(Икона на свети Паисий Светогорец в новата църква на манастира

(Икона на свети Паисий Светогорец в новата черква на манастира Одигитрия на о-в Крит)

Не сме осъзнали, че дяволът е решен да унищожи Божиите творения. Организирал е пангиня, с цел да унищожи света. Побеснял е, тъй като в света стартира да навлиза положителното безпокойствие. Много е яростен, тъй като знае, че времето му е малко (вж. Откр. 12:12). Сега работи като някой нарушител, който, виждайки, че е обграден, си споделя: „ Не мога да се спася! Ще ме заловен! ” и обръща всичко с главата надолу. Или както бойците по време на война, когато им свършат боеприпасите, вадят щика или сабята и се хвърлят в багра, пък каквото стане. Казват си: „ Така или другояче сме изгубени, дано убием колкото можем повече ”. Светът гори! Разбирате ли това? Голямо прелъщение се изсипа. Дяволът е запалил подобен пожар, че дори всички пожарникари да се съберат, не могат да го угасят. Духовен пожар! Нищо не е останало. Остава единствено да се молим Бог да се смили над нас. Гледаш, когато бушува някой огромен пожар, така че и пожарникарите нищо не могат да създадат, хората се принуждават да се извърнат към Бога и да Го помолят да се излее един мощен дъжд, с цел да угаси огъня. Така и за духовния пожар, който дяволът е разпалил, е нужна единствено молитва, с цел да помогне Бог.

Целият свят е тръгнал към едно - всяческа съсипия! Не е да речеш: „ В една къща малко се е поразвалил прозорецът или нещо друго, дано го поправя ”. Цялата къща е рухнала. Светът се е трансформирал в порутено село. Положението е към този момент отвън надзор. Само Бог може нещо да направи от горната страна. Сега е време Бог да поработи - къде с отвертката, къде с ласки, къде с шамари, да го поправи. В света се е образувала гнойна рана, която ще се спука, само че още не е узряла добре. Злото е тръгнало да назрява, както тогава в Иерихон (вж. Иис. Нав. 6:23), където имало потребност от стерилизация.

Какви теглила има в света

Нямат край теглилата на света. Едно всеобхватно раздробяване, разделяне на фамилии, дребни и огромни. Всеки ден сърцето ми страда до кръв. Повечето домове са изпълнени с терзания, с паники, със стрес. Добре са единствено домовете, където хората живеят по Бога. В останалите - разводи, хора, затънали в задължения, други заболели, други аварирали, други пък с успокоителни, с опиати!... Повече или по-малко всички имат някаква болежка, горките. Особено в този момент: нямат работа, задължения, банките ги дърпат, гонят ги от домовете им и цялостен куп други теглила! И това не са ден и два! И даже децата в едно такова семейство да са здрави, поболяват се единствено от това положение. Много от тези фамилии, в случай че единствено един ден живееха с безгрижието и спокойствието на монасите, това би било за тях най-хубавият Великден.

Колко злощастие има в света! Когато някого го боли и се тревожи за другите, а не за себе си, тогава вижда целия свят като на рентгенова фотография посредством духовните лъчи... Много пъти, така както си споделям молитвата, виждам мънички дечица, миличките, да минават пред мен нажалени и да молят Бога. Майките им ги карат да се молят, тъй като имат проблеми в фамилията, компликации и търсят помощ от Бога. Завъртат копчето на същата периодичност и по този начин поддържаме връзка!

Осигуровки и... неустановеност

Днес светът се изпълни с всевъзможни осигуровки, само че тъй като е далечен от Христа, усеща най-голяма неустановеност. В никоя друга ера не е съществувала такава неустановеност, каквато усещат хората през днешния ден. И тъй като човешките осигуровки не им оказват помощ, в този момент бързат да влязат в кораба на Църквата, с цел да почувстват духовна сигурност, тъй като виждат, че светският транспортен съд потъна. Ако обаче видят, че и в кораба на Църквата влиза малко вода, че и там са обхванати от светския дух, а у мнозина липсва Светият Дух, тогава хората ще се отчаят, тъй като към този момент няма да имат защо да се заловен.

Светът страда, погубва се и за жалост всички хора са принудени да живеят измежду тоя пъкъл на света. Повечето мощно усещат една изоставеност, едно равнодушие отвред, изключително в този момент. Няма къде да се опрат. Както се споделя: „ Удавникът се хваща за личните си коси ”. Тоест, давещият се търси за нещо да се хване, да се избави. Корабът потъва и човек тича да се покатери на мачтата. Но не се замисля, че щом корабът е в заплаха от поглъщане, тогава и мачтата ще потъне. Покачва се на мачтата и корабът потъва още по-бързо! Искам да кажа, че хората търсят някъде да се опрат, за някъде да се заловен. И в случай че нямат религия, с цел да се опрат на нея, в случай че не се доверят на Бога, и то по този начин, че напълно да оставят себе си в Негови ръце, ще се мъчат. Велико нещо е доверието в Бога!

Времената, в които живеем, са доста сложни и доста рискови, само че най-после ще победи Христос. Ще видите по какъв начин ще стартират да ценят Църквата. Стига ние да си стоим крепко на мястото. Ще схванат, че другояче няма оправия.

И политиците към този момент са разбрали, че в случай че някой може да помогне в тая лудница, в която се е трансформирал светът, то това са хората на Църквата. Нека не ви наподобява необичайно! Политиците ни подвигнаха ръце. Някои от тях пристигнаха в колибата ми и ми споделиха: „ Монасите би трябвало да станат мисионери, другояче не става ”. Трудни години!

От: „ С болежка и обич за актуалния човек. Слова Том 1 “, Старецът Паисий Светогорец, изд. Манастир „ Св. Вмчк Георги Зограф “, Света Гора - Атон, 2006 година
* Икона на свети Паисий Светогорец в новата черква на манастира Одигитрия на остров Крит