Игнац Земелвайс е лекарят, който в средата на 19 век

Игнац Земелвайс е лекарят, който в средата на 19 век открива една от най-честите аргументи за следродилна тресчица и избавя хиляди животи. Но на откритието му е видяно с подбив и по този начин и не е прието, до момента в който е бил жив.

През 1847 година Земелвайс бил шеф на родилното поделение в болничното заведение Allgemeine Krankenhaus във Виена, Австрия. Само за първия месец записва 6 умряли дами след така наречен следродилна тресчица.

Симптомите постоянно били едни и същи – родилката внезапно вдигала температура, коремът ставал извънредно мъчително място и в границите на няколко дни умирала, оставяйки новороденото без майка.

Аутопсиите също показвали едно и също. От тялото излизала зловонна миризма, органите били подути, извънредно възпалени и развалени. Някои считали, че това се дължи на кърмата, а други упреквали нездравословните частици във въздуха.

Игнац Земелвайс обаче вижда, че смъртността е по-висока в отделението, което се посещавало от студенти. Запитал се е дали има връзка сред наличието на студентите и смъртността на родилните.

След това ревизирал и честотата на смъртните случаи при ражданията у дома. Оказало се, че е по-безопасно да родиш детето си в някоя тъмна уличка, вместо в болница при доктор.

Тогава той осъзнава, че нещо се предава по ръцете на студентите, извършващи аутопсия и по-късно асистиращи при раждания, без да измият ръцете си. Това го кара да вкара нова процедура в отделението – всеки е бил задължен да измие ръцете си преди и след процедура.

Земелвайс бил уверен, че следродилната тресчица е провокирана от мръсните ръце на лекарите и студентите. След като вкарва дезифекцирането с хлор, смъртността на родилки незабавно пада.

Въпреки че доказателството му било безапелационно, здравната общественост, го пренебрегвала и обвинила Земелвайс, че вреди на личните си пациенти. Той по този начин и не съумял да убеди научната общественост в потребността от стерилизация, защото това било в прорез със знанията им досега и към този момент откритите практики.

Губи уважението на сътрудниците си и началниците си и скоро след въвеждането на дезинфекцирането е уволнен. Така и не съумява да стартира работа на друго място. Започва да демонстрира признаци на психологични отклонения и е затворен в психиатрична клиника през 1865 година. Пребит е от охранителите и умира малко откакто постъпва за лекуване.

Днес е утвърден доктор, а дезинфекцията е нещо, което към този момент се ползва наложително във всяка една болница, само че по този начин и не доживял да види изследванията си доказани.

Името му се употребява в логиката на психиката с понятието Рефлексът Земелвайс, който разказва човешката податливост да отхвърля нови способи, които опонират на откритите правила и вярвания.