Престъплението на Дядо Коледа
Идиличната Коледа в британско провинциално имение е помрачена от шокиращо ликвидиране в романа на Мейвис Дориъл Хей „ Престъплението на Дядо Коледа ” / “Еднорог “/. „ Налице са доста улики, подвеждащи следи и обрати в тази престъпна класика, отличаваща се с цялостния искра на „ Златната ера “ на жанра ”, написа „ Глоуб енд Мейл “. “Прекрасен пример на старовремска тайнственост, преливащ от присъща за епохата атмосфера и язвително духовитост ”, споделят критиците.
-->
Доскоро изцяло забравена, през днешния ден Мейвис Дориъл Хей още веднъж припомня за славата си на несъмнено един най-хубавите английски създатели на престъпни романи от 30-те години на предишния век. Още при дебюта й с „ Убийство в метрото “ тя провокира съпоставения с Агата Кристи и Дороти Сейърс. Вторият й разказ „ Смърт край реката “ също жъне триумф и в този момент ще се убедим в класата и умеенето й да изплита образцова престъпна тайнственост с нейния трети разказ, „ Престъплението на Дядо Коледа “, който е от класическата поредност на Британската библиотека.
По традиция в навечерието на Коледа всички членове на рода Мелбъри се събират в имението Флаксмиър. Повечето от тях не изгарят от предпочитание да бъдат тук, само че това е желанието на патриарха на семейството, сър Озмънд. Той има свои възгледи за това по какъв начин би трябвало да се означи светлия празник, а тази година е решил един от гостите да раздаде дарове на всички, преоблечен като Дядо Коледа. Именно този „ Дядо Коледа “ ще открие досадния хазаин с дупка от патрон в главата в неговия кабинет. Заради тежкия си неотстъпчив темперамент и желанието да се бърка в живота на своите родственици сър Озмънд е недолюбван от множеството присъстващи. Въпросът е дали въпреки всичко някой от тях е кадърен да го убие? Отговор на този въпрос би трябвало да откри полковник Холсток, заел се с следствието. Той живее наоколо и счита, че познава множеството родственици на жертвата, само че скоро схваща, че доста от визиите му са изцяло неправилни. На всичкото от горната страна единственият човек, който е имал опция да стреля по сър Озмънд, няма никакъв претекст да го убие. Мейвис Дориъл Хей поддържа интригата, разказвайки историята от разнообразни гледни точки – на гостите и на самия полковник Холсток. Основният проблем е, че някои от тях непрекъснато трансформират версиите за своите дейности във съдбовната нощ и Холсток би трябвало да откри дали го вършат несъзнателно или с предумисъл. Подозренията, взаимното съмнение и злоба спъват следствието му, само че той не изпуска следата измежду плетеницата от откровени неистини и подправени улики.
Мейвис Дориъл Хей е измежду най-ярките създатели от „ Златната епоха “ на английската престъпна прозаичност. Името ú не е толкоз известно през днешния ден, тъй като разгласява единствено три романа в този жанр през 30-те години на 20 век. Те обаче се радват на извънредно дружелюбен банкет, а „ Убийство в метрото “ е първият от тях, излязъл през 1934 година
Хей приключва университета в Оксфорд през 1916 година Тя демонстрира интерес към занаятите и занаятчийството и издава няколко книги през 20-те години в съавторство с Хелън Елизабет Фицрандолф, част от поредицата „ Земеделие и занаяти на Англия и Уелс “. През 1929 година Мейвис се омъжва за Арчибалд Мензес Фицрандолф, брат на съавторката ú и наследник на богат канадски банкер и притежател на дъскорезници. Скоро след сватбата Хей взема решение да смени амплоато си и да написа престъпни романи. При дебютния си разказ тя взема драговолно златното писателско предписание „ Описвай познатото “. По това време тя и Арчибалд живеят на „ Белсайз Лейн “ в Северен Лондон: едвам на стотина метра от мястото, където е осъществено закононарушението в „ Убийство в метрото “. През 1935 година излиза вторият разказ на Мейвис „ Смърт край реката “, който също реализира огромен триумф. За страдание след третия си разказ „ Престъплението на Дядо Коледа “ тя взема решение да сложи завършек на своята кариера в жанра. Няколко години по-късно брачният партньор ú умира по време на Втората международна война, като преди този момент писателката губи и тримата си братя при трагични условия. Впоследствие тя се завръща към първата си обич – занаятите – и разгласява последната си книга в тази област през 1972 година
Междувременно „ Еднорог “ пусна „ Огледалото и светлината “, грандиозната крайна част от трилогията на Хилари Мантел за Томас Кромуел след необикновено сполучливите „ Вълци “ и „ Доведете труповете “. Цяла Англия лежи в краката на могъщия Кромуел, узряла за нов път и религиозни промени. Ан Болейн е мъртва, а неудържимият напредък на сина на ковача към властта и благосъстоянието продължава. Страховитият му стопанин Хенри VIII се любува на кратковременно благополучие с третата си брачна половинка, Джейн Сиймур, дарила го с дълго чакания наследник. За Кромуел обаче няма успокоение. Късметът като че ли не може да му изневери, само че враговете му се усилват. Кромуел разчита на здравия си разсъдък и невероятната си сръчност на политик, видял Англия в огледалото на бъдещето. Нищо не може да го стресне, даже интригите на задграничните владетели и кроежите на гневните му съперници от остарялата аристокрация. Начетен, остроумен, внимателен когато би трябвало и кадърен да нанесе удара си изведнъж, той е не запомнил единствено едно – че не трябва да се предоверява на шанса си в непосредствена непосредственост с жестокия и придирчив Хенри VIII.
-->
Доскоро изцяло забравена, през днешния ден Мейвис Дориъл Хей още веднъж припомня за славата си на несъмнено един най-хубавите английски създатели на престъпни романи от 30-те години на предишния век. Още при дебюта й с „ Убийство в метрото “ тя провокира съпоставения с Агата Кристи и Дороти Сейърс. Вторият й разказ „ Смърт край реката “ също жъне триумф и в този момент ще се убедим в класата и умеенето й да изплита образцова престъпна тайнственост с нейния трети разказ, „ Престъплението на Дядо Коледа “, който е от класическата поредност на Британската библиотека.
По традиция в навечерието на Коледа всички членове на рода Мелбъри се събират в имението Флаксмиър. Повечето от тях не изгарят от предпочитание да бъдат тук, само че това е желанието на патриарха на семейството, сър Озмънд. Той има свои възгледи за това по какъв начин би трябвало да се означи светлия празник, а тази година е решил един от гостите да раздаде дарове на всички, преоблечен като Дядо Коледа. Именно този „ Дядо Коледа “ ще открие досадния хазаин с дупка от патрон в главата в неговия кабинет. Заради тежкия си неотстъпчив темперамент и желанието да се бърка в живота на своите родственици сър Озмънд е недолюбван от множеството присъстващи. Въпросът е дали въпреки всичко някой от тях е кадърен да го убие? Отговор на този въпрос би трябвало да откри полковник Холсток, заел се с следствието. Той живее наоколо и счита, че познава множеството родственици на жертвата, само че скоро схваща, че доста от визиите му са изцяло неправилни. На всичкото от горната страна единственият човек, който е имал опция да стреля по сър Озмънд, няма никакъв претекст да го убие. Мейвис Дориъл Хей поддържа интригата, разказвайки историята от разнообразни гледни точки – на гостите и на самия полковник Холсток. Основният проблем е, че някои от тях непрекъснато трансформират версиите за своите дейности във съдбовната нощ и Холсток би трябвало да откри дали го вършат несъзнателно или с предумисъл. Подозренията, взаимното съмнение и злоба спъват следствието му, само че той не изпуска следата измежду плетеницата от откровени неистини и подправени улики.
Мейвис Дориъл Хей е измежду най-ярките създатели от „ Златната епоха “ на английската престъпна прозаичност. Името ú не е толкоз известно през днешния ден, тъй като разгласява единствено три романа в този жанр през 30-те години на 20 век. Те обаче се радват на извънредно дружелюбен банкет, а „ Убийство в метрото “ е първият от тях, излязъл през 1934 година
Хей приключва университета в Оксфорд през 1916 година Тя демонстрира интерес към занаятите и занаятчийството и издава няколко книги през 20-те години в съавторство с Хелън Елизабет Фицрандолф, част от поредицата „ Земеделие и занаяти на Англия и Уелс “. През 1929 година Мейвис се омъжва за Арчибалд Мензес Фицрандолф, брат на съавторката ú и наследник на богат канадски банкер и притежател на дъскорезници. Скоро след сватбата Хей взема решение да смени амплоато си и да написа престъпни романи. При дебютния си разказ тя взема драговолно златното писателско предписание „ Описвай познатото “. По това време тя и Арчибалд живеят на „ Белсайз Лейн “ в Северен Лондон: едвам на стотина метра от мястото, където е осъществено закононарушението в „ Убийство в метрото “. През 1935 година излиза вторият разказ на Мейвис „ Смърт край реката “, който също реализира огромен триумф. За страдание след третия си разказ „ Престъплението на Дядо Коледа “ тя взема решение да сложи завършек на своята кариера в жанра. Няколко години по-късно брачният партньор ú умира по време на Втората международна война, като преди този момент писателката губи и тримата си братя при трагични условия. Впоследствие тя се завръща към първата си обич – занаятите – и разгласява последната си книга в тази област през 1972 година
Междувременно „ Еднорог “ пусна „ Огледалото и светлината “, грандиозната крайна част от трилогията на Хилари Мантел за Томас Кромуел след необикновено сполучливите „ Вълци “ и „ Доведете труповете “. Цяла Англия лежи в краката на могъщия Кромуел, узряла за нов път и религиозни промени. Ан Болейн е мъртва, а неудържимият напредък на сина на ковача към властта и благосъстоянието продължава. Страховитият му стопанин Хенри VIII се любува на кратковременно благополучие с третата си брачна половинка, Джейн Сиймур, дарила го с дълго чакания наследник. За Кромуел обаче няма успокоение. Късметът като че ли не може да му изневери, само че враговете му се усилват. Кромуел разчита на здравия си разсъдък и невероятната си сръчност на политик, видял Англия в огледалото на бъдещето. Нищо не може да го стресне, даже интригите на задграничните владетели и кроежите на гневните му съперници от остарялата аристокрация. Начетен, остроумен, внимателен когато би трябвало и кадърен да нанесе удара си изведнъж, той е не запомнил единствено едно – че не трябва да се предоверява на шанса си в непосредствена непосредственост с жестокия и придирчив Хенри VIII.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ