Или на какво богатите учат децата си за парите, а

Или на какво богатите учат децата си за парите, а бедните и междинната класа - не. Историята на Робърт Кийосаки от книгата „ Rich Dad Poor Dad ".

Имах двама татковци - единият безпаричен, другият богат. Единият беше високообразован и интелигентен; беше приключил висшето си обучение за две вместо за четири години и бе защитил докторска степен. След това бе траял образованието си в Страдфордския, Чикагския и Северозападния университет, и постоянно със стипендия за отличен триумф. А другият ми татко по този начин и не беше приключил осми клас.
И двамата мъже се радваха на триумфи в кариерата си и работеха настойчиво цялостен живот. И двамата печелеха солидно. Въпреки това единият непрекъснато изпитваше финансови усложнения. Другият стана най-богатият човек на Хаваите. След гибелта си единият остави десетки милиони долари - на фамилията си, за благотворителни цели и на църквата. Другият остави сметки за заплащане.
И двамата бяха мощни, забележителни и авторитетни персони. И двамата ме поучаваха, само че препоръките им бяха разнообразни.
И двамата имаха вяра доста в образованието, само че препоръчваха разнообразни системи на образование.
Ако имах единствено един татко, щях или да се съгласявам с него, или да отхвърлям препоръките му. С двама татковци, които ме поучаваха, имах опцията да оглеждам нещата от разнообразни гледни точки, да ги съпоставям, а след това да предпочитам самичък.
Проблемът се състоеше в това, че богатият татко още не беше богат, а бедният си беше безпаричен. И двамата бяха при започване на своята кариера, и двамата се бореха с разноските и за обезпечаването на фамилията. Но възгледите им по отношение на парите се различаваха радикално.
Например единият татко би споделил:
Любовта към парите е коренът на злото.
А другият би звучал по този начин:
Липсата на пари е коренът на злото.
Много е мъчно за едно малко момче да има двама татковци със мощни характери, които му въздействат. Исках да съм добър наследник и слушах, само че двамата татковци не споделяха едни и същи неща. Контрастът в гледните им точки, най-много във връзка с парите, беше толкоз огромен, че последователно започнах да изпитвам любопитство; тематиката ме бе заинтригувала. Започнах да се възнамерявам над това, което споделяше всеки от тях.
Често си задавах въпроси от вида на „ Защо той твърди това? ". После по същия метод претеглях изказванието и на другия ми татко. Щеше да бъде доста по-просто да отсъдя: „ Да, той е прав. Съгласен съм с него ". Или да отхвърля гледната точка с думите: „ Старият не знае какво приказва ". Вместо това двамата ми татковци, които аз обичах доста, ме накараха да обмислям, а също по този начин да си основа нов метод на мислене. Оказа се, че е доста по-ценно да би трябвало да предпочитам непрестанно сред изявленията на двамата, вместо просто да отхвърлям или да одобрявам една единствена позиция.

Една причина, заради която богатите забогатяват, бедните обедняват, а междинната класа затъва в задължения, е че предметът за парите се учи у дома, а не в учебно заведение. Повечето от нас се учат за парите от родителите си. А на какво може да научи детето си за парите един безпаричен човек? Той просто споделя: „ Ходи на учебно заведение и учи интензивно! "
Детето може да се дипломира с отличен триумф, само че да носи финансовата стратегия на човек от бедната или междинна класа, която е усвоило, до момента в който е било малко.
Парите не се учат в учебно заведение. Затова детето се концентрира върху университетските и професионалните, само че не и върху финансовите познания. Това изяснява за какво умни банкери, лекари и счетоводители, получавали отлични оценки в учебно заведение, се борят с финансите през целия си живот. Големият ни народен дълг е дело най-много на високообразованите политици и високопоставени персони в държавното управление, които вземат финансови решения въз основата на прекомерно лимитираното си или въобще изчезнало парично обучение.

Често се възнамерявам за новото хилядолетие и се чудя какво ли ще се случи, когато милиони хора ще имат потребност от здравна и финансова помощ. Те са подвластни от фамилиите си или разчитат на държавното управление да ги подкрепя финансово. Какво ще стане, когато средствата за здравно и публично обезпечаване привършат? Как ще оцелее една нация, в случай че децата не престават да учат за парите единствено при родителите си, множеството от които са или към този момент небогати, или ще обеднеят?
Тъй като имах двама авторитетни татковци, аз учех и от двамата. Трябваше да премислям върху препоръките и на двамата и по този начин вниквах в силата и смисъла на разбиранията, определили живота им. Например единият татко имаше навика да споделя: „ Не мога да си го разреша ". Другият татко забрани да се употребяват тези думи. Той настояваше да споделям: „ Как мога да имам това? "

Едното е изказване, а другото - въпрос. Единият обясняваше, че не може, а другият те караше да мислиш. Бащата, който скоро щеше да забогатее, обясняваше това по следния метод:
- Когато кажеш: „ Не мога да си го разреша ", мозъкът ти стопира да работи. Но зададеш ли си въпроса: „ Как мога да имам това? ", мозъкът ти стартира да мисли.
Той нямаше поради да купуваш всичко, което ти хрумне. Просто държеше да упражнява мозъка си - най-мощния компютър в света. Смяташе, че изказванието „ Не мога да си го разреша ", е симптом за умствена леност.
- Мозъкът ми става все по-силен всеки ден, тъй като го практикувам. Колкото по-силен става, толкоз повече пари мога да изкарвам.

И двамата татковци да работеха интензивно, само че аз забелязах, че единият бе привикнал да не мисли, когато ставаше въпрос за пари, а другият беше привикнал да си упражнява мозъка. В резултат на това единият забогатяваше, а другият обедняваше. Подобно нещо става и в случай че някой прави постоянно физически извършения, а различен седи на дивана и гледа телевизия. Подходящите физически извършения усъвършенстват здравето, а подобаващите умствени извършения усилват възможностите за замогване. Мързелът унищожава както здравето, по този начин и благосъстоянието.
Двамата ми татковци имаха противоположни разбирания. Единият мислеше, че богатите би трябвало да заплащат по-големи налози, с цел да оказват помощ на бедните. Другият споделяше, че налозите санкционират тези, които създават и награждават тези, които не създават.
Единият татко говореше:
- Учи доста, с цел да си намериш работа в добра компания.
Другият татко пък предлагаше:
- Учи доста, с цел да намериш хубава компания, която да купиш.
Единият обясняваше:
- Причината да не съм богат е, че имам вас, деца.
А другият твърдеше:
- Причината, заради която би трябвало да съм богат, сте вие, деца.

Единият насърчаваше диалозите за пари и бизнес на масата по време на хранене.
Другият забраняваше да се разисква тази тематика, до момента в който вечеряхме.
Единият споделяше: „ Когато става въпрос за пари, не рискувай ".
Другият предлагаше: „ Научи се да се справяш с рисковете ".
Единият вярваше, че личният дом е най-голямата инвестиция и актив.
Другият смяташе, че къщата е пасив и в случай че тя е най-голямата ви инвестиция, значи сте загазили.
И двамата татковци плащаха сметките си в точния момент, само че единият ги плащаше при започване на периода, а другият - в самия му край.
Единият ми татко вярваше, че компанията и държавното управление ще се грижат за него. Винаги се интересуваше от повишението на заплатите, пенсиите, медицинските помощи, болничните, отпуските и прочие Беше впечатлен от двама свои чичовци, които се пенсионираха след двайсетгодишна работа в армията. Харесваха му привилегиите в региона на опазването на здравето и опцията да се пазари в специфични магазини, които получаваше отдръпналият се от военна работа. Допадаше му и системата на образование във военната академия. Идеята за протекция на живота по време на работа и обвързваните с специалността привилегии от време на време наподобяват по-важни от самата работа. Той постоянно споделяше:
- Работих старателно за държавното управление и по тази причина имам право на тези хонорари.
Другият ми татко вярваше в цялостната финансова отговорност на всеки един. Той се противопоставяше на концепцията за „ имането на право " ; съгласно него по този начин се създаваха слаби и нуждаещи се от пари хора. Смяташе, че човек би трябвало да бъде финансово способен.

Единият ми татко се бореше да спести няколко долара; другият просто създаваше вложения.
Единият ми татко ме учеше по какъв начин да си напиша впечатляваща автобиография, с цел да мога да си намеря добра работа. Другият ми татко ме учеше по какъв начин да пиша мощни бизнес и финансови проекти по този начин, че да мога да сътворявам работни места.
Тъй като бях артикул на двама мощни татковци, имах опция да следя резултата, който оказват върху живота на човек другите мисли. И забелязах, че хората оформят живота си посредством своите мисли.
Например бедният ми татко постоянно повтаряше: „ Никога няма да забогатея ". И предсказанието му се сбъдна.
От другата страна богатият ми татко постоянно се отнасяше към себе си като към богат. Той споделяше неща като:
- Аз съм богат човек, а богатите не вършат такива неща.
Дори когато беше изцяло опустошен, той се отнасяше към себе си като към богат.
- Има разлика сред това да си опустошен и да си безпаричен. Когато си опустошен, то е краткотрайно, а когато си безпаричен, то е вечно.
Бедният ми татко твърдеше, че не се интересува от пари, или че парите нямат значение.
Богатият ми татко постоянно споделяше, че парите са мощ.

Силата на нашите мисли в никакъв случай няма да може да се мери или оцени, само че на мен ми стана ясно, още до момента в който бях малко дете, че би трябвало да внимавам какво желая и по какъв начин се показвам.
Забелязах, че бедният ми татко е безпаричен не тъй като получава малко пари, а поради своите мисли и дейности. Тъй като имах двама татковци, аз трябваше да внимавам коя мисъл ще приема за себе си. Кого трябваше да чувам - богатия или бедния си баща?
Въпреки че и двамата мъже уважаваха извънредно доста образованието, те не бяха на едно мнение за това, кое е значимо да се учи. Единият искаше да изучавам настойчиво, да се дипломирам, да си намеря хубава работа и да работя за пари. Той искаше да изучавам и да стана експерт, счетоводител или юрист, или да завърша бизнесучилище. Другият ме окуражаваше да се науча да бъда богат, да схвана по какъв начин работят парите, с цел да мога да върша по този начин, че те да работят за мен.
- Аз не работя за пари! - бяха думите, които той повтаряше всеки ден. - Парите работят за мен!
На деветгодишна възраст взех решение да чувам и да се изучавам от богатия си татко за парите. Този избор означаваше да не чувам бедния, макар че той имаше повече дипломи.

* Откъс от „ Rich Dad Poor Dad (What the Rich Teach Their Kids About Money - That the Poor and Middle Class Do Not!) ", илюстрации ~ successmindset.us, oregonlive.com