надскачам и самичък да се контролирам в нещата, които върша, верни ли са или не са верни, да одухотворявам, да се спирам, да виждам заобикалящия ни свят преди да взема значими решения. И да поемам отговорност в последна сметка за дейностите си самичък пред себе си, пред личната си съвест. В реалност на приемане на оптималното наслаждение, само че то идва от това да послужвам с каквото имам, с каквото мога. Винаги да е през призмата на любовта и на справедливостта, тъй като считам, че любовта постоянно побеждава всичко.
Разкошен край на нашия диалог. Да, любовта постоянно побеждава, и аз считам по този начин. Благодаря ви доста за това, че бяхте наш посетител.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ