Спорът за 24 май потъна между геополитиката и науката
Идеята на " Обединени Патриоти " 24 май да се празнува като празник на българската книжовност, а не на славянската, раздели тежко обществеността у нас. Причината е, че общественият спор по тематиката предстоящо се сложи напълно в про- и антируски подтекст – че смяна в наименованието ще откъсне България от славянофилските хрумвания и надлежно ще я отдалечи от Русия.
Депутатите избързаха и одобриха изменението на първо четене в Народното събрание без да провеждат същинско публично разискване. Такова се организира едвам след гласуването – в парламентарната просветителна комисия, освен това без да бъде предавано онлайн, тъй че с мненията на поканените експерти да се запознае и необятната аудитория. А беше значимо те да бъдат чути, тъй като се оказа, че тесните специалисти са също толкоз разграничени по тематиката, колкото и всички останали. Главно тъй като правят оценка по друг метод следствията от сходна стъпка.
От самото си начало празникът е отбелязван като
честване на славянските апостоли Кирил и Методий,
уточни Слава Бърлиева от Кирило-Методиевския теоретичен център към Българска академия на науките, която взе участие в полемиката. „ Не бива да отстъпваме от признанието, че сме станали основа на третия дял на европейската словесност – славянския. Това ни беше прието, когато влизахме в Европейски Съюз. Кирилицата беше наречена най-големият принос на българите за европейската цивилизация. Не бива да отстъпваме от това, премахвайки славянството, тъй като ще премахнем точно този европейски съставен елемент на нашата кирило-методиевска традиция и ще се затворим в едно патриотично-шовинистично и домашно измерение ”, предизвести Бърлиева.
По същия метод разви причините си и проф. Анна-Мария Тотоманова от Софийския университет: „ С отричането от славянството, от ролята на този език, който приема още от основаването си ролята на език на богослужението, в действителност ние се отхвърляме от една доста значима част от нашето културно-историческо завещание и от нашия принос в културата на Европа. Неслучайно папа Йоан Павел II прогласи братята Кирил и Методий за съпокровители на Европа – не тъй като са основали някаква си писменост, а тъй като езикът, който основават, християнизира нашата част на Европа. Не бива да стесняваме голямото дело на нашите учители, на техните следовници, на нашите владетели, до заиграването с някаква патриотична струна. ”
Проф. Лиляна Симеонова от Българска академия на науките реагира, че не би трябвало да се приказва „ непрестанно за православния славянски свят ”. „ Това ни е наложено извън, тъй като
Русия избира да подчертава на славянството,
размивайки и неглижирайки българския принос... Не виждам нищо неприятно да сложим българската книжовност в заглавието на празника ”, сподели Симеонова. По-емоционално реагира Таня Доганова-Христова, основателят на ансамбъла „ Йоан Кукузел ”: „ Където и да сме отишли по света, посрещали са ни като българския състав с български език и представител на българската просвета... Никъде не съм чула: „ Ето, славянският състав, който пее на български език ” ”.
Проф. Елка Мирчева от Института за български език посочи, че въпреки и книжовното дело да се развива в българската страна, смисълът му е бил общославянски. „ Ако се концентрираме единствено върху думата „ български ”, къде отива „ Проглас към евангелието ”: „ Слушайте, цялостен славянски народе, слушайте словото, що от бога пристигна. ” Този славянски възторг не е фиктивен ”, подсети Мирчева. И предизвести, че би трябвало да се обмислят доста съществено какви ще бъдат последствията от възможна смяна.
„ Кирилицата е основана в България, където е другият действителен център на славяно-византийската цивилизация. Това е извънреден наш принос. Ние би трябвало да се гордеем с това и да не разрешаваме на други страни да узурпират това завещание. Като премахнем славянската книжовност от името на празника, ние
ще дадем картбланш на Русия и на Сърбия да го узурпират ”,
поддържа „ славянския ” лагер проф. Александър Николов от СУ. А доцент Анна Кочева предложи съответна дефиниция: „ ден на българската книжовност, култура и просвета и на светите братя Кирил и Методий ”.
По-прагматичен взор към въпроса насочи проф. Магдалена Панайотова от Югозападния университет. „ Това, че ще се отделим от думата славянски няма да ни направи повече българи. Трябва да помислим какво ще спечелим от такава смяна в европейски и в славянски мащаб, да мислим за българистиката, която се развива в Европа и по света, да мислим за българските лекторати – дали сътрудниците в тези лекторати ще завоюват от това, че ще се отдръпват от славянството ", разяснява тя.
Александър Димитров от фондация „ Богария ” възнегодува, че болшинството от българите свързват 24 май с Кирил и Методий, които са „ написали писмеността ”. „ Това е толкоз погрешно и незаслужено по отношение на приноса и заслугите на българския талант, който основава тази писменост. Тази писменост е основана в България,
платена е от българските царе,
това е едно извънредно изпитание – интелектуално и финансово. Написана е от българи, платена е от българи и в един миг изгубва същността си на българска писменост. Това ме е смущавало постоянно ”, описа Димитров. Той самият наричал писмеността „ българица ” – по този начин нямало да има „ никакво подозрение в нейния генезис и същина ”.
В геополитически подтекст сложи нещата доцент Георги Николов от СУ. „ Преди 30-40 години други славянски страни в началото малко срамежливо се причислиха към този празник, а по-късно взеха по този начин да го празнуват, че като че ли България отсъства от него... От влизането ни в НАТО в научните среди в нашата област от други ненатовски страни думата „ старобългарски ” се заменя с думата „ старославянски ”, „ църковославянски ” – единствено и единствено думата „ български ” да отсъства ”, посочи той. А и да се приказва за празник на славянската книжовност е погрешно, счита още Николов. „ Поляци, чехи и хървати пишат на друга книжовност, сърбите постоянно имат една аварийна, а пък и Сърбия, и в Северна Македония имат латински букви ”, посочи историкът.
Дебатът завърши проф. Христина Тончева от Пловдивския университет. „ Откъсвайки термина славянски от българската езикова история и просвета, ние
даваме една доста добра карта в ръцете на антибългарски настроените ни сътрудници
по целия свят... Славянската концепция е доста остаряла част от кирило-методиевото дело... С тази смяна, в случай че бъде осъществена, ние затваряме книжовната активност извънредно и единствено в българските лимити ”, акцентира тя. И предложи своя дефиниция: „ ден на българската писменост и на славянската словесност ”.
Това заинтригува шефът на парламентарната просветителна комисия Милена Дамянова, която си записваше хрумвания. „ Просвета и просвета отпада, по този начин ли? ”, запита тя Тончева. „ Без просвета! Никаква просвета! ”, репликира иронично самостоятелният народен представител Валери Жаблянов. А Дамянова даде обещание да заключи всички оферти и да ги показа на сътрудниците си от парламентарната обществена комисия. Причината е, че – колкото и парадоксално да звучи в тази ситуация – те ще имат последната дума, защото са избрани като водещи по законопроекта, с който се трансформира Кодексът на труда.
Депутатите избързаха и одобриха изменението на първо четене в Народното събрание без да провеждат същинско публично разискване. Такова се организира едвам след гласуването – в парламентарната просветителна комисия, освен това без да бъде предавано онлайн, тъй че с мненията на поканените експерти да се запознае и необятната аудитория. А беше значимо те да бъдат чути, тъй като се оказа, че тесните специалисти са също толкоз разграничени по тематиката, колкото и всички останали. Главно тъй като правят оценка по друг метод следствията от сходна стъпка.
От самото си начало празникът е отбелязван като
честване на славянските апостоли Кирил и Методий,
уточни Слава Бърлиева от Кирило-Методиевския теоретичен център към Българска академия на науките, която взе участие в полемиката. „ Не бива да отстъпваме от признанието, че сме станали основа на третия дял на европейската словесност – славянския. Това ни беше прието, когато влизахме в Европейски Съюз. Кирилицата беше наречена най-големият принос на българите за европейската цивилизация. Не бива да отстъпваме от това, премахвайки славянството, тъй като ще премахнем точно този европейски съставен елемент на нашата кирило-методиевска традиция и ще се затворим в едно патриотично-шовинистично и домашно измерение ”, предизвести Бърлиева.
По същия метод разви причините си и проф. Анна-Мария Тотоманова от Софийския университет: „ С отричането от славянството, от ролята на този език, който приема още от основаването си ролята на език на богослужението, в действителност ние се отхвърляме от една доста значима част от нашето културно-историческо завещание и от нашия принос в културата на Европа. Неслучайно папа Йоан Павел II прогласи братята Кирил и Методий за съпокровители на Европа – не тъй като са основали някаква си писменост, а тъй като езикът, който основават, християнизира нашата част на Европа. Не бива да стесняваме голямото дело на нашите учители, на техните следовници, на нашите владетели, до заиграването с някаква патриотична струна. ”
Проф. Лиляна Симеонова от Българска академия на науките реагира, че не би трябвало да се приказва „ непрестанно за православния славянски свят ”. „ Това ни е наложено извън, тъй като
Русия избира да подчертава на славянството,
размивайки и неглижирайки българския принос... Не виждам нищо неприятно да сложим българската книжовност в заглавието на празника ”, сподели Симеонова. По-емоционално реагира Таня Доганова-Христова, основателят на ансамбъла „ Йоан Кукузел ”: „ Където и да сме отишли по света, посрещали са ни като българския състав с български език и представител на българската просвета... Никъде не съм чула: „ Ето, славянският състав, който пее на български език ” ”.
Проф. Елка Мирчева от Института за български език посочи, че въпреки и книжовното дело да се развива в българската страна, смисълът му е бил общославянски. „ Ако се концентрираме единствено върху думата „ български ”, къде отива „ Проглас към евангелието ”: „ Слушайте, цялостен славянски народе, слушайте словото, що от бога пристигна. ” Този славянски възторг не е фиктивен ”, подсети Мирчева. И предизвести, че би трябвало да се обмислят доста съществено какви ще бъдат последствията от възможна смяна.
„ Кирилицата е основана в България, където е другият действителен център на славяно-византийската цивилизация. Това е извънреден наш принос. Ние би трябвало да се гордеем с това и да не разрешаваме на други страни да узурпират това завещание. Като премахнем славянската книжовност от името на празника, ние
ще дадем картбланш на Русия и на Сърбия да го узурпират ”,
поддържа „ славянския ” лагер проф. Александър Николов от СУ. А доцент Анна Кочева предложи съответна дефиниция: „ ден на българската книжовност, култура и просвета и на светите братя Кирил и Методий ”.
По-прагматичен взор към въпроса насочи проф. Магдалена Панайотова от Югозападния университет. „ Това, че ще се отделим от думата славянски няма да ни направи повече българи. Трябва да помислим какво ще спечелим от такава смяна в европейски и в славянски мащаб, да мислим за българистиката, която се развива в Европа и по света, да мислим за българските лекторати – дали сътрудниците в тези лекторати ще завоюват от това, че ще се отдръпват от славянството ", разяснява тя.
Александър Димитров от фондация „ Богария ” възнегодува, че болшинството от българите свързват 24 май с Кирил и Методий, които са „ написали писмеността ”. „ Това е толкоз погрешно и незаслужено по отношение на приноса и заслугите на българския талант, който основава тази писменост. Тази писменост е основана в България,
платена е от българските царе,
това е едно извънредно изпитание – интелектуално и финансово. Написана е от българи, платена е от българи и в един миг изгубва същността си на българска писменост. Това ме е смущавало постоянно ”, описа Димитров. Той самият наричал писмеността „ българица ” – по този начин нямало да има „ никакво подозрение в нейния генезис и същина ”.
В геополитически подтекст сложи нещата доцент Георги Николов от СУ. „ Преди 30-40 години други славянски страни в началото малко срамежливо се причислиха към този празник, а по-късно взеха по този начин да го празнуват, че като че ли България отсъства от него... От влизането ни в НАТО в научните среди в нашата област от други ненатовски страни думата „ старобългарски ” се заменя с думата „ старославянски ”, „ църковославянски ” – единствено и единствено думата „ български ” да отсъства ”, посочи той. А и да се приказва за празник на славянската книжовност е погрешно, счита още Николов. „ Поляци, чехи и хървати пишат на друга книжовност, сърбите постоянно имат една аварийна, а пък и Сърбия, и в Северна Македония имат латински букви ”, посочи историкът.
Дебатът завърши проф. Христина Тончева от Пловдивския университет. „ Откъсвайки термина славянски от българската езикова история и просвета, ние
даваме една доста добра карта в ръцете на антибългарски настроените ни сътрудници
по целия свят... Славянската концепция е доста остаряла част от кирило-методиевото дело... С тази смяна, в случай че бъде осъществена, ние затваряме книжовната активност извънредно и единствено в българските лимити ”, акцентира тя. И предложи своя дефиниция: „ ден на българската писменост и на славянската словесност ”.
Това заинтригува шефът на парламентарната просветителна комисия Милена Дамянова, която си записваше хрумвания. „ Просвета и просвета отпада, по този начин ли? ”, запита тя Тончева. „ Без просвета! Никаква просвета! ”, репликира иронично самостоятелният народен представител Валери Жаблянов. А Дамянова даде обещание да заключи всички оферти и да ги показа на сътрудниците си от парламентарната обществена комисия. Причината е, че – колкото и парадоксално да звучи в тази ситуация – те ще имат последната дума, защото са избрани като водещи по законопроекта, с който се трансформира Кодексът на труда.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ