Кремиковският манастир пази стенописи на 530 г.
Иконостасът на новата черква " Покров Богородичен ", издигната през 1906 година 
Иван Вазов посещава светата обител и написа пътепис
1493-а е годината, в която Христофор Колумб открива Британските Вирджински острови, Леонардо да Винчи начертава оборудване, наподобяващо велосипед, а софийският отличник войводата Радивой възобновява Кремиковският манастир със лични средства. Прави го в памет на двете си умряли деца Теодор и Драгана. От това време датира и остарялата черква в двора на манастира. През 1503 година покривът на преддверието е опустошен от земетресение. От ктиторски надпис излиза наяве, че остарялата черква е обновявана през 1611 година. От достигналите до нас сведения знаем, че манастирът е издигнат по време на Второто българско царство, може би при ръководството на цар Иван Александър, само че е опустошен по време на османското завладяване. Манастирът е бил с богата книжовна активност. Боляринът Радивой подарил направеното в Драгалевския манастир, писано по поръчка на митрополит Калевит,
--> ръкописно четвероевангелие - Кремиковското
(съхранявано през днешния ден в Музея на София). В библиотеката на манастира до 1898 година се е намирало и Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 година, " Кремиковският триптих " с национален поменик от 14-ти век, както и алманах жития за месеците юни, юли и август.
По време на реставрацииите на остарялата черква е открит откъс от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождащи XV век, доказателство за това, че
българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс
Скътана в диплите на планината, църквата " Св. Георги " е същинска художествена изложба, това е една превъзходна изява на художествено-творческия талант на българина.
Според експерти остарялата черква в манастира - " Св. Георги ", е измежду неповторимите средновековни духовни монументи на културата на православния свят. Манастирът е бил от първите, образували така наречен Софийска Мала Света гора. По времето на поп Ленко Попов (починал през 1886 г.) обителта е била заслон и леговище на четници от Ботевата чета, чиито имена са записани на каменна плоча пред входа. През 1876 година
манастирът избавя и крие Ботевия въстаник Димитър Стефанов-Казака
В началото манастирът е бил мъжки, само че в края на XIX век тук се идват и се заселват двадесетина монахини бежанки от Малешевско, които способстват за оживлението и известността на манастира. По това време до западната стена на магерницата е издигната постройка за игуменките.
През 1897 година Иван Вазов посещава манастира и написа прелестен пътепис за него. Иконостасът на новата черква " Покров Богородичен ", издигната в 1906 година при игумения Аглаида, е дело на дебърски майстори от рода Филипови.
До 1947 година в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се с развъждане на животни и земеделие. По време на руската окупация остарялата черква е употребена за конюшня на Съветската войска. През петдесетте години на XX век в пространствата на манастира са настанени военни, които остават там в продължение на осемнадесет години. Монахините били изпратени по други манастири. Замазани са с вар доста от стенописите,
част от сградите са унищожени от пожар, от библиотеката няма и диря
През шейсетте години на предишния век военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която съвсем 60 години живеела и се грижела за манастира. В продължение на 30 години стенописите в остарялата черква на Кремиковския манастир са обект на реституция от експерти на Националния институт за монументи на културата. Ремонтирана и оздравена е и самата постройка.
Как се стига
Кремиковският манастир се намира на към 20-на км от центъра на София. Посоката с автомобил е по Ботевградско шосе към Варна, като отклонението е към кварталите Челопечене и Кремиковци. Пътят се разделя на две като вдясно остава отбивката към Челопечене, а вляво - към Кремиковци. След края на квартал Кремиковци и след още няколко километра се стига до манастирските врати.
Ако не разполагате с персонално транспортно средство, може да се качите на рейс ¹ 117 от автостанция " Изток ". С него пристигате в центъра на кв. Кремиковци, на спирка ул. " Св. Петка " и по-късно продължавате пешком по пътя до манастира. Гледките от там са страхотни. Манастирът е ситуиран е върху скалиста тераса и от него се вижда цялото Софийско поле и София.Мястото е доста добре поддържано, чисто и подредено.
Иван Вазов посещава светата обител и написа пътепис 1493-а е годината, в която Христофор Колумб открива Британските Вирджински острови, Леонардо да Винчи начертава оборудване, наподобяващо велосипед, а софийският отличник войводата Радивой възобновява Кремиковският манастир със лични средства. Прави го в памет на двете си умряли деца Теодор и Драгана. От това време датира и остарялата черква в двора на манастира. През 1503 година покривът на преддверието е опустошен от земетресение. От ктиторски надпис излиза наяве, че остарялата черква е обновявана през 1611 година. От достигналите до нас сведения знаем, че манастирът е издигнат по време на Второто българско царство, може би при ръководството на цар Иван Александър, само че е опустошен по време на османското завладяване. Манастирът е бил с богата книжовна активност. Боляринът Радивой подарил направеното в Драгалевския манастир, писано по поръчка на митрополит Калевит,
--> ръкописно четвероевангелие - Кремиковското
(съхранявано през днешния ден в Музея на София). В библиотеката на манастира до 1898 година се е намирало и Евангелие на поп Йоан Кратовски от 1579 година, " Кремиковският триптих " с национален поменик от 14-ти век, както и алманах жития за месеците юни, юли и август.
По време на реставрацииите на остарялата черква е открит откъс от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождащи XV век, доказателство за това, че
българското изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс
Скътана в диплите на планината, църквата " Св. Георги " е същинска художествена изложба, това е една превъзходна изява на художествено-творческия талант на българина. Според експерти остарялата черква в манастира - " Св. Георги ", е измежду неповторимите средновековни духовни монументи на културата на православния свят. Манастирът е бил от първите, образували така наречен Софийска Мала Света гора. По времето на поп Ленко Попов (починал през 1886 г.) обителта е била заслон и леговище на четници от Ботевата чета, чиито имена са записани на каменна плоча пред входа. През 1876 година
манастирът избавя и крие Ботевия въстаник Димитър Стефанов-Казака
В началото манастирът е бил мъжки, само че в края на XIX век тук се идват и се заселват двадесетина монахини бежанки от Малешевско, които способстват за оживлението и известността на манастира. По това време до западната стена на магерницата е издигната постройка за игуменките.
През 1897 година Иван Вазов посещава манастира и написа прелестен пътепис за него. Иконостасът на новата черква " Покров Богородичен ", издигната в 1906 година при игумения Аглаида, е дело на дебърски майстори от рода Филипови.
До 1947 година в манастира живеят 32 монахини, занимаващи се с развъждане на животни и земеделие. По време на руската окупация остарялата черква е употребена за конюшня на Съветската войска. През петдесетте години на XX век в пространствата на манастира са настанени военни, които остават там в продължение на осемнадесет години. Монахините били изпратени по други манастири. Замазани са с вар доста от стенописите,
част от сградите са унищожени от пожар, от библиотеката няма и диря
През шейсетте години на предишния век военните си отиват и в манастира се връщат част от монахините. Една от тях била Иустина, която съвсем 60 години живеела и се грижела за манастира. В продължение на 30 години стенописите в остарялата черква на Кремиковския манастир са обект на реституция от експерти на Националния институт за монументи на културата. Ремонтирана и оздравена е и самата постройка.
Как се стига
Кремиковският манастир се намира на към 20-на км от центъра на София. Посоката с автомобил е по Ботевградско шосе към Варна, като отклонението е към кварталите Челопечене и Кремиковци. Пътят се разделя на две като вдясно остава отбивката към Челопечене, а вляво - към Кремиковци. След края на квартал Кремиковци и след още няколко километра се стига до манастирските врати.
Ако не разполагате с персонално транспортно средство, може да се качите на рейс ¹ 117 от автостанция " Изток ". С него пристигате в центъра на кв. Кремиковци, на спирка ул. " Св. Петка " и по-късно продължавате пешком по пътя до манастира. Гледките от там са страхотни. Манастирът е ситуиран е върху скалиста тераса и от него се вижда цялото Софийско поле и София.Мястото е доста добре поддържано, чисто и подредено.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ